а дали е така

Нещо пак включих на трета бърза и се обърках по пътя си.
Преследва ме скръб неизживяна. Бягах, бягах, крих се ама пак ме настигна. Създадох си илюзия за реалността и когато се събудих днес какво... Питам мълчание, няма дори кой да ми отговори. Все едно говоря безглаголно. Едва привикнах към уюта на жизнения ми кръг и хоп нов фокус. Не ходя толкова често в София ленд на въртележките как успях пак да се завъртя. Нищо не разбирам, а уж аз го живея моя си живот.

аз се спрях и затворих очи вероятно за да те преживея

Така е, ама няма се плашиш :) Тва всичкото около тебе е все илюзия, додето ти видят очите. Квото речеш-тва става. Ако сега ти е кофти, така си го поискал. Поискай друго и ще ти се даде.
А да говоря безглаголно отдавна ми е мечта. Глаголите само пречат на комуникациите :)

мисля 4е "подлозите" пречат на/за комуникаците.
"глаголите" връщат към живота изобщо,искам да кажа действам=живея
и няма място за тъка.

Знаеш ли какво е това?
Няма да те държа в неведение, дешифрирам - "нос вытащил, хвост завяз" / "хвост вытащил, нос завяз"...
Нормално е, кръговрат, равновесие и каквото още си искаш там...
Забелязвам една единствена, но съществена грешка - "Създадох си илюзия за реалността", защо илюзия? Това е нещо, дето се разпръсва и от най-малкото движение на въздуха. Създай си реалност, която да те устройва. Наистина трябва време, трябва устойчивост, да не кажа инат. Но пък е непоклатима - като се събудиш сутрин си е пак там. Всяка сутрин...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Да,бее.Ще ти се даде каквото поискаш друг път!

сега разбра ли как е написана "Алиса в страната на Чудесата" ??? След подобни размисли ...

Дишай дълбоко Всичко ще мине, но на забавен кадър

Горе главата.