Арена

Капитан Никой беше ти -
разбрах твоето име.
Така и никога не каза "Обичам те".
Ти беше ловец на души
взрях се в очите на твоите корабни плъхове
ти беше техният цар.

Хвърляше като пясъци думи в очите ми
и в зениците си кървях, като река кървях
и ризницата от клетката
на последния ми разум
впи телените нокти в сърцето,
вместо да го брани.

И безсилно ме отнесе реката
на безвремието,
в което хищни цветя разливаха
вълшебна отрова
и сънотворни песни пееха,
заклинайки ме:

"Ако в живота си имаш проблем -
зарежи го!"
ахаха, там си сам,
и всичко е с главата надолу!


А в страната на Кошмарите
аленееха Пясъчните рози и крещяха:
"Ако в живота си
имаш проблем - зарежи го!"
ахаха, там си сам,
и всичко е с главата надолу.

Молба към никого

И ето свещицата гасне.
Сълзите и капят и парят.
Изстинат ли, стават на капчици восък-
измъчен и блед,
като лице на покойник.
Но пламъче има
(все още).
Спасете го! Моля ви!
Запалете със него хартията.
Изпепелете два
нищо незначещи подписа.
Ала дайте живот на големия огън-
от него излита
птицата Феникс!
И, може би… Пак…

веселяшки-тъжно.
тъждествено е на един текст от
една траш група от Мозамбик.

на какъв език го пееха?

никога досега не съм получавала такъв жив стихотворен постинг, с толкова чувство на съпричастност и внимание... от непознати....

Очаква ме луда седмица. Дойдох да ти го прочета отново. Страхотно е мило.
Стопляш ме!

[линк]

Траш групите от Мозамбик винаги са къртели плочките на поетична баня.

Ето малко южноафрикански метъл:
[линк]

Завръщането ти представям си така:
На спирката на шумен кръстопът
тролеят спира, аз подавам ти ръка
и светофарите ни сторват път.
Сто славея във този миг ще пеят
(по моята покана долетели),
ще си изгуби жиците тролеят,
камбаните на “Невски” ще са полудели,
и кестените ще се смеят,
със цветове неземно бели…
…ще отболи,
че имаше раздяла…
…ще ни боли,
че срещата е закъсняла.

Благодаря, Рицарю!
Да бъдеш милостив и добър не е белег на слабост и отчаяние, а проява на мъдрост, сила и решителност.
Честит празник на теб. Ще се срещнат някое песнопойно утро героите по софийските булеварди, сигурна съм.


БУЛЕВАРДЪТ


Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово -
за петнайсет минути макар.

Своя автомобилен оркестър
вдъхновен дирижира денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват. И пак цъфтят.

Аз ги имам за съученици -
тия честни дървета - на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост.

Дефилират милион непознати -
Димитрова, Николов, Петров...
И повикана по телепатия,
бърза новата ми любов.

Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе -
тук почиват след дългото скитане
уморените ми нозе.

Този факт е световно известен -
че на "Руски" започва денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват...
И пак цъфтят!





© Миряна Башева