Самотата

От няколко дни тази дума се е загнездила в ума ми и сякаш вика срещу мен - защо аз, какво правя и не правя, за да я има самотата???
Нормално ли е когато си сам от известно време до такава степен да свикнеш да си сам, че даже да ти е по-добре така??Не ти се иска да променяш навиците си, да се "напъваш" да излизаш, да се веселиш и да се запознаваш с нови хора.
Когато получа предложение за секс от някой, с който контактувам и познавам отдавна, почвам да си измислям условия, за да бъда с него - трябва той да покаже, че ме харесва, че не съм му безразлична, но и аз трябва да изпитвам същото към него. И така се получава, че този някой не е чак толкоз на зор да бъде с мен и като толкоз се помайвам, си намира друга, а аз си оставам отново сама, защото не са изпълнени условията ми. А после се чудя защо съм самотна...
Има жени и момичета, които и без чувства могат да си направят кефа за една вечер и това да си е достатъчно прекрасно. А мъжете вярват ли, че всички жени са такива? Защото като кажа на някой, че аз не съм такава и той не вярва или пък още по-лошо - мисли си, че не съм в ред...
Кажете жени,а и вие, мъже, самотата част от всички нас ли е или е въпрос на временно усещане?? Какъв е най-сигурния и ефикасен лек за нея и има ли изобщо формула за постигане на успех при самотните?

And like a legend that rises and unfolds I cannot be his only one

Ако не можеш да бъдеш щастлив, когато си сам със себе си, значи никой няма да може да бъде щастлив с теб.

Казано иначе, ако сам не можеш да се траеш и не си си интересен, кой ще те трае?



свободна птица

Там е работата, че май свиквам да бъда щастлива сама със себе си и все по-трудно мога да търпя особеностите на някой друг. Може би съм прекалено егоист, но в такъв се превърнах от прекалено много самота....

And like a legend that rises and unfolds I cannot be his only one

Просто не разбирам.Нормално ли е да искаш да не си му безразлична и някакви условия и то не е чудо твоето не е...... Как ще се получи нещо,ако го искаш предварително?Движиш се в омагьосан кръг.Това е.
Забавлявай се.Няма нищо лошо в еднодневките нощи,ако нямаш нищо.Хващай момента.Иначе....ще хванеш нищото задълго и само с него ще си спинкаш.
Мислиш ли че самотата има нещо общо с партньора?хах...не,няма.Това е друга тема.

Според мен пък е супер, може би защото цял живот (допреди няколко години) не съм имала своя стая и са ми досаждали /всъщност ограничавали/ .
Така че да живее щастието, свободния избор и добрата (собствена или чужда) компания .



свободна птица

Самотата е по своему красива...свободата да избереш да си сам...знаеш ли колко е трудно да можеш да си съвсем сама...не се налага да се усмихваш, няма нужда да си красива, можеш да си позволиш да си мъничко глупава...даже досадна или ужасно слаба...можеш да помечтаеш без да гледаш часовника...да поплачеш за себе си даже...можеш тайничко да си сипеш второ пиене ( може и пак ) или да изядеш целия шоколад, да изпушиш кутия цигари за два часа, да си свариш турско кафе през нощта...лежала ли си на земята без да правиш нищо? Нищо физически...само мисълта ти търси нещо да се спре...можеш да ходиш без грим, без сутиен и да изцапаш ходилата си на терасата боса...може да ти е тъжно и да поплачеш, можеш даже да ревеш...колко често човек може да реве на глас?...и няма нужда да бъдеш никой...можеш себе си, можеш някой друг...при всички случаи ще ти писне да бъдеш каквото и да е. В самотата номерът е да не си... После можеш да си изтананикаш най-глупавата мелодия на света...ама така съвсем с чувство да си тананикаш...можеш да ядеш седнала на килима и да си вържеш косата с най-кичозната си шнола...Можеш да мастурбираш дълго или да си направиш модно ревю...Можеш да напишеш писмо - и какво ако не го пратиш...А можеш да си махнеш и космите или да не ги махаш - кой ще види...Да излезеш след полунощ с дълга пола и пусната коса и да се разходиш...ако пък те е страх - можеш да се заключиш три пъти за щастие...Можеш да разгледаш стари снимки или писма - от ония с пощенските марки още...или да слушаш една и съща песен със слушалки поне 15 пъти....можеш да измислиш хиляди самотни занимания...Дори тъжната самота е красива - свободна, одухотворена...Тишината или шумът...тъгата или оная спокойна радост...Свободата да бъдеш съвсем сама – колкото искаш, да идеш където искаш - ценно е...

А другото? досадата, отегчението? Те са различни....Там и хора да има, пак ще си сам и безсилен...Тогава сексът не носи нищо....само се натрупва поредната доза отегчение....Даже става по-страшно....Превръщането на секса в заместител на живеца...ще ебем и ще цъфтим...не става....Тогава все едно си чоплиш раните...и даже създаваш нови – на другия...Грозно е да правиш секс с човек, който е празен....Някак си нямаш право да му даваш от своето нищо...

Сексът не ти е проблема и го знаеш, нали? Любов? Нежност?....Остани сама и просто се почувствай свободна, дори самотна...ако трябва се намрази малко, после се обичай...Когато си готова да си вдигнеш главата - ще го направиш...Ебането вдига носове...временно...главите се вдигат от нас самите...Когато и да е...Вирнатият нос може да те накара да се спънеш....

Самотата и досадата не си приличат!!!

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

Ето ти един подходящ линк (от един социален ексхибиционист):

[линк]

Откривам Нови Вселени!
Цена – по договаряне!

Единствената формула е просто да я приемеш /самотата/. И да не се вкисваш от нея. Има много неща, които можеш да правиш докато си самотна и всички те са свързани с определен начин да си доставяш удоволствие /и съвсем не визирам сексуални такива/ Аз също съм самотен и по света има милиони като нас. Просто времето ни е такова. Проклетия 21-ви век. За съжаление няма универсална рецепта за това как ДА НЕ страдаш от самотата си. Аз например имам своята библиотека, прекрасните класически филми, удоволствието от чашата хубаво вино с ароматна цигара на фона на класическа музика, дори ако щеш - цветята на балкона или дърветата в парка. И в крайна сметка винаги можеш да изпиеш едно кафе с някой непознат /просто кафе/, защото има голяма вероятност той също да е самотник като теб и да успеете да си посамотувате заедно, което доставя невъобразимо удоволствие - такова каквото няма да откриеш и у най-добрия си приятел /пак повтарям - не секс, а присъствие/. Въобще - начини да извлечеш удоволствие има много, просто трябва да се вгледаш добре в себе си. Стискам палци да успееш.

...да вземем карта на безкрая - да!
И всеки гледа я като тъпак...

...Да излезеш след полунощ с дълга пола и пусната коса и да се разходиш...ако пък те е страх - можеш да се заключиш три пъти за щастие...

Хъм... интересно... аз тези ги правя в комбинация... хем обожавам разходките след полунощ, хем винаги се заключвам по три пъти...

... така осмислено ми звучи като: искам да ме намерят, ама не ми стиска...

Един от най-любимите ми съдружници беше самотата - страшно добре се разбирахме.
До момента, в който не се влюбих по най-нещастния начин.
Твърдя, че самотата САМО тогава може да се превърне в истински проблем. Всичко друго е празни приказки - как да сме се борили с нея и т.н. Точно в този момент осъзнах как и защо никога_повече_не_искам да съм сама. И не го допускам.
Научих милион и един начина да се справям със себе си и егото си, за да не оставам сама. Научих какво означава да предизвикваш настроение в себе си, да не го мачкаш у другия, но най-важното - научих се да се разбирам по-добре, по-ясно да дефинирам какво Аз искам и как е възможно да го получа.

После беше лесно.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry?

Обратното на прекалено многото самота може да даде абсолютно същия резултат.

Ами дали има формула-не знам. Но това е нещо съвсем нормално, а ти-повярвай,не си длъжна да си лягап с някой, който настоява. Не е нужно да чакаш някой да настоява за това, по-добре ти първи набележи обект/субект,така поне ще си сигурна, че ако се стигне до нещо повече няма да се откажеш-))
И щом така се чувстваш комфортно-не виждам проблем

NATO- Chorjavon....

Самотата - най-голямото благо, което не ми е писано да изпитам...
Защо все се пада на хора, които не могат да я оценят????

Ехххх, ако можеха да се разкарат всички досадници от живота ми.... еххх...

Суетата - любимият ми грях!

И аз така казвам, обаче истински самотен, без близки хора (нямам предвид непременно роднини), едва ли искаш да бъдеш. На мен ми е достатъчно да знам, че ги има, но страшно обичам да съм сама. На този етап да съм сама е лукс. Да, хората не ценят това благо, повечето изпитват ужас и един час да са насаме със себе си, което за мен е много странно. Досадниците в много голяма степен си в състояние да разкараш ти самият. Освен служебните такива, но и за тях си има начини.

На този етап да съм сама е лукс. - Х100

Суетата - любимият ми грях!

Моля, и на мен един луксозен самотен остров да ми запазите.......!

Самотата е функция на аномията, а тя пък последица от невъзможността на индивидите по външни и вътрешни за тях причини да реализират правото си на свободна воля. Като дифузни първоначални симптоми могат да се определят именно това което казваш. Конструирането на хиперболизирани критерии и очаквания. Това е бягство от нещо. Бягство от реалността.
Най-страшното и проявление според мен е когато си с някой, а всъщност си адски самотен. Формата, която ти си посочила може да ти донесе много успехи, ако успееш да се концентрираш в една и съща посока за дълго време. Доколкото разбирам обаче, ти не искаш това?
Изхода? Той ще те намери............. ти не го не. Просто, другият път, когато застане пред теб с широко отворените си очи - скачай без да мислиш много. Не е срамно да сгрешиш.


Главата горе!!!

Just Do It........

Самотата-от нея боли когато си имал дом, пълен с веселие и шеги...
Самотата0с нея върви и тишината, когато отключваш вратата, а вътре е тихо...
Самотата-когато няма с кого да споделиш аромата на чашата с вино...
Самотата-когато гледаш красива планиска гледка, а няма с кого да се насладиш на успокоението на душата...
Самотата-когато няма на кого да кажеш добро утро или добър вечер...
Самотата-когато си лягащ сама и когато се събуждаш сам...
Самотата-когато в неделя не бързаш за работа и няма с кого да изпиеш чаша кафе...

И още... и още...
До болка познатата САМОТА...
Мразя е...
Но съм САМ...

Казвайки на мен, че имаш нужда от чувства за да правиш секс, ще те разбера. Но ще ти кажа, че има хора с които секса се получава добре и без да имате чувства -- да ги наречем условно "сексуални половинки". Чак когато попаднеш на своята половинка, ще разбереш какво си пропускала. Лошото на това е че секса с други след това ще ти се вижда още по-скучен и неудолетворителен.

Формула за успеха ли? Дефинирай успех на самотата ...

Една приятелка наскоро ми каза по повод сексуалното освобождение, което и нося, че не била смела, но не била и страхлива ;-)