Как действа Програмата
6 отговора
298 прегледа
Стъпка 1
Признаваме, че сме безпомощни пред алкохола,
че животът ни е станал неуправляем
Осъзнах, че само по пътя на пълното си поражение съм в състояние да направя първите си стъпки към освобождението и Силата.
Признаването на личната ми безпомощност в крайна сметка се оказва онази здрава основа, върху която може да се изгради един щастлив и целеустремен живот.
Докато аз не се смиря, трезвостта ми ще бъде несигурна и няма да намери никакво истинско щастие.
Разбрах, че съм жертва на душевно пристрастие, притежаващо такава коварна мощ, че никаква човешка воля не е в състояние да го пречупи.
Моята алкохолна зависимост е алергия на тялото и духа ми, която в крайна сметка със сигурност ще ме доведе до пълна разруха, ако не взема мерки, каквото и да ми ковства това!
Щастието спохожда тези, които са подготвени за него!
че животът ни е станал неуправляем
Осъзнах, че само по пътя на пълното си поражение съм в състояние да направя първите си стъпки към освобождението и Силата.
Признаването на личната ми безпомощност в крайна сметка се оказва онази здрава основа, върху която може да се изгради един щастлив и целеустремен живот.
Докато аз не се смиря, трезвостта ми ще бъде несигурна и няма да намери никакво истинско щастие.
Разбрах, че съм жертва на душевно пристрастие, притежаващо такава коварна мощ, че никаква човешка воля не е в състояние да го пречупи.
Моята алкохолна зависимост е алергия на тялото и духа ми, която в крайна сметка със сигурност ще ме доведе до пълна разруха, ако не взема мерки, каквото и да ми ковства това!
Щастието спохожда тези, които са подготвени за него!
Стъпка 2
Повярвахме, че сила по-висша от нас може да ни върне здравия разум
Поставям Началото на Края - това е краят на стария ми живот и началото на навлизането ми в новия ИСТИНСКИ живот.
Единственото, от което наистина се нуждая е да забравя предубежденията си и да се вразумя!
В момента, в който престанах да споря, можех вече да виждам и да усещам.
Започнах да вярвам в Сила, по-висша от мен и сега определено имам тази вяра.
За да я придобия, трябваше само да спра да се съпротивлявам и да започна да практикувам програмата на АА с цялото въодушевление, на което съм способна.
Понякога АА е по-трудно за тези, които са загубили или отхвърлили вярата си, отколкото за тези, които никога не са имали такава. (Аз нямах вяра в нищо до сега и в момента, в който се признах за безпомощна – Вярата влезе в мен)
Вярата означава упование, а не предизвикателство и тази Вяра е нужно да действа непрестанно и при всякакви обстоятелства.
Душевното здраве означава здравомислие.
Съгласна съм, че смирението и интелектът могат да бъдат съвместими при условие, че поставям на първо място смирението.
Щастието спохожда тези, които са подготвени за него!
Поставям Началото на Края - това е краят на стария ми живот и началото на навлизането ми в новия ИСТИНСКИ живот.
Единственото, от което наистина се нуждая е да забравя предубежденията си и да се вразумя!
В момента, в който престанах да споря, можех вече да виждам и да усещам.
Започнах да вярвам в Сила, по-висша от мен и сега определено имам тази вяра.
За да я придобия, трябваше само да спра да се съпротивлявам и да започна да практикувам програмата на АА с цялото въодушевление, на което съм способна.
Понякога АА е по-трудно за тези, които са загубили или отхвърлили вярата си, отколкото за тези, които никога не са имали такава. (Аз нямах вяра в нищо до сега и в момента, в който се признах за безпомощна – Вярата влезе в мен)
Вярата означава упование, а не предизвикателство и тази Вяра е нужно да действа непрестанно и при всякакви обстоятелства.
Душевното здраве означава здравомислие.
Съгласна съм, че смирението и интелектът могат да бъдат съвместими при условие, че поставям на първо място смирението.
Щастието спохожда тези, които са подготвени за него!
Re: Как действа Програмата
С първата стъпка съм абсолютно съгласен, но има много други пътища и не е необходимо да се абсолютизира АА, както виждам в много постове.
Аз например, след като признах поражението си пред етанола, потърсих помощ от психиатър, който се занимава със зависимости. Малко воля, малко хапчета и мнооого търпение-те ти работата стана. Без висши сили!
Но е истина, че новия живот е много по-добър и истински. Вече 5 години се убеждавам в това всяка сутрин.
Аз например, след като признах поражението си пред етанола, потърсих помощ от психиатър, който се занимава със зависимости. Малко воля, малко хапчета и мнооого търпение-те ти работата стана. Без висши сили!
Но е истина, че новия живот е много по-добър и истински. Вече 5 години се убеждавам в това всяка сутрин.
Преход към Стъпка 3
След 30 дневна работа по Стъпка 1 и 2 си отговорих на следните въпроси:
1. Каква е разликата между алкохолика и неалкохолика?
Алкохоликът не е в състояние да контролира пиенето си, въпреки че искрено го желае. Обикновеният пияч /неалкохолик/ може да спре да пие без проблем, когато пожелае. Той има мярка и контролира пиенето си, независимо от поетото количество алкохол. На нас, алкохолиците все не ни стига - почнем ли веднъж да пием, губим всякаква реална представа.
2. Какъв е начинът алкохоликът да остане сух и да превъзмогне заболяването, от което страда – Алкохолизъм?
Това заболяване може да бъде превъзмогнато само от духовен опит.
За човек, който се смята за атеист или агностик, придобиването на подобен опит изглежда невъзможно, но да продължава както преди за него е равностойно на катастрофа.
Да бъде обречен на алкохолна смърт или да живее на духовна основа – това са единствените алтернативи, между които трябва да избира. Средно положение няма.
Дори и да се опитваме да избягваме проблема, надявайки се, че ще успеем със собствени сили да победим Алкохола, след известно време отново се изправяме пред факта, че нямаме друг избор, освен да намерим духовна основа за живота си.
3. Какво му липсва на алкохолика, за да може успешно да превъзмогне алкохолизма?
Ако само някакъв морален кодекс или по-добра житейска философия бяха достатъчни, за да се превъзмогне алкохолизма, много от нас щяха отдавна да са се възстановили. Но за съжаление нещата не стоят така. Можехме да искаме от все сърце да бъдем като другите, но ни липсваше необходимата сила. Само волята ни не е достатъчна.
Трябва да се намери сила, чрез която да живеем и това очевидно трябва да бъде Сила, по-висша от нас.
4. Къде и как може да открием тази Сила?
Тук изникват затрудненията, защото се докосваме до област, която сме избягвали или пренебрегвали напълно. Съществува ли Бог? Има ли Висш разум или Сила, по-висша от нас?
Лично мен винаги ме е смущавала мисълта, че вярата и зависимостта от Сила, която ме превъзхожда, е проява на слабост, дори страхливост. Отнасях се с подозрение към хората, които заявяваха, че са Божии чада. Мислех си, че нещо не са наред и ги изключвах от обкръжението ми. Та аз до преди месец не бях се молила в Църква, въобще не зачитах християнсите празници. Не ходех да паля свещи, когато всички нормални хора – вярващи и не толкова вярващи отиват по Коледа, Великден… За мен обаче това не се отнасяше и сигурно за това всеки път бях наказвана от Бог, извършвайки безумни неща, най-вече по време на големите християнски празници. Винаги е било така, в продължение на години…
5. Как може едно Върховно Същество да има нещо общо с това?
Имало е моменти, когато съм се питала: “Все пак Кой е сътворил Земята, Слънцето, Звездите, Природата?”
Но тези въпроси и усещания бяха мимолетни и бързо изчезваха.
От момента, в който отхвърлих предубежденията си и потърсих възможност да изразя желание да повярвам във Висша Сила, нещата при мен започнаха да се променят, почувствах се изпълнена с ново духовно усещане за сила, въпреки че не ми е много ясно КАК стана това Чудо?
Стигнах до извода, че Бог не поставя прекалено трудни условия на тези, които Го търсят. Следователно, в началото на Пътя на моето възстановяване това е всичко, от което се нуждая, за да започна да израствам духовно и да осъществя първия си съзнателен контакт с Бог, така както аз Го разбирам.
6. Кои са основните пречки, за постигане на целта - изграждане на доверие в доказания опит от анонимните алкохолици?
Пречките са упорството, обидчивостта и неразумните предразсъдъци. Дори и най-лекото споменаване за духовните неща ме караше да споря. Сега разбрах, че този начин на мислене трябва да бъде забравен. Открих, че не е трудно да отстраня тези чувства, доверявайки се на разума си за духовните неща така, както го бях открила за другите неща. Наистина, в това отношение алкохолът е много убедителен.
В крайна сметка той ме накара да стана благоразумна, а не да си остана самонадеяна.
7. Защо трябва да вярваме в Сила, по-висша от нас самите?
Съвременният човек държи на фактите и резултатите. Но понякога не е възможно да обясним това, което виждаме, чувстваме, направляваме и използваме, без да приемем като изходен пункт някакво разумно предложение. С изучаването на материалния свят постоянно се доказва, че видимите неща не винаги отговарят на вътрешната реалност.
Например: Как се е появила Вселената? Едва ли е произлязла от нищото? Безцелно ли е нашето съществуване?
Размишлявайки за това, стигнах до убеждението, че има някаква движеща сила, Всемогъща, която управлява целия свят, процесите, които настъпват в живота ни, следователно и нас самите. Остава само да се отворим и да я приемем, да я пуснем в душите си и да се оставим Тя да ни напътства. Оказа се, че това не е толкова трудно и непостижимо, особено след като се убедих, че дава резултати.
Когато ученикът е готов, учителят се появява. Научих, че Вярата е основната движеща сила, даваща цел и насока в този живот и разбрах, че съм направила грешка, като не отделях абсолютно никакво внимание на духовната страна на нещата. В начина ми на живот и на мислене настъпи революционна промяна. Допускайки в мислите си идеята за Бог или моя си Висша сила, разбрах че това наистина ми помага. На ръба на пропаста и отчаянието, пред пълното изчерпване на човешките ми сили и варианти, открих, че в мен се влива нова сила, спокойствие, щастие и цел в живота.
8. Къде е логиката във всичко това?
Логиката е велико нещо. Не напразно ни е дадена силата на разума, способността да анализираме възприятията на нашите сетива и да правим заключения. Това е една от великолепните способности на човека. Ние, склонните към агностицизъм, не бихме приели дадено предложение, ако за него няма разумна интерпретация. Ето защо ни е трудно да кажем защо приемаме, че настоящата ни вяра е разумна, че е по-мъдро и логично да вярваме, отколкото да не вярваме.
9. Възможен ли е животът без вяра?
Опитвам се да си представя живота без вяра! Ако останеше само чистият разум, то това не би било живот. Вярата е в нас самите, заключена в душите ни и чакаща да бъде отключена. Когато я пуснем на свобода, дълбоко в себе си откриваме Великата Реалност.
Щастието спохожда тези, които са подготвени за него!
1. Каква е разликата между алкохолика и неалкохолика?
Алкохоликът не е в състояние да контролира пиенето си, въпреки че искрено го желае. Обикновеният пияч /неалкохолик/ може да спре да пие без проблем, когато пожелае. Той има мярка и контролира пиенето си, независимо от поетото количество алкохол. На нас, алкохолиците все не ни стига - почнем ли веднъж да пием, губим всякаква реална представа.
2. Какъв е начинът алкохоликът да остане сух и да превъзмогне заболяването, от което страда – Алкохолизъм?
Това заболяване може да бъде превъзмогнато само от духовен опит.
За човек, който се смята за атеист или агностик, придобиването на подобен опит изглежда невъзможно, но да продължава както преди за него е равностойно на катастрофа.
Да бъде обречен на алкохолна смърт или да живее на духовна основа – това са единствените алтернативи, между които трябва да избира. Средно положение няма.
Дори и да се опитваме да избягваме проблема, надявайки се, че ще успеем със собствени сили да победим Алкохола, след известно време отново се изправяме пред факта, че нямаме друг избор, освен да намерим духовна основа за живота си.
3. Какво му липсва на алкохолика, за да може успешно да превъзмогне алкохолизма?
Ако само някакъв морален кодекс или по-добра житейска философия бяха достатъчни, за да се превъзмогне алкохолизма, много от нас щяха отдавна да са се възстановили. Но за съжаление нещата не стоят така. Можехме да искаме от все сърце да бъдем като другите, но ни липсваше необходимата сила. Само волята ни не е достатъчна.
Трябва да се намери сила, чрез която да живеем и това очевидно трябва да бъде Сила, по-висша от нас.
4. Къде и как може да открием тази Сила?
Тук изникват затрудненията, защото се докосваме до област, която сме избягвали или пренебрегвали напълно. Съществува ли Бог? Има ли Висш разум или Сила, по-висша от нас?
Лично мен винаги ме е смущавала мисълта, че вярата и зависимостта от Сила, която ме превъзхожда, е проява на слабост, дори страхливост. Отнасях се с подозрение към хората, които заявяваха, че са Божии чада. Мислех си, че нещо не са наред и ги изключвах от обкръжението ми. Та аз до преди месец не бях се молила в Църква, въобще не зачитах християнсите празници. Не ходех да паля свещи, когато всички нормални хора – вярващи и не толкова вярващи отиват по Коледа, Великден… За мен обаче това не се отнасяше и сигурно за това всеки път бях наказвана от Бог, извършвайки безумни неща, най-вече по време на големите християнски празници. Винаги е било така, в продължение на години…
5. Как може едно Върховно Същество да има нещо общо с това?
Имало е моменти, когато съм се питала: “Все пак Кой е сътворил Земята, Слънцето, Звездите, Природата?”
Но тези въпроси и усещания бяха мимолетни и бързо изчезваха.
От момента, в който отхвърлих предубежденията си и потърсих възможност да изразя желание да повярвам във Висша Сила, нещата при мен започнаха да се променят, почувствах се изпълнена с ново духовно усещане за сила, въпреки че не ми е много ясно КАК стана това Чудо?
Стигнах до извода, че Бог не поставя прекалено трудни условия на тези, които Го търсят. Следователно, в началото на Пътя на моето възстановяване това е всичко, от което се нуждая, за да започна да израствам духовно и да осъществя първия си съзнателен контакт с Бог, така както аз Го разбирам.
6. Кои са основните пречки, за постигане на целта - изграждане на доверие в доказания опит от анонимните алкохолици?
Пречките са упорството, обидчивостта и неразумните предразсъдъци. Дори и най-лекото споменаване за духовните неща ме караше да споря. Сега разбрах, че този начин на мислене трябва да бъде забравен. Открих, че не е трудно да отстраня тези чувства, доверявайки се на разума си за духовните неща така, както го бях открила за другите неща. Наистина, в това отношение алкохолът е много убедителен.
В крайна сметка той ме накара да стана благоразумна, а не да си остана самонадеяна.
7. Защо трябва да вярваме в Сила, по-висша от нас самите?
Съвременният човек държи на фактите и резултатите. Но понякога не е възможно да обясним това, което виждаме, чувстваме, направляваме и използваме, без да приемем като изходен пункт някакво разумно предложение. С изучаването на материалния свят постоянно се доказва, че видимите неща не винаги отговарят на вътрешната реалност.
Например: Как се е появила Вселената? Едва ли е произлязла от нищото? Безцелно ли е нашето съществуване?
Размишлявайки за това, стигнах до убеждението, че има някаква движеща сила, Всемогъща, която управлява целия свят, процесите, които настъпват в живота ни, следователно и нас самите. Остава само да се отворим и да я приемем, да я пуснем в душите си и да се оставим Тя да ни напътства. Оказа се, че това не е толкова трудно и непостижимо, особено след като се убедих, че дава резултати.
Когато ученикът е готов, учителят се появява. Научих, че Вярата е основната движеща сила, даваща цел и насока в този живот и разбрах, че съм направила грешка, като не отделях абсолютно никакво внимание на духовната страна на нещата. В начина ми на живот и на мислене настъпи революционна промяна. Допускайки в мислите си идеята за Бог или моя си Висша сила, разбрах че това наистина ми помага. На ръба на пропаста и отчаянието, пред пълното изчерпване на човешките ми сили и варианти, открих, че в мен се влива нова сила, спокойствие, щастие и цел в живота.
8. Къде е логиката във всичко това?
Логиката е велико нещо. Не напразно ни е дадена силата на разума, способността да анализираме възприятията на нашите сетива и да правим заключения. Това е една от великолепните способности на човека. Ние, склонните към агностицизъм, не бихме приели дадено предложение, ако за него няма разумна интерпретация. Ето защо ни е трудно да кажем защо приемаме, че настоящата ни вяра е разумна, че е по-мъдро и логично да вярваме, отколкото да не вярваме.
9. Възможен ли е животът без вяра?
Опитвам се да си представя живота без вяра! Ако останеше само чистият разум, то това не би било живот. Вярата е в нас самите, заключена в душите ни и чакаща да бъде отключена. Когато я пуснем на свобода, дълбоко в себе си откриваме Великата Реалност.
Щастието спохожда тези, които са подготвени за него!
Как действа Програмата?
КАК ДЕЙСТВА ПРОГРАМАТА
Рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашия път. Не се възстановяват онези, които не могат или не искат изцяло да се отдадат на тази проста програма и това обикновено са мъже и жени, които по-природа не могат да бъдат честни със себе си. Има такива нащастници. Те не са виновни, вероятно така са се родили. Те по натура не са в състояние да възприемат и развият един начин на живот, които изисква безмилостна честност. Вероятността да се възстановят е по-малка от средната. Има и такива, които страдат от тежки емоционални и психически смущения, но много от тях се възстановяват, ако притежават способността да бъдат честни.
Нашите истории разкриват в общи линии какви бяхме преди, какво се случи и какво представляваме сега. Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки.
Ние се препъвахме в някои от тях. Мислехме, че можем да открием по-лесен, по-удобен път. Но не можехме. Някои от нас се опитваха да се придържат към старите си идеи и не постигнаха някакъв резултат, докато не се отказаха от тях изцяло.
Помнете, че срещу нас стой алкохолът – коварен, объркващ, всемогъщ! Без помощ не можем да се справим с него. Но има Някой, който притежава цялата сила – този Някой е Бог. Дано да Го откриете сега!
Половинчавите мерки не ни помагаха. Стояхме на кръстопът. С пълно отдаване помолихме за Неговата подкрепа и грижа.
Предприехме следните стъпки, които се предлагат като програма за възстановяване:
1. Признахме, че сме безпомощни пред алкохола – че животът ни е станал неуправляем.
2. Повярвахме, че Сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум.
3. Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бог, така както Го разбираме.
4. Направихме претърсващ и безстрашен анализ на самите себе си.
5. Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си.
6. Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.
7. Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.
8. Направихме списък на хора, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.
9. Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случайте, когато това би наранило тях или други.
10. Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.
11. Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.
12. Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем това послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела.
Много от нас възкликваха: "Ама че порядки! Аз не мога да се подложа на всичко това."
Не се отчайвате. Никoй от нас не е в състояние да се придържа изцяло към тези принципи. Ние не сме светци. Важното е, че искаме да израстваме духовно. Принципите, които сме набелязали, са път към израстването. Ние се стремим по-скоро към духовно израстване, отколкото към духовно съвършенство.
Рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашия път. Не се възстановяват онези, които не могат или не искат изцяло да се отдадат на тази проста програма и това обикновено са мъже и жени, които по-природа не могат да бъдат честни със себе си. Има такива нащастници. Те не са виновни, вероятно така са се родили. Те по натура не са в състояние да възприемат и развият един начин на живот, които изисква безмилостна честност. Вероятността да се възстановят е по-малка от средната. Има и такива, които страдат от тежки емоционални и психически смущения, но много от тях се възстановяват, ако притежават способността да бъдат честни.
Нашите истории разкриват в общи линии какви бяхме преди, какво се случи и какво представляваме сега. Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки.
Ние се препъвахме в някои от тях. Мислехме, че можем да открием по-лесен, по-удобен път. Но не можехме. Някои от нас се опитваха да се придържат към старите си идеи и не постигнаха някакъв резултат, докато не се отказаха от тях изцяло.
Помнете, че срещу нас стой алкохолът – коварен, объркващ, всемогъщ! Без помощ не можем да се справим с него. Но има Някой, който притежава цялата сила – този Някой е Бог. Дано да Го откриете сега!
Половинчавите мерки не ни помагаха. Стояхме на кръстопът. С пълно отдаване помолихме за Неговата подкрепа и грижа.
Предприехме следните стъпки, които се предлагат като програма за възстановяване:
1. Признахме, че сме безпомощни пред алкохола – че животът ни е станал неуправляем.
2. Повярвахме, че Сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум.
3. Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бог, така както Го разбираме.
4. Направихме претърсващ и безстрашен анализ на самите себе си.
5. Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си.
6. Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.
7. Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.
8. Направихме списък на хора, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.
9. Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случайте, когато това би наранило тях или други.
10. Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.
11. Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.
12. Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем това послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела.
Много от нас възкликваха: "Ама че порядки! Аз не мога да се подложа на всичко това."
Не се отчайвате. Никoй от нас не е в състояние да се придържа изцяло към тези принципи. Ние не сме светци. Важното е, че искаме да израстваме духовно. Принципите, които сме набелязали, са път към израстването. Ние се стремим по-скоро към духовно израстване, отколкото към духовно съвършенство.