Безвремие...

Ситуацията е следната. От мноо време нищо и никой не ме тласка. Стоя си кат закотвен в чакъла. Прилича на сцена от онзи сладникаво-недоклатен филм, дето главния герой се събуждаше все в един и същи ден. Не съм се флюбвал от години, откакто изтеглих джакпота от кучкарника, маскиран като гълъбарник. Сетне, каръка продължава - попадам на несъвместимости, или на миловидни създания, които са решили да такат на два стана или просто да кръшнат. Всепоглъщата тъпня. В бизнеса стимули найн, досадата доминира, а нявга бех работохолик.

Дращя тук не да се оплаквам, а да чуя има ли некой баш умник или некоя умница, дето са преминали в утрешния ден ?!?

Като няма стимули, създавай си ги! Можеш да започнеш фитнес например, или разходки сред природата през почивните дни, или за риба... Не може без усмивки.

Кво говориш,бе братче?Хич даже не е сладникаво...Нали и аз съм така понякога.....Гледам да разтоварвам по всички възможни начини....помага!

ДОШЪЛ СЪМ ЗА НЕЩО СУХО!

харесва ми сравнението с гюлле:)

иначе не знам какво да кажа, защото мен обикновено ме бутат и дърпат, не тласкам аз
освен това, че и на безвремието ще му дойде времето, амахааааа

ако чакаш някой да те побутва и да ти уреди случването на нещо дето да те побутне - ще си останеш с чакането само. харесваш си някое занимание и се занимаваш с него без да мислиш за всепоглъщащата тъпня наоколо. изолирай я от съзнанието си - никак не е трудно.

както си се натоварлил негативно как мислиш че ще върви и бизнеса.... ми няма да върви . намусеното поведение се проектира върху всичко , което прави човек.

що за негативни мисли баш в началото на лятото.

Пусни обява че търсиш гюллетласкачка свръхтежка категория

Изброените стимули са част от безвремието. Може би съм се отучил да се кефя на такива хитринки. Усмивки изгряват чат-пат, но състоянието "не пей ми се" е устойчиво.

Разтоварвам братче Лонгуре, ама нещо ми убягва ефекта. Дали да не започна да се натоварвам...

Имаш късмет
Да не си камъка на Сизиф

аха, само че ме бута по нанадолнище

та ме догонват после, един вид:)

....и аз, ще дода

Освен да се запиша за астронавт, не виждам как може да се изолира тъпнята


Какво ти лято? При спряло време, няма значение пролет, лято, есен и зима. Само питиетата са различни...но не и ефекта.

истинската промяна - в ада или в затвора. Зависи от това, колко далече може да тласка

Това колко далече може да те изтласка зависи от това ти колко си тежък и тя колко е мощна

Къде ще идваш пък ти?
И ти ли си гюлетласкачка?

Мда, и аз преживявам нещо подобно: вкъщи същия мъж, същите деца, и в бизнеса ме понапусна ентусиазма, имам чувството че тъпча на едно място...

Натъкнах се тука на една притча, която мисля че е подходяща са случая, макар на пръв поглед да изглежда, че не е :


Живеел едно време един цар и всичко си имал. Но за нещастие върху царството му се струпали беди. Настъпила страшна суша, след нея съседният цар нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите. На царя му се наложило да се спасява и той побегнал към съседното царство, където царят му бил приятел. По пътя го нападнали разбойници, взели го в плен и три години престоял при тях и работел най-долната работа, докато му се удало да избяга.
Стигнал да столицата на съседното царство и поискал да се види с царя, но войниците не му повярвали, като видяли опърпаните му дрехи и го отпратили.
Наложило му се една година да работи, докато припечели пари за нови дрехи.
Най-накрая се явил при своя приятел царя, но за негово огромно разочарование, последният му дал 100 овце. Обиден от липсата на приятелство, нашият цар все пак започнал да пасе овцете-нямал по-добра алтернатива. До една година овцете му обаче били изядени от вълци и той пак отишъл да моли приятеля си за помощ. Дали му 50 овце, които обаче не след дълго паднали в пропаст и умрели всичките.
Отишъл трети път и тогава царят му дал 25 овце. Този път нищо не се случило, злополучният цар ги пасял и след време стадото му се умножило и стигнало 1000 глави. Отишъл той при приятеля си и му се похвалил.
Тогава царят наредил да му се вземат 1000-те овце и да му дадат съседното царство.
-Но защо не направи това веднага, попитал царят, защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царство от самото начало?
- Защото от него нямаше да остане камък върху камък.-отговорил мъдрият му приятел-Аз просто почаках, докато свърши черния момент от живота ти. Сега вече виждам, че е настъпил следващият етап от твоята съдба. Овцете бяха само показател...


Отронен цвят
завърна се на клона.
Я, гледай - пеперуда!

Хм...хубава притча... Искаш да кажеш, че има моменти в нашата съдба, в които просто не ни върви и каквото и да правим не можем да го променим? Трябва да изчакаме да "свърши черния момент от живота ни".... Може би наистина е така...

тази притча е малко в стил Куелю, пред който не се прехласвам...
но иначе всички се надяваме "черния период" да свърши.
въпрос на преценка е дали е черен, колко е черен, каква е вероятността да изскочиш (т.е. какъв процент от дадено количество злощастни царе успяват да прескочат в следващият етап :))

ако си опитал всички други авантюристични форми за развлечение, запиши се астронавт . макар че сигурно не е лесно и никак евтино . доколкото помня последния турист - космически плати 20 милиона долара за развлечението. а и си представи как ще изкараш дни в затворено пространство .

а защо астронавт - пробвай при нестинарите. там емоцията едва ли е за пренебрегване.

всеки може да изолира тъпнята - стига да иска, решението е в него самия. намери си занимание, което наистина да ти харесва и да заема времето през което мислиш за това колко сив е живота и докога така..... как докога, докогато ти решиш, че си далеч от безвремието.... то започва след смъртта на физическото тяло . на теб не ти се отива там скоро надявам се, щото после път назад няма никога повече.


времето не е спряло- ти си спрял...или по-точно мислиш че си спрял, но не си. затиснало те е еднообразието, а то създава илюзията за спиране на времето... ти виждаш в сиво- живота не е сив - цветен е и още как. няма нищо по смислено от живия живот - какъвто и да е, защото в тази си форма е сега и тук и няма да е такъв повече. ако нещо съсипва хората най-много това е собственото им негативно мислене.

"Адът - това е Съвестта"