РЕВ, РЕВ... И БРЕМЕННОСТ

Момичета какви може да са последствията за плода при изживяни от майката отрицателни емоции и силен стрес. Може ли това да доведе до някакви аномалии за плода. Направо ще се побъркам от мислене. Резултатите ми от скрийнинга още не са излезли. Наистина много ми се събра напоследък и в професионален и личен план. Имам ч-вото че ще се побъркам. Постоянно ми се плаче и изобщо имам адски много проблеми...
Така го исках това бебче, а ето че сега дори за миг не мога да се отпусна и насладя на хубавите моменти...
Моля Ви посъветвайте ме как да се справя..

Мисля че не трябва да се притесняваш - едва ли някой изкарва в пълно спокойствие 9 месеца. Аз лично още 2рия месец имах страшно неприятни емоции и бях под голямо напрежение. После към 7мия пак изкарах кошмарна нощ всичко ми е било свито и много нерви. През другото време също е имало моменти такива. Но всичко е наред. Чувала съм само че ако си по-спокойна през бременността, детенцето ти като се роди ще плаче по-малко и ще бъде по-спокойно...ама дали е така няма гаранция.

Толкова ми се иска да си права...
Благодаря ти за окуражителните думи! Не знам как да се преборя със себе си. Казвам си не трябва да ти пука ще го побъркаш това бебе... и докато го кажа и избухвам в нов плач свивам корема за да спра... НО не се получава

Здрасти!

и аз като little.monkey съм чувала, че майката като е спокойна и бебока ще бъде, но гаранция никой не дава.
Ти все пак се опитай да приемаш нещата по-спокойно и не се връзвай толкова. Стреса даже и в нормално състояание не е полезен в голями дози!
Аз се успокояавам гледайки дестки каталози- не че мога да си позволя да си купя нещо, но поне забравям за околния свят!
А за рева може да са виновни (както и за всичко останало) хормоните!
Хайде, умнта и горе главата!

Много често бременността не е така розова, както си я представяш...И при мен беше горе-долу така първите 4 месеца. И аз, като теб, чаках и преживях много, преди да забременея...

Понякога хормоните през бременността бушуват повечко и нервичките и сълзите също са повечко.
Спокойно!
Няма да има последствия за бебето.
Ама просто се опитай да бъдеш малко егоист и се стегни. Плачи, като ти се плаче, но гледай да си малко над нещата и се опитай да не се нервираш за глупости.
Изживявала съм го и знам, че можеш. Стига да поискаш!
Но ако продължаваш със силния стрес и в по-късн бременност, няма как да не се отрази на бебчо.
Така че...стискай зъби и малко по-спокойно

Твоя синеок сладур и всички сладки бебоци тук са истински стимул да се стегна...
Наистина тази безтегловност, в която съм изпаднала трябва да свърши!
Благодаря за подкрепата!

Много добре те разбирам, честно казано.
Наистина трябва да се стегнеш, доколкото е възможно.
Трудно е, но пък иначе ще се чувстваш по-зле.
Само не си го набелязвай това като проблем и не мисли, че е ненормално да се чувстваш така.

Аз понеже бях в Проблемно забременяване и преживях доста мъки за година и половина , все си мислех, че бремеността е един 9месечен рай.
После, като забременях, имах моменти, в които дори исках да го махна-толкова бях зле
Важното е бремеността да е нормална и детето да е здраво.

И аз бях така. През първата бременност имах ужасно много работа и нито за миг не успях да си почина, да сенасладя на бремеността и буквално от работа отидох да раждам.
През втората бременност имах страхотни проблеми и от лично и от професионално естество. Септември 2005 беше един от най-кошмарните месеци в живота ми. Всеки ден ревях почти целодневно, поради пълната безизходица, в която се намирах. Но истината е, че нещата не бяха толкова драматични, колкото аз си ги представях. Просто хормоните допълнително придават някаква тежест на проблемите и общо взето от мухата правиш слон. Но това няма значение за теб, защото ти си го преживяваш тежко, а това, доколкото съм чувала вреди на бебето. АЗ също бях притеснена как ще се отрази това на втората ми дъщеря... Е, София я преносих, противно на всичките ми очаквания и тя е най-спокойното бебе което познавам. Спинка си, папка си, гука си и мноооого рядко реве.

Не знам какво да те посъветвам. То е ясно де - грижи се повече за себе си!!! Това е.

Анна 8.12.2004
София 19.01.2006

и аз идвам от другия клуб...
и аз с притеснение ще ти споделя, колкото и да ме е срам, че и на мен ми минаваха такива мисли до последния възможен ден от 3-я месец..
Просто УЖАС! Все едно тези хормони са ми изпили мозъка и аз не мога да овладея положението

Не се притеснявай за бебето. Ако му вредиш ще ти го върне тъпкано
Сега сериозно. Моята бременост беше ад - толкова работа, нерви, недоразумения - просто се чудя сега как съм оцеляла. Бебето тръгна през нощта иначе сигурно щеше да ме хване на работа.
За сметка на това сега си имам прекрасно, слънчево момиче, по-контактно отколкото даже ми се иска. Е, първите месеци доста си порева започвайки от първия ден, но за това си има различни обяснения по книгите.
Така, че не се притеснявай за бебо, а просто си се гледай теб - реве ти се - ревеш.
За мен важното е как ще го закърмиш в не- и прекия смисъл.

Айде и аз да чучна на клона...

Първата ми бременност беше безоблачна до към средата, когато неочаквано аз и мъжът ми останахме без работа и без дом. Месеците до самото раждане, а и следващите 6, бяха за мен един непресекващ кошмар - неприятности в личен и професионален план, ремонти, безпаричие, стрес и немалко сълзи. Не искам да си спомням за този период, докато съм жива. В крайна сметка всичко се нареди, а синът ми до ден-днешен е здрав и слънчев.

Втората бременност изкарах от начало до край на крак, в хиляди ангажименти - макар и не толкова отрицателно заредено, напрежението също беше огромно и често си поплаквах. Понякога ми се струваше, че не мога и крачка да направя повече, толкова бях на ръба на силите си. Щерка ми обаче е супер спокойно бебе и винаги усмихната, дори и насън - досущ като брат си

Наистина за бременните е най-добре да са щастливи и безгрижни. Обаче това са 9 месеца, а животът невинаги е предвидим.

Сигурна съм, че скоро всичко при теб ще се оправи /рано или късно, но ще се оправи, няма начин/ и ще се радваш на прекрасни засмяни очета! Не се притеснявай, най-тъмно е преди изгрев слънце - след такива моменти на безнадежност и безизходица обикновено следват фантастично чудесни невероятни събития!

Давид 21.12.03

Въобще не се притеснявай-аз всеки ден и всяка нощ ревях,имах големи лични проблеми,очите ми вечно бяха насълзени.Сега имам бебе,което е толкова спокойно и добро,че чак си почивам с него.Според мен няма никаква връзка м/у нещата за които питаш.

Сега като прочетох коментарите тук си давам сметка, че съм имала доста спокойна бременност. Ходех си на работа до последно, но всичко ми беше спокойно.
Но... пак си ревях. Наистина е от хормоните. Седях и се чудех от какво ми се плаче; бъзикаха ме, че и Мики Маус да гледам, пак ще се разплача. Мисля че е нормално.
Това, което освен това си мисля по въпроса е, че няма нищо по-хубаво като ти се плаче, да седнаш и да се наплачеш. Много повече ще вредиш на бебчето, ако задържаш напрежението в себе си, защото често то се превръща в чисто физически дискомфорт. Излей си всичко, пък като ти поолекне (след една кофа сълзи) - опитай се да се успокоиш и да дадеш време на двама ви да си общувате: пуснете си музика, разходете се или хапнете нещо любимо

Миличка, я си намери занимание, което да те разведрява. А при всяка възможност излизай сред природата - много разтоварва. Аз изкарах зимна бременност, но почти всеки уикенд бях на Витоша. Едва ли има бременна, която да е изкарала перфектната бременност - без проблеми и рев. Постарай се да не се разстройваш прекалено. Усмихвай се повече, времето се оправя и става за разходка. Дори и да ходиш на работа не ти пречи да се разхождаш по малко преди и след работа (та било то и за една спирка). Движи се повече и се срещай с приятни за теб хора, които да не те товарят с проблемите си (твоите са ти достатъчни).
не си търси проблеми, за да не ги намериш.

Бъди здрава и спокойна и бебчето ти ще ти се реваншира с повече усмивки

Сега няколко месеца по-късно.............
Не мога да се справя с всичко, на което съм подложена и това е. Проблем след проблем, а аз на моменти съм на ръба на нервни кризи.
Мисълта, че това се отразява на бебето засилва ефекта от всичко и едва удържам на напъна. Рева по 100 пъти на ден, а скоро май ще стигна до лудницата
Не мога да се справя с всичко което ми се случва. А за да не ми пука трябва да съм пълно перде..............
Само се моля на Господ да бъде милостив към моето бебче и да не му причинява болката която изпитвам аз!!!

Хееей, ти си вече на финала
Задръж още мъничко, после всичко ще си дойде на мястото.
Ако искаш хвани един календар и задрасквай дните - ще мине и този последен месец, то може даже да е по-малко от месец

Благодаря ти за подкрепата!
Само бебчо да е жив и здрав, и мисля, че каквото и да става ще се отпусне свитото ми сърчице!
А все ще се преборя със следродилната депресия...
а може и да не ме хване като се има предвид тази дълга предродилна...

Мила Лорета, много ми се иска да ти помогна с няколко думи... Ако искаш ми пиши на лични, имам нещо предвид. Засега ще повторя нещата, които са казали момичетата преди мен - опитай се да си почиваш повече, да обърнеш внимание на своите нужди и желания с предимство, да бъдеш малко повече егоист... не се измъчвай с мисли, че ти се случва нещо ненормално - напротив, напълно е естествено по време на бременността да си по-плачлива и по-уязвима емоционално... обграждай се с позитивни хора, с повече любов и хармония, с повече оптимизъм и ведрост... избягвай негативните ситуации и персони, доколкото ти е възможно... знай, че всичко лошо е само временно... че сега хормоните на бъдещото майчинство ти пречат да гледаш по-трезво и разумно на ситуацията, но с времето всичко ще си дойде постепенно на мястото... Аз вярвам в теб! А също и че нещата при теб ще бъдат наред! Повярвай и ти!

Относно бебето - то е защитено под сърцето ти, не се притеснявай допълнително за него. Виж и темата за пренаталното възпитание на Лилито тук, също е много хубава и интересна.

Няма да полудееш, ако изкарваш навън всичко, което те мъчи и ядосва. Не трупай всичко в себе си. Това е по-опасно.

Моля се за теб! Ще се радвам да ми пишеш! Всичко добро!!!

негативни самопредсказания!!! Позволени са само положителни очаквания и пророчества!!!

Разбирам те напълно... желанието ти бебчо да е жив и здрав... но мисля, че изпускаш нещо точно толкова важно, колкото това! И това е ТИ също да си добре, да си жива и здрава, и щастлива!

Защото с раждането не всичко свършва, напротив - почти всичко ЗАПОЧВА тогава! Чакат те толкова вълнуващи, щастливи, истински мигове /живот и здраве/! Мисли повечко за тях... И не си внушавай, нито втълпявай разни гадни мисли за следродова депресия! Не се самонавивай! А ако толкова желаеш да си внушаваш - моля! Представяй си се като усмихната майка на здраво, спокойно и красиво бебе - как се разхождате, как се кърмите, гушкате, усмихвате...

Не отричам, че когато раждането приключи благополучно и с резултат - ТВОЕТО БЕБЕ ВЕЧЕ Е ДО ТЕБ, можеш да го пипнеш и видиш и чуеш - облекчението е голямо, еуфорията също, наистина свитото сърце се поуспокоява! НО... идват други неща, други поводи за притеснение - ами сега защо така реве и не млъква, какви са тези петна по вратлето, как ще понесе поредната ваксина, ще суче ли добре, справям ли се като майка, колко още ще го мъчат коликите, тези зъбки няма ли да пораснат най-сетне, ами ако се удари лошо някъде, правилно ли е облечено, да не би да го разглезвам, защо съм толкова изнервена напоследък, ами отношенията с таткото, бабите... край нямат майчините тревоги, повярвай ми. Хубавото е, че свикваш да живееш с тях. Не пиша всичко това, за да те плаша. Не. Просто ми се иска да имаш по-малко илюзии относно това, което следва по-нататък. Аз бях с много розови очила преди да родя... И разбира се трябваше да погледна по-реално на живота си, а от разбиването на илюзиите понякога боли, и то доста. Пишейки всичко това, просто ми се иска да ти спестя някои възможни разочарования... Това е.

Следродилна депресия е най-вероятно да НЕ те хване, имайки предвид, че само 1 на 10 родилки пострадват от нея. Ако обаче усетиш гадните й признаци, свиркай! Ще ти помогнем! Горе главата!

Желая ти бързо излизане от дупката, в която си сега! Искам да ти вдъхна сила, вяра и кураж! Дано поне мъничко съм успяла...

Аз също от както съм бременна ми се случват мога да кажа едни от най-лошите неща в живота ми.Първо татко му се разболя от диабет та трябваше да полежим в болница цяла седмица слава богу той се оправи. След това пък в 5 тия месец ме нападнаха в собствената ми къща и ми откраднаха мобилния телефон лична карта и малка сума пари. Още същата вечер всичко ми беше върнато с помоща на слава богу добри полицай. И още ужасии има обаче ще ги спестя та искам да кажа че каквито и да са проблемите колкото и ужасни да изглеждат винаги има нещо да те пази теб и бебо утре влизам в 8 месец и сладураната от всякъде е на 6 както се казва как издържа това бебе и аз и баща му се чудим. Така че каквото и да става бебетата са добре защитени в майчиното тяло даже някъде прочетох че до някаква степен малко повече адреналин при нормалната бременност е полезен подготвял бебо за живота извън маминото тяло. Така че спокойно всичко ще е наред с божията помощ или ако щеш с помоща на природата която е помислила за всичко ще си имаме най-сладките бебоци на света

[image [линк] ]