Хомео- психотерапия?
14 отговора
681 прегледа
Хомео- психотерапия?
Интересно ми е какво мислите по темата. А някой от практикуващите хомеопати - психолози пробвали ли са го като вариант?

Re: Хомео- психотерапия?
И на мен ми е интересно и съм мислила по темата.Ако си спомняш един практикуващ хомеопат разказваше, как една пациентка която се лекувала при него ходила и на психотерапевт и било много трудно да и се повлия с хомеопатия , защото била много подтисната?!
Може би има резултат само когато нещата са съгласувани и работят заедно, в синхрон и съответно всеки хомеопат трябва да е добър психолог несъмнено...
Може би има резултат само когато нещата са съгласувани и работят заедно, в синхрон и съответно всеки хомеопат трябва да е добър психолог несъмнено...
Re: Хомео- психотерапия?
Идеята е от книгата на Шанкаран, но и преди съм си го мислила, психическото състояние, предизвикано от хом.лекарство, може да се породи и чрез други средства на комуникация, да не говорим, че има и други техники за достигане на съзнанието/е аз не съм толкова навътре/....
Re: Хомео- психотерапия?
Искам да споделя че при мен лечението с хомеопатия значително ми влияе на нервната с-ма,макар че заболяването ми не е свързано с нея.Не знам доколко е нормално това.След прием на друго лекарство нещата се подобряват.
Re: Хомео- психотерапия?
Нормално е да ти влияе на нервната система, но все пак се очаква, че влиянието ще е в положителна посока (освен ако не е лечебна криза, която да премине и също да доведе до подобрение). При теб какво беше влиянието?
Re: Хомео- психотерапия?
Нямам предвид-потискането с психотерапия, а "стимула на подобието", чрез думи и образи вместо с лекарства.
Re: Хомео- психотерапия?
Искаш да кажеш, ако човек страда от депресия да му говориш тъжни неща с цел да се подобри по принципа на подобието?
Няма да стане. Освен ако не намериш начин да разредиш и потенцираш думите си
Re: Хомео- психотерапия?
Естествено можеш съвсем да оплескаш нещата.
Re: Хомео- психотерапия?
Това въобще, не действа, нали имаш приятелки.....
, които ти се оплакват, накрая се чувстваш изцедена.....Всеки си мисли, че има най- големите пролеми в този свят....и то си е така...
Беше ми интересна тази идея....



Беше ми интересна тази идея....
Re: Хомео- психотерапия?
По-скоро да се опиташ да пресъздадеш неговата реалност и пациентът да я преразгледа като външен човек, да прецени по нов начин самата делюзия, от която се раждат всичките му чувства и действия....малее ...

Re: Хомео- психотерапия?
От психотерапия до психотерапия има разлика (както между класическа хомеопатия и боаронска).
Убедена съм, че хомеопатът трябва да има доста знания по психология, защото:
1. Често се бърка лекарството поради подбиране на рубрики, които отразяват не конституционални симптоми, а придобити (например страх от змии, придобит след случка със змия, не трябва да се взема предвид);
2. В много от случаите пациентът има проблем поради придобити поведенчески модели и тук лекарството не може да помогне - необходимо е човекът да ги осъзнае. Иначе ще повтаря този модел и все ще има нужда от патерица.
3. За да преодолее човек една травма, най-много помага осъзнаването на поуките и ползите от тази травма. Защото всяко събитие има и положителни и отрицателни страни. Но човек обикновено мисли само за отрицателните. Ако успее да види обективно и положителните, това превръща травмата в случка. И човек може да продължи нататък.
Споделям тези неща, защото аз лично пробвах различни видове психотерапия, едновременно с хомеопатичното ми лечение, и знам, че в някои случаи лекарството само не може да свърши цялата работа.
Аз лично съм доволна от курса по психотерапевтични техники, който се проведе в Хомеопатичното общество. Според мен хомеопатите трябва да се образоват задължително поне в едно - как да проведат кризисна интервенция при психотравмено събитие. Това е нещо като първа помощ за психиката.
Убедена съм, че хомеопатът трябва да има доста знания по психология, защото:
1. Често се бърка лекарството поради подбиране на рубрики, които отразяват не конституционални симптоми, а придобити (например страх от змии, придобит след случка със змия, не трябва да се взема предвид);
2. В много от случаите пациентът има проблем поради придобити поведенчески модели и тук лекарството не може да помогне - необходимо е човекът да ги осъзнае. Иначе ще повтаря този модел и все ще има нужда от патерица.
3. За да преодолее човек една травма, най-много помага осъзнаването на поуките и ползите от тази травма. Защото всяко събитие има и положителни и отрицателни страни. Но човек обикновено мисли само за отрицателните. Ако успее да види обективно и положителните, това превръща травмата в случка. И човек може да продължи нататък.
Споделям тези неща, защото аз лично пробвах различни видове психотерапия, едновременно с хомеопатичното ми лечение, и знам, че в някои случаи лекарството само не може да свърши цялата работа.
Аз лично съм доволна от курса по психотерапевтични техники, който се проведе в Хомеопатичното общество. Според мен хомеопатите трябва да се образоват задължително поне в едно - как да проведат кризисна интервенция при психотравмено събитие. Това е нещо като първа помощ за психиката.
Re: Хомео- психотерапия?
Защо пък да не трябва да се взима страх от змии ако той е придобит. Човек никога не се ражда със страховете си-те са от някъде.Освен това, ако един опит за един човек е плашещ до там,че той развива страх от змии, това значи,че той е предразположен към това. За друг човек същият опит може да бъде стимул да учи биология и да се занимава с рептилии, например
.
Re: Хомео- психотерапия?
мецду другото, точно страхът от знии се счита за присъщ на всички примати, не само на човека. но да не се хващаме за змиите точно...идеята е ясна
Re: Хомео- психотерапия?
Mens agitat molem