насилие

Ще бъда много кратка. Само исках да чуя и други мнения - мислите ли, че ако веднъж ми посегне (мъж, с когото живея) и съм му простила, ще има и други такива случаи. Това не му е типично поведение, но веднъж изпусна парата и отнесох доста шамари. Простих му, защото му беше за първи път, но живея в страх да не се повтори, а и вече с недоверие....

Абе какво да ти кажа. Аз не съм крайна. Съпрузите ми не са ми посягали досега, но се е случвало да се смлатя с някое гадже.

Обаче! Едно е да се фраснете по веднъж в пристъп на ярост, друго е да отнесеш ДОСТА шамари...Не знам, това мен би ме изплашило.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Благодаря ти, че толкова бързо се включи :) Истината е, че той ми е втори (нямаме брак). Живеем повече от година заедно. Аз имам дете в първи клас и всичко, което исках е всъщност детето ми да расте в нормално семейство (и със баща). Той няма деца от бившата си жена и, съответно, няма навици покрай куп ангажименти. Представял си е някакси, че моето време ще бъде негово и вниманието, също. както е било преди. Виждам, че полага доста усилия да се справя с новата обстановка, има и желание. Но понеже сега се въртим в една рутина, център на която е дъщеря ми, това малко го товари. Почти нищо вълнуващо не ни се случи преа тази година, откакто живеем заедно и той до някъде вини детето, и мен, съответно. Една вечер, когато детето беше при бившия ми, стояхме по-докъсно с компания, той пийна много малко, но вероятно достатъчно...понеже не го бях виждала преди да пие изобщо. Компанията замина на дискотека, поканиха и нас, но аз не исках да ходя точно в тази дискотека (понеже бившия ми си водеше там гаджето, заради което ме напусна) и така се започна...опитах се да му обясня, но той по някаква причина мисли, че мога безпроблемно да започна на чисти, без да имам дефект от миналото. Първо започна да ме бута, после да ме блъска и да ми обяснява колко подтиснат се чувства и колко изгубено време е тази една година за него и пр...че нищо не може да направи с мен, защото миналото все ми пречи, дори не може да танцува с мен и все така...Помолих го да не говорим, защото и той взе да се афектира, а и аз отказвам да разговарям, когато е намесен алкохола. Тогава се разяри и ме блъсна в един стол, после на дивана, там ме притисна и ми удари няколко шамара. Опитах се да се освободя и без да искам бутнах масата, паднаха няколко чаши...Той ми донесе метла и лопата, хвърли ги в мен и ми ЗАПОВЯДА да изчистя. Това наистина ме втрещи и дори започнах да си мисля, че е психар. После ми НАРЕДИ да измия чиниите...като че ли имаше нужда да ме унижава...на другия ден ми се извини и каза, че се е почувствал като в затвор и че никой няма право да се държи така с мен. Обеща, че повече няма да се случва. Честно казано, единственото, което ме спря да не го изхвърля на минутата, беше, че наистина не му е типични, а и адски се тревожа как детето ще погледне на поредното напускане на мъж...тя е на 7 и щеше да й бъде за втори път. Не знам вече....съвсем се обърках. Мина месец оттогава, той си е както преди, мил, нежен...но аз живея в страх и тревога няма ли пак да се повтори. от друга страна не искам да бъда майката, която си сменя партньорите през година (макар че с баща й бях 13), все пак давам пример....

Моят съвет е - бий се и ти.

Но замисли се защо се е стигнало до това положение. Не зная подробности, но е възможно да си предизвикала сама това нещо. Иначе има мъже-простаци, които със сила се самодоказват.

Късмет!

=============
За сега е безплатно

shte posegne i oshte kak, ne samo na teb no i na deteto vi, ako vi se rodi takova

spasiavai se dokato e vreme
a kato reshish che shte biagash pochvat edni molbi i obeshtania, ako ne s evarjesh moje da se mine na zaplahi i iznudvane

Много неприятно. Само от година сте заедно, а вече ти е вкарал доста шамари.
И си позволява да и изпуска парата върху теб.
Не знам, живота сие твой, но аз бих му купила боксови ръкавици и круша с посвещение, и бих го зарязала.
Каквото и да си направила, той няма право "да си изпуска парата" като те малтретира.

домашното насилие е многократен акт, и това го показват всички изследвания проведени досега. А детето трябва по скоро да има достоен пример на жена която се уважава и държи да я уважават и другите. И още - животът си е твой а не на дъщеря ти, тя ще живее нейният така както си иска

Човешкият живот е занимание самотно...

Разбирам те и може би на твое място и аз бих изчакала. Не знам. Теоретизирам, защото досега не съм се сблъсквала с проблема "насилие" и не съм сигурна точно как бих реагирала.

Що се отнася до детето - сигурно е трудно да се балансира между едно хем пораснало, хем малко дете и един мъж, който не е негов баща. При мен детето е малко - 2 годишно, вика на новия ми мъж "тати" и нямам проблеми с тях. Освен това аз си позволявам да прегръщам и целувам мъжа ми пред нея, разменяме си нежности, поне веднъж седмично я оставяме при наште, за да останем сами или да излезем някъде без нея. Ако можеш, прави го и ти.

И накрая - няма нищо по-неприятно от един партньор, който се запецва на нещо по свои си причини. Поне за мен. Аз лично също бих се вбесила, ако мъжът ми откаже да отидем някъде само защото бившата му е ходила там. Би ми било болно и обидно и също бих помислила, че не е скъсал с миналото си. Да не говорим, че е било глупаво да си признаеш истинската причина, можело е да измислиш нещо друго и така да не се стига до конфликт. Помисли върху това.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

За какво изобщо ти е мъж в същност? За едното гушкане можеш да му ходиш на гости, но не и да го пускаш в къщи! Помисли по въпроса. А децата не са толкова глупави, не се притеснявай от дъщеря си. Ако продължава да те притеснява предложи му "временна" раздяла...

Извинявай, Тренди, но така както са разказани нещата не виждам абсолщтно нищо с което да го е предизвикала

Ти се бъзикаш, нали?

Ако не - бегом от там! Т'ва е малоумие

Моето мнение е, че първият удар винаги е инстинктивен. Вторият е търсен и волеви.
Ако те е ударил веднъж може и да не повтори никога, но повтори ли винаги ще потрети.
Лично аз имам просто правило - давам винаги един шанс. Но само един.

Изкуството да простиш всичко и жаждата да живееш са недосегаемо съвършенство.

А какво ще кажеш за това?
Но понеже сега се въртим в една рутина, център на която е дъщеря ми, това малко го товари. Почти нищо вълнуващо не ни се случи преа тази година, откакто живеем заедно и той до някъде вини детето, и мен, съответно.

Компанията замина на дискотека, поканиха и нас, но аз не исках да ходя точно в тази дискотека (понеже бившия ми си водеше там гаджето, заради което ме напусна) и така се започна...

На същия принцип на който говориш ти, аз пък мога да кажа, че му е дала всяка една основателна причина ... това е заяждане!

Без заяждане - не знам какво е очаквал човека при наличие на дете, но може би е очаквал нещо повече от това да си седи в къщи нон стоп и при единствената възможност да излязат с жена си да се повеселят, те не излизат защото някой някога бил водил някого там ...

Защо просто не предположиш, че може нещо да му се е натрупвало в продължение на месеци?

Б. БОРИСОВ: "НЯМА ЦАР! НЯМА ЦАР!

Една вечер, когато детето беше при бившия ми, стояхме по-докъсно с компания, той пийна много малко, но вероятно достатъчно...понеже не го бях виждала преди да пие изобщо. Компанията замина на дискотека, поканиха и нас, но аз не исках да ходя точно в тази дискотека (понеже бившия ми си водеше там гаджето, заради което ме напусна) и така се започна...опитах се да му обясня, но той по някаква причина мисли, че мога безпроблемно да започна на чисти, без да имам дефект от миналото. Първо започна да ме бута, после да ме блъска и да ми обяснява колко подтиснат се чувства и колко изгубено време е тази една година за него и пр...че нищо не може да направи с мен, защото миналото все ми пречи, дори не може да танцува с мен и все така...Помолих го да не говорим, защото и той взе да се афектира, а и аз отказвам да разговарям, когато е намесен алкохола. Тогава се разяри и ме блъсна в един стол, после на дивана, там ме притисна и ми удари няколко шамара

Обърнете внимание, чрез който може да се реши ситуацията не е имало.
Той се е чувствал подтиснат, угнетен, искал е да танцуват, но е нямало ДИАЛОГ.
И от там-последиците.

Държа да подчертая-шамарите не решават, според мен, проблемите, а само ги задълбочават. В тази връзка не оправдавам негоното насилие, но, на този етап, бих приел, че си е изпуснал нервите
Бих се присъединил към мнението на Еva B. за единия шанс.

Този един шанс и аз го дадох преди 18 години и ето,че сега се случи пак. В случая считам,че повода за шамари е напълно неоснователен и поведението му недопустимо.

сигурно

Това ти като отговор ли го разбираш последното?? Щото една дума без аргументация трудно може да се нарече мнение

Б. БОРИСОВ: "НЯМА ЦАР! НЯМА ЦАР!

Като му се е насъбрало той няма ли уста да говори...

аз повече бих се притеснила за тази "изгубена година", за която страда този човек.

Насилието при хора, за които агресията не е присъща, е индикатор за безсилие, неспособност да направят желаното действителност. Ако любим човек проявява агресия спрямо околния свят - съседи, колеги, обществото като цяло - явно има проблем, но след като причината не съм аз, все пак бих могла да помогна с нещо. Или поне да не преча.

Ако е към мен - всичко е счупено, няма какво да разсъждавам. Да съм загубено време за някой за мен е загуба на време. Последното, към което се стремя е да осмислям нечий безсмислен живот.

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.