Циклични връзки

Имам следния проблем - връзките ми след определен период от време и съвместно съжителство се "изтощават" напълно...Хората с които съм ми омръзват и не желая да общувам с тях освен по рутинни битови въпроси. Това ме измъчва защото се чувствам и самотна вътрешно и виновна че не мога да предложа нормална връзка на свестните хора с които съм...Към това вече се прибавя и страх че никога няма да имам нормална дългосрочна връзка, че винаги избора ще е между формална връзка и самота...

За съжаление това е резултат много често от проповядваната така повсеместно в нашия век серийна полигамия и „свободни“ нрави :(

Препоръчвам ти за известно време (година/две) да се отделиш от този начин на живот, да размислиш за смисъла на всичко това и какво желаеш да получиш дадеш в любовта си, както и внимателно да подбираш на кого отдаваш чувствста и тялото си. Скачането на поредния медоносен горчив цвят само ще влоши нещата според мен. Християнският поглед към брака може би ще е интересен и полезен - можеш да потърсиш някоя добра книга за семейно съветничество, макар и неомъжена още надявам се да ти помогне да разбереш себе си по-добре.

Дано нещата се оправят!

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло

Абсолютно съм съгласна с теб. Всъщност това ми беше и стратегията в началото въпреки че от постинга не личи. Исках точно това - да намеря човек с който искам да съм цял живот и просто да не се занимавам с други. Затова и първата ми връзка започна сравнително късно за днешно време.

Проблема е че като вътрешно чувствата ти се променят с времето е тип лъжа към себе си и другия човек да продължаваш по същия начин все едно нищо.

А това за което говориш (да разбереш какво искаш и т.н.) е възможно само след продължителна съзнателна работа за вътрешно израстване която е вероятно да изисква много години а не година-2 (защото аз година-2 вече съм се занимавала и имам подобрение в други области но още не и в тази).

Тнх

Хаха и какво стана? Късно започна с първата връзка поради претенциозност, а сега летиш от цвят на цвят и ти омръзват бързо. Е ти не виждаш ли причината и следствието в тази история? Като си се правила на такава каквато не си, сега тъпкано ти се връща. Щото не си проумяла овреме, че не си толкова възвишена и идеалистична и сега търпиш интелектуален и духовен срив.

Така си я втасала, че не си за завиждане. И едва ли някога ще се промени това - хич и не го очаквай.

Ей това им е проблема на жените. Омръзвали им хората. И аз имах една такава като тебе, първо взе да се държи супер тъпо, после ми каза че съм свободен да се изнасям. Ама то всичко се връща ... Не дългосрочна, никаква връзда да не видиш!

Ти какво би предпочел - да остане с теб при положение че вече няма чувства?

Това с чувствата си е чисто извинение в 99 процента. Не ща да остава с мен като не ще естествено, прав и път. Но е вярно това, че в днешно време жените нещо станаха твърде "независими" и ебаха майката на моралните устои на обществото.

Не мисля че е извинение. Това с чувствата за някои хора е много важно. И да независимостта е условие за каквато и да е свобода при избор на партньор.

Нещастнице, както виждаш проблемът си е в теб

> Хората с които съм, ми омръзват и не желая да общувам с тях освен по рутинни битови въпроси. Това ме измъчва, защото се чувствам и самотна вътрешно и виновна, че не мога да предложа нормална връзка на свестните хора, с които съм

>> Проблемът е, че като вътрешно чувствата ти се променят с времето, е тип лъжа към себе си и другия човек да продължаваш по същия начин все едно нищо.

Проблемът, който те е сполетял, според мен се дължи не на твои персонални грешки или че ти си особено безчувствена към другите, а в начина, по който мислиш и на който си научена от всичко около теб. Навсякъде се тръби как трябва да получиш максимално от живота, да изстискаш колкото може повече от всичко, за да ти достави УДОВОЛСТВИЕ или да ти даде СИГУРНОСТ. Тези две думи са в центъра на всяка наша мисъл и целта на всяко наше действие, оттук тръгват и проблемите - поради изкривено придадената им голяма важност. Какво имам предвид:

Хората, с които си, ти омръзват бързо, не ти доставят необходимото удоволствие (в най-общ смисъл, не сексуално само), не ти дават всичко, от което се нуждаеш, и водена от *златния* принцип перхвръкваш на друг цвят да видиш дали там пък няма да се случи идеалната ситуация с идеален човек и той най-накрая да удовлетвори всяка твоя нужда. А понеже нито един човек не е съвършен, то всеки един ще се проваля поне в едно и никога няма да ти дава пълното, от което имаш самата ти нужда.

Ключовата дума е "консумация", "удоволствие", "аз", "моето". От връзката или от брака желая да получа "моето" удовлетворение, да се наслаждавам на благата му, "аз" да се чувствам добре. Ако и другият се чувства така, супер! Как ще стане така, както дойде, с тук-там толерантност, тук-там някой жест на любов, пък дано се получи.

Християнкият светоглед относно брака е напълно различен и доста стряскащ и неприемлив (предполагам) за почти всеки *модерен* и постмодерен човек:

Когато имам връзка с дадения човек, отношението ми към него не е реципрочно на това колко го харесвам или колко съм влюбен в него (и двете са егоистични по същността си - "аз" го харесвам и това "ми доставя удоволствие").
Отношението ми към него се основава на безусловно желание да му служа и да се грижа за него. Безусловно значи без "ако той/тя е добър/добра към мен", без "ако и той ме обича и прави същото за мен", независимо дали той/те ще ми каже "благодаря" след това. Как звучи? Сигурно доста странно и глупаво, защото какъв е смисълът да отдавам всички свои сили и енергия на човек, с който може да се разделим вдругиден, да дойде следващият и него пак така, после пак така, докато се изчерпя напълно.

Точно тук е втората абсолютна несъвместимост между идеята за "пробването" наслуки и на сляпо да уцелиш подходящия човек измежду трийсетте минали през ръцете ти и хрстиянското виждане. То твърди, че многото връзки изхабяват емоционално човека, правят го деформиран и празен, неспособен да обича пълно и цялостно след N поредни неуспешни връзки. Затова и бракът е свещен съюз между двама за цял живот, ако внимателно е обмислен и избран човекът, мъдро, а не воден от преходни критерии като "мацката ме кефи", "има готин задник", "много е изискан" и т.н неща, които преминават. Тогава при една желана и обмислена връзка човек може да отдаде силите си да служи на другия, без да очаква от него обратната услуга задължително.

Колкото и странно да звучи, когато на един човек му засвидетелстваш по този начин привързаността си и любовта си, той в един момент САМ пожелава също да отвърне с подобно безусловно посвещаване да се грижи за теб и връзката е стабилна и развиваща се към добро. Това разбира се не е застраховка живот и понякога хората бъркат в преценката си дали човекът до тях е правилният, но това е по-скоро изключението, а не правилото, ако първо мислиш за другия и за грижата за него.

Никой не е идеален и тук идва третата разлика в подхода във връзката.
Когато желаеш да служиш на другия, а той по някакъв начин те разочарова в някакво твое очакване какъв трябва да е той, то ти ще продължиш да се грижиш за него и да му служиш с любов ВЪПРЕКИ слабостта му. Можеш да му посочиш кое те разстройва, но това няма да промени отношението ти към него. Тази стабилна любов много често променя хората и премахва търканията в отношенията им. Или просто двамата се нагаждат така, че това да не пречи на връзката им.
Другият подход е, когато желаеш да удовлетвориш себе си чрез другия, е като видиш нещо дразнещо в другия, да желаеш ТИ да го промениш. Това се прави чрез манипулиране, по-скрити или по-явни, но човек може в един момент да усети това и да се настрои още по-силно против промяната. Оттам манипулацията се усилва и в един момент може да доведе до сериозна криза. Неудовлетворението в случая е повече от разбираемо.

Конкретно за твоята ситуация може би това може да се пригоди, като сериозно решиш да избереш внимателно мъж, с който смяташ, че има възможност нещата да са сериозни и на добра основа. След това да опиташ да му показваш любовта си без условия и напълно, независимо от неговите реакции или разочарования, които ще ти дава. Може би трябва да му обясниш защо правиш това, за да не се чуди на нелогичното на пръв поглед поведение. Важно е да му показваш безусловната си любов (което е изключително трудно), а ако той желае, може да опита същото към теб. Не знам доколко може да се приложи не за семейство, а за връзка, която е относително краткотрайна и несигурна, но си струва да се опита. И най-важното - избирай внимателно и мъдро!

Дано това е помогнало поне някак. Успех!

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло

Съгласна съм с описанието на проблема така както си го формулирал в първите няколко параграфа:
От връзката или от брака желая да получа "моето" удовлетворение, да се наслаждавам на благата му, "аз" да се чувствам добре. Ако и другият се чувства така, супер! Как ще стане така, както дойде, с тук-там толерантност, тук-там някой жест на любов, пък дано се получи.


Наистина така е и при мен само ако замениш тук таме толерантност със много по-сериозни компромиси.

Описанието на връзката и брака както би трябвало да бъдат също е много правилно в това че те би трябвало да се основават на безусловна любов. Единствено остава въпроса че е възможно вътрешно да не чувстваш подобна безусловна любов и желание да служиш на човека до теб. В такъв случай остава варианта ако не можеш да предложиш подобна връзка на евентуалния ти партньор просто да си стоиш сам което обмислям в момента.

А какво те кара да желаеш да си с даден човек - няма ли я тази искрица, която изпитваш, като видиш свой приятел или някой от сродниците се - обич, желание за общуване? Да, понякога дори е и само физическо привличане в началото, но в един момент натам винаги съм изпитвал желанието да познавам повече това момиче, да й помагам и да се грижа за нея :) При жените не е ли така, предполагам е подобно положението.

Иначе при мен, когато съм чувствал липса на *чувството* любов към някого, винаги е било след някакво силно разочарование или нараняване от него. Тогава обаче е и точният момент волята да се намеси и да вземе решението като превари емоциите да си кажат приказката.

Може би ще е по-лесно в началото на изразяването на безусловната любов към любимия, ако тръгваш с мисълта, че любовта не е *усещане*, което или го имаш, или го нямаш, а е отношение, което решаваш или не решаваш, желаеш или не желаеш, дори да е свързано с неприятна емоция да го направиш. Пример: нямам желанието да стана в 2 през нощта да утешавам бебето, което реве та се къса, но то има нужда от мен и аз ставам, за да го утеша и успокоя, защото го обичам.

Поздрави на теб :)

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло

мисля имаш нужда да се научиш да правиш по-добре свирки а не да сменяш партньора, така можеш да направиш да ти е по интересно ...
ама не е лесно а и малко са тези които разбират какео имам пред вид ...

тва става когато другият/та се приеме за даденост. ИМХО.

_____________________________
Редактирано от коровиев

Прав си (както обикновено).

И при мен спада идва след разочарование. Също това което каза за безусловната любов като отношение също е много вярно. Аз се чувствам по абсолютно същия начин по отношение на всички хора от семейството ми въпреки че ясно съзнавам че са правили грешки и някои от тях са се държали много зле с мен в дадени периоди. Но някак си по отношение на приятелите ми след известен период от време не ми идва от вътре защото очаквам повече от тях отколкото от семейството си (нали съм ги "избрала"). Най-вероятно проблема е че искам прекалено много от хората .

Успех и на теб

Така е, няма начин. Но има и момента че не съжалявам че съм се разделила с предишния ми приятел. И него в даден момент съм го приемала за даденост и след това съм поискала да се разделим и в момента не съжалявам въпреки че и настоящата ми връзка има проблеми и може да не трае много повече.