Как...

Как се живее с човек, когото обичаш, но в когото откриваш, че не си влюбен? И не знаеш как да го кажеш след шест години? А това са две различни неща. И се питаш къде изчезна тръпката и дали я е имало, за да изчезне, и се молиш да я е имало, защото така тези проклети шест години няма да са пропилени... И се чудиш да продължаваш ли в същия дух, тъкмо си свикнала, не ти е много трудно да играеш роля...
И защо ги написах тия неща, като нямах никакво намерение...

Защо ли ги пишеш? Може би лаф да става.

Staying between prediction and inference

О, да...
Точно за да става лаф!

Колко тежи обичането спрямо влюбването... и ако следващото влюбване изтрае само две години... не давам акъли, просто посоки на мисли...

Eternal Sunshine of the Spotless Mind.

Приемам всичко - акъли, посоки на мисли, съвети, мнения...
Мразя да не знам какво да правя...
Незнаенето ме задушава...

Искаш мнение или търсиш оправдание за себе си? Не виждам каво толкова има да не се знае. Или си с него или не си. По-скоро те плаши неизвестноста или губене на удобството на познатите неща? Не мисла че тук ще намериш отговора.

Тц, отговорите си ги намираш винаги вътре... това тук винаги е някакъв опит за успокоение...
Ама не скачай така, хората изпадат във всякакви ситуации, първичният шок има нужда да бъде обговорен понякога.

Eternal Sunshine of the Spotless Mind.

Оправдание не търся. Прииска ми се просто да говоря и тъй като никога не съм го казвала на глас, реших да го напиша. Просто ей-така. Олекна ми (е, наполовина). Но и това е добре.

Това правя. Обгарям шока. И без това съм еталон за лошотия

Че си решила да го кажеш. Чудесно е че търсиш решение. Но каквото и да направиш ти ще платиш. Ако с нещо може да съм ти полезен - с удоволствие

Така е. Като поп ще си плащам.
Дори вече знам какво ще правя.
Пожелайте ми успех! Ще ми е нужен...

Го прави и не съжалявай. Стискам ти палци

Тръпката винаги изчезва рано или късно. Или не изчезва съвсем, но затихва. Опитай се да го приемеш. Любовта е едно, а обичта и взаимното уважение - друго. Рано или късно живота между двама партньори преминава в т.нар. "делови стил" и тогава е важно да запазите уважението и това, което ви крепи.

Не бива да забравяме, че и с бой става...

Съсредоточи се върху ролята, която играеш. Хем си влюбена, хем обичаш, защо мислиш, че са две различни неща!?....И тези шест години не са пропилени. Ти, все пак, си натрупала някакъв опит.
И, защо ги написах тези разсъждения, ако не са ти помогнали....?




Засаждай цветя всяка пролет!

a той обича ли те след шестте годни?
прибира ли се с усмивка, цветя...