Как...

Как се живее с човек, когото обичаш, но в когото откриваш, че не си влюбен? И не знаеш как да го кажеш след шест години? А това са две различни неща. И се питаш къде изчезна тръпката и дали я е имало, за да изчезне, и се молиш да я е имало, защото така тези проклети шест години няма да са пропилени... И се чудиш да продължаваш ли в същия дух, тъкмо си свикнала, не ти е много трудно да играеш роля...
И защо ги написах тия неща, като нямах никакво намерение...

В тоя живот трябва да влезеш във всички роли и да знаеш от коя да излезеш!

Май е до навик и до разбиране, че ако не той, то някой друг.Със всички ни е така. Предполагам. Приемай философски нещата.

Искаш ли да си отидеш?

Или искаш да останеш, но любовта да не си отива?

Както всичко живо, и любовта умира. Не наказвай човека до себе си за нейната смърт. Той може би страда за нея не по-малко от теб.

По-добре да не си влюбена вече в него,но да го обичаш,отколкото да откриеш,че след бясното влюбване не обичаш човека до теб.Защото често и така се получава.