до Арарат - как?

искам да разбера какви са формалностите за изкачването на Арарат.

знам, че много хора отиват през БГ алпийски и туристически клубове, които традиционно изкачват върха в самото начало на септември заедно с аналогични турски организации. чел съм в БГ интернет поне за две такива изкачвания в две различни години.

други го правят сами, като кандидатства за разрешения през турското посолство.

интересна ми е всякаква информация и по двата варианта, особено ако вече има яснота за организирано клубно изкачване за тази есен.

предварително благодаря,

______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.

някъде бях чел, че изкачването по северния склон е забранено, защото се ползва от военните.

Ето вариант чрез турската алпийска федерация, който беше успешен през 2004 г.
По някакъв начин трябва да се сдобиете с бланките със заявки за участие в International Victory Climb, който се организира в края на август всяка година от Turkish Mountaineering Federation. Ние го постигнахме със съдействието на българското посолство в Анкара. Попълнихме ги и ги пратихме по факса във Турската федерация в Анкара. Сигурно могат да се вземат и от ФБАК.
Хубаво е това да се направи до средата на юни. Към 15 август се обадихме по телефона да проверим дали нашите имена фигурират в списъка.
Изкачването е безплатно, с осигурени храна и вода, катъри за багажа, но трябва да си носите палатка, екипировка (вкл. пикел, котки и прусек.

Може и чрез турски туроператор, в нета има най-различни. Той ще ви осигури разрешението, водачи и т.н. Но определено струва скъпо.

привет!

вчера разбрах, че с една добра позната са ни разрешили да изкачим Арарат по време на официалното ходене на турската федерация от 28 август

да знаете някой друг, който също ще ходи натам за същото изкачване?

а как се стига от София до Доубаязит с обществен транспорт? има ли директен рейс от Истанбул или от Анкара? Или стига само до Аръ?

на връщане планираме да минем покрай езерото Ван и оттам през Немрут с каменните глави обратно към БГ. Ще пътуваме обаче само с обществен транспорт.

четох разни постинги от хора, които са били на тези изкачвания през минали години, но ако някой може да разкаже още, ще се радвам.

ICQ 49864378

поздрави,

______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.

Здравей,

Евентуално другата седмица може за малко да се видим. Бих могъл да ти дам да прегледаш някои материали за тези райони, както и да споделя впечатления. Като цяло Крис би могъл да ти отговори по-добре от мен и да се надяваме, че ще погледне във форума и допълни.


По слухове, тази година рекордно голям брой българи ще щурмуват Арарат. Почти всички се целят около този период, но дали в рамките на организираното изкачване - незнам. Преди имаше нещо като неформално ограничение за бройката участници от страна, сега може и да не е така.
Последният етап от изкачването е винаги на 30-ти август, нещо като официален празник, ден на независимостта на Турция, дата свързана с Ататюрк.
Визираш автобус предполагам под обществен транспорт, да това е най-директният вариант при него: София-Истанбул - цена от 30-40 лв., еднопосочен, и после Истанбул-Доубаязид - преди три години бе май към 35 долара, а и интересното, е че същата бе и цената до намиращият се може би с над 900 км., по-далеч Техеран. . През 2003 участваха, освен нас още 2-ма българи от СК "Вертикален свят". Та те пристигнаха по този начин, направо от София и веднага след това така се прибраха. В нета съм чел пътепис на Митко.
Поздрави!

Има директни автобуси от автогарата в Истамбул до Доъбаязид. Цената беше както я пише Илиян, сигурно сега е малко по-скъпо. Пътят е около 24 часа, нормалното време за тръгване е сутрин, за да се пристигне сутринта на следващия ден. Така че ако заминете от София вечерта, ще може на сутринта на следващия ден да направите връзката.
Във всички случаи повече от една фирма имат бус дотам, но ако все пак няма места, опитайте с прикачване с автобуси на един и същ превозвач.
В хотела кажете, че сте от официалната делегация, за да платите по намалените цени. Трябва да ви има в списъците.
За багажа, който няма да ви е необходим по време на изкачването, си вземете чували от тамошния пазар/магазинчета и го оставете в хотела. Те осигуряват стаи за тази цел.
По време на изкачването багажа се изнася с катъри. Т.е. най-напред камион ви кара до нещо като оазис на 2100 м, там се товарят животните (под зоркия поглед на въоръжени солдати), като се има предвид, че една раница не трябва да е повече от 35 кг.
Преди 2 години ни осигуриха вода, храна, чай, тоалетна хартия и др. (даже по фланелка и шапка) за времето на изкачването, заедно с това което си носехме сами количеството стана прекалено. Впрочем Илиян много подробно го описа в тевтера си и го заприходи.
Ходенето обикновено е в строй, поне в началото на деня. Наложиха темпо - 55 мин. ходене, 5-10 мин. почивка. Войниците също се качиха нагоре и охраняваха лагерите. А който се отклони от строя - с 1-2 откоса го вкарваха в правия път. Е, това е шега, но ни правеха забележки.
Лагер 1 е на около 3100 м. Стига се за около 3.5 часа. Имаше вода, но не съм сигурен дали ручеят не пресъхва, затова не е зле да проверите дали организаторите качват вода нагоре, ако не - то сложете необходимото количество в раниците и на катъра. До лагер 2 (на 3900-4000 м) е около 4 часа, там вода няма. Ходи се по пътека по сипей - може и с маратонки.
На третия ден се тръгва рано - в около 4 ч. За не повече от три часа се стига до ледника на 4900 м, където организаторите поставят парапет, а от всеки участник искат да се прикрепи към него (т.е. като минимум ви трябва по 2 метра въже). Изискват също котки и пикел. Организаторите не осигуряват екипировка.
По ледника ходенето не е проблем, не е стръмно, нито пък опасно. До върха е около час.
Ако може да се говори изобщо за студ, то е само рано сутринта над втория лагер до върха. През деня иначе е горещо.
Още на третия ден се слиза до лагер 1, спи се, и на четвъртия ден се прибирате в Доъбаязид.
Ако в рамките на културната програма ви заведат до Ицхак паша сарай, пробвайте да отидете и до крепостта на Урарту - съвсем наблизо.
Тъй-като се събират повече хора, заминаването обратно е по-трудно - може да няма билети. Макар и до Малатия да е по-лесно, отколкото до Истамбул, пробвайте предварително (още преди изкачването) да запазите места или направо си купете билетите.
Успех!