неделя

хора тва неделята е бати тъпия ден.винаги ми е супер скучно и се чудя кво да правя.и на всичкото отгоре съм само 1-ва смяна на даскало и едвам ставам сутринта

в понеделник няма зелник,
във вторник - крий се от злосторник

... след бодростта на Понеделника, идва Вторника с неговата сивота и тежест... един скучен и бавен ден, идващ малко след началото, далеч е от края и е точно преди средата на седмицата... СКУКА!
И дори жаркото слънце на новоизлюпеното лято не може да освежи Вторника... а само го прави морен и задушен...

Не мога да напиша ОДА, но се надявам reader да се вкючи малко по-поетично от мен...

...Lead me into your darkness...

Бих казала, че този вторник е специален за мен, защото той ми направи голям подарък тази вечер, за което съм му безкрайно благодарна. Тази вечер бях на гости в Княжево и когато тръгнахме да се прибираме просто онамях от почуда и възхищение от небето, което се разкри пред мен с цялата си красота и пленителност. Направо беше приказно. Не исках да отлепя погледа си от него, просто бях като замаяна. Вятърът свистеше край мен и ме пронизваше, от което ми ставаше приятно между другото, точно под нас имаше едно дере което също донасяше прохлада. А небето бе осеяно с едни звезди, които блещукат кои по-ярко, кои по-незабележимо и едно бяло петно, сякаш художник точно в този миг е нацапал небето по свое осмотрение без да влага някакъв замисъл. Просто така. Но нямаше начин да се полюбувам на красивата гледка, защото беше късно и беше вече време да се прибираме. Но тя остана запечатана в мен. Да видиш красотата на нощното небе, да се зарадваш на това, което ти се поднася даром, просто така. Да това определено не е за изпускане. Благодаря ти вторник, че беше така благоразположен към мен.

Бъди себе си, открий себе си!

Дните нямат никакво значение.

Днес мислих какво идва след безразличието.

It feels so incomplete...

бурните чувства и страсти

може би там и тогава друга съм била...

днешният понеделник ми е безметежник. след малко тръгвам на пътешествие из софия и ще се взирам в лицата на хората като в забележителности

казват - най-трудно е да снимаш лица. какво пък - ще опитам

put your head on my chest...