Хвърляния

Всеки знае какво е значението на пилум-а. Пилума се хвърля обикновено отблизо - 4-5 м. Обаче римляните са хвърляли метателни копия (леката пехота) на по-голяма дистанция с помоща на особени ремъци.
Преди доста години четох някъде, че още в края на 19 в. във Франция са правили такива опити и те са дали поразителни резултати. За съжаление, не си спомням къде го четох и какви точно бяха резултатите.
Историч. реконструктори в по-ново време също са правили експерименти. Някой има ли по-подробна информация по въпроса?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Пилумите били с дължина 1,5 метра, два на брой - лек и тежък. Лекият се хвърлял на дистанция до 10-15 метра, а тежкият - до седем метра. След 80 г. започнали да се използват само тежки пилуми:

При направата на пилума, върхът се калявал, а дръжката нарочно била изготвяна от по-мек метал. Тактиката на римляните била при хвърляне да се пробие щитът на неприятеля. Тогава мекият метал се изкривявал, копието засядало и лишавало врага от възможност за маневриране. Най-често последният захвърлял щита си и оставал неприкрит пред приближаващите римляни...
За това дали са ползвали ремъци при мятането, аз лично не съм срещал сведения, но е напълно възможно, защото така дължината на полета се увеличавала...


Roma locuta, causa finita

Има предположение (недоказано), че когато пилумът се изкривял и увиснел, легионерът го застъпвал с крака и така смъквал щита на противника надолу.
Не е ясно дали е имало такава техника, но при всички случаи пилума не е можел да се извади (или отсече - това е смисъла на дългата "шия") и противникът е хвърлял щита. Което го е правило много уязвим...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!