Спартак

В Езичесто пуснаха темата за Спартак (явно нещо са се пообъркали), но самата тема ми се струва интересна и затова я прехвърлям тук.
Какво е било отношението на римляните към този дързък тракиец, осмелил се да се изправи срещу най-мощната империя на света?

Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.

Рим докрай смятал тази война за унизителна - това все пак били роби, дръзнали да се вдигнат срещу империята. Победата срещу роби не носи слава и е срамна, а победителят никога няма да е удостоен с триумф. От този период сведенията са откъслечни и лаконични. По-късните автори дават по-подробни сведения за Спартак. Така и не е ясно обаче дали е бил от благородно потекло. Знае се че е бил от племето на медите, обитавали поречието на Места. Медите и дентелетите нееднократно опустошавали провинция Македония. По времето на първата Митридатова война /88-84 г. пр. н. е./ застанали на страната на този владетел и подкрепилите нахлулите в Гърция и Македония понтийски пълчища. Е диктаторът Сула само с три-четири легиона успял да разкаже играта на нашествениците - в две епични битки при Атина и Орхомен и очистил полуострова от врага. Естествено е, че следвал ред на траките - някъде през зимата на 86 - 85 г. пр. н. е. той предприел наказателен поход срещу медите. Тогава се счита, че Спартак попаднал в плен. Интересното е, че първоначално той бил римски съюзник, после се отметнал и ги предал. След като римляните го хванали по законите е трябвало да го екзекутират. Въпреки това му бил пощаден животът и той станал гладиатор. Странна милост...
В Капуа Спартак минал през школата на Лентул Батиат. И една прекрасна нощ 74 г. пр. н. е. убедил съкилийниците си да избягат. Въстанието и бягството били успешни - гадиаторите се укрили на планината Везувий /тогава никой не предполагал, че това е вулкан/...
Винаги съм се чудел как Спартак е успявал да сплоти хора от различни етноси, говорещи различни езици, имащи различни убеждения и религиозни възгледи и да ги обучи да се сражават по римски образец. И това в напълно враждебна обстановка... Силна личност с невероятен пълководчески и организаторски талант.
Както и да е - властите в Капуа не се отнесли със заслужаващото внимание и подценили ситуацията. А робите от околността започнали да бягат от господарите си и да се присъединяват към въстанниците. Най-накрая, когато грабежите и палежите на латифундии зачестили бил изпратен един недоукомплектован легион от новобранци, начело с ппопретора /бивш претор/ Клавдий Глабър. Глабър очаквал шайката да се разпръсне само като види знаците на подразделенията. Но Спартак и съмишлениците му се укрили на един непристъпен хълм. Глабър се ограничил с блокада на подстъпите. Но гладиаторите изплели от лози стълби и една безлунна нощ се спуснали и изненадали легионерите, докато спали. Спасили се около стотина човека, заедно с пропретора, а бунтовниците завладели знамената и оръжията на победените. Самочувствието, което придобили от победата ги подтикнала да слязат в равнината и да започнат война срещу Рим и робството, което символизира. Вестта за поражението на Глабър увеличила притока на доброволци в лагера на Спартак. След 2 месеца последователите му наброявали вече 10 000 души, които той разделил в два легиона - организирани и командвани по римски образец.
В Рим отново подценили ситуацията и набързо сформирали три легиона от ветерани и гарнизонни части. В това време професионалните войски били заети - Помпей се сражавал със Серторий - отцепил се от империята популар, създал собствен режим в Испания. Марк Лукул бил на поход в Тракия и превземал един по един гръцките колонии по черноморското крайбрежие, а Луций Лукул громял стария римски познайник Митридат в Мала азия, та чак до Армения...
За командир на тези недообучени легиони бил назначен Публий Вариний - военачалник с голям опит но и с много предразсъдъци и тромав маниер на действие. Спартак предприел светкавични атаки и контраатаки и съумял да нанесе доста загуби на противника. След като Вариний не успял да го блокира римската армия отстъпила към Рим, а Спартак се прехвърлил в Южна Италия, където осигурил провизии за съмишлениците си, както и нови попълнения окъм човешки ресурси. Започнало и активно обучение на бунтовниците откъм водене на бойни действия, а също били изградени и работилници, в които се ковяло оръжие. В Южна Италия били формирани още три бунтовнически легиона, съставени от роби и забягнали провинциалисти. Когато Вариний възобновил бойните действия, гладиаторите били отпочинали и добре подготвени. Преторът претърпял съкрушително поражение. След тази победа гладиаторите фактически станали господари на полуострова. Според източниците армията на Спартак по това време достигнала до 70 000 души. Робската армия била въоръжена по римски образец - със свои знамена, команден състав и т. н... Спартак бил обявен за претор и награден с императорско звание.
В Рим избухнали дрязги между оптиматите и популарите, а градът бил изправен пред зърнена криза. За да спре притока на избягали роби към армията на Спартак, Сенатът издал декрет в който обещавал на всички боеспособни роби свобода, ако не се присъединят към въстанниците. Мнозина роби предпочели сигурната свобода пред съмнителните перспективи от една война и така Спартак бил лишен от попълненията на които разчитал. Може би затова приел решение да напусне Италия, а не да чака непобедимите римски армии да се завърнат на полуострова и да му разкажат играта. Повечето роби обаче били отраснали в Италия и не искали да напускат полуострова. Галът Крикс пък решил да води лична война срещу Рим и се отцепил със 20 000 свои съмишленика от армията на Спартак. В това време в Рим била сформирана консулска армия под командването на консулите Луций Хелий и Гней Лентул. За пръв път гладиаторите щели да се срещнат с добре обучени войници. Римляните унищожили отцепилия се отряд на Крикс. Спартак започнал отстъпление към Алпите, а консулите го следвали по петите, решени да го обкръжат по горното поречие на река По. За да избегне съединяване на силите им Спартак нападнал и разгромил първо отряда на Лентул, а след това с изненадваща атака смазал и армията на Хелий. В памет на Крикс Спартак заставил 300 благородни римляни да се бият като гладиатори.
В това време проконсулът на Цисалпийска Галия Kaсий Лонгин мобилизирал четири галски легиона и преградил с тях подстъпите към Алпите. При град Мутина гладиаторите изклали легионите. Пътят към Алпите бил свободен, но победите над регулярните армии така опиянили бунтовниците, че те решили да останат в Италия и да водят борба до край. По този начин най-големите победи на Спартак се превърнали в причина за по-нататъчното му поражение...
И така Спартак поел обратно на юг, но не нападнал Рим, а решил да се прехвърли в Сицилия - където робските въстания не преставали и където можел да намери подкрепа за каузата си.
В това време в Рим бил избран нов претор, натоварен да води военните действия срещу робите. Това бил младият и фантастично богат Марк Лициний Крас. Тъй като нямало особено много претенденти за този пост, Крас бил избран единодушно. Той добре осъзнавал, че войната няма да му донесе богатство, почести и право на триумф, но тя щяла да го направи по-влиятелен. За да успее един политик в Рим, е необходимо той да има военни победи и слава. Помпей бил велик пълководец и Крас искал да стане такъв, пък и всички робовладелци в Италия щели да го боготворят, когато смаже въстанието. И така, Крас със собствени средства и давайки щедри парични възнаграждения набрал шест легиона от ветерани и опитни войници. След подбора Крас потеглил към Южна Италия, по следите на Спартак. По пътя срещнал остатъците от консулската армия, която прикривала подстъпите към Рим. Войниците й били деморализирани и обезверени. Крас решил да даде урок на своите войници. Дал на трите окаяни консулски легиона за командващ некадърния Мумий, като го посъветвал да атакува и унищожи робите. Мумий нападнал армията на Спартак, която наброявала около 120 000 души. След три дни самоубийствени атаки оцелелите 3000 легионера го ударили на бяг. Крас получил необходимия му повод. Той строил остатъците от армията и наредил те да минат през срамния обред децимация /по жребий бил екзекутиран всеки десети легионер, независимо дали бил показал геройство или бягал/. Мъртвият поръчителствал за живите си съратници. Миналите през децимация легионери никога не ще помислят за бягство, тъй като за живота им са платили с кръвта си техни другари. Така се раждала желязната дисциплина, която правела легионите непобедима. За разлика от повечето римски пълководци Крас не бил особено словоохотлив. Купищата обезглавени трупове били по-красноречиви от най-великия оратор.
През 71 г. пр. н.е. Крас започнал маневрена война срещу бунтовническата армия - специални малки отряди от кавалеристи и ветерани постоянно атакували робите, унищожавали фуража и припасите им. Част от робите се поддала на провокацията и нападнала легионите на Крас, но била обкръжена и избита. Спартак отстъпил към Брутийския полуостров и влязъл в съглашение с киликийските пирати, които му обещали да предоставят кораби, които да прехвърлят робите в Сицилия. В уречения час, обаче, когато въстаниците достигнали пролива, пиратите не се появили. Възможно е, че пиратите, които били съюзници на Митридат да са действали по негово внушение - робите трябвало да останат на полуострова, което да доведе до отзоваването на войските от Мала Азия и така Митридат да получи така необходимото му време за отбрана. Възможно е и Крас, който разполагал с неизчерпаеми средства да е подкупил пиратите. Спартак се опитал да строи салове, но бързото течение възпрепятствало това начинание, а около 7 000 гладиатори се издавили. В това време се получило известието, че армиите на Помпей и Лукул са отзовани от Испания и Мала Азия и ще дебаркират до дни..
Оставал изходът да се върнат обратно, да смажат Крас и да си отворят път към Алпите.
На връщане обаче пътят на робската армия бил преграден от укрепления и насипи с дължина 50 км., проточили се през целия Брутийски полуостров. Така армията на робите била отрязана и обречена на гладна смърт. Избухнали епидемии и броят на боеспособните въстанници се топял. Единственият изход бил отчаяният щурм. В една мрачна нощ робите атакували укрепленията. Крас се изтеглил с армията си, оставяйки отделни подразделения да отбраняват укрепленията, нанасяйки огромни загуби на атакуващите. На сутринта гладиаторите запълнили рововете и пробили блокадата, но римляните вече били отстъпили. В това време Луций Лукул дебаркирал в Южна Италия с легионите си, а Помпей вече бил в Капуа. Пътят на Спартак бил отрязан. От армията му се отцепили частите на Каст и Ганик - разбунтували се провинциали, които не искали да напускат полуострова. Крас обкръжил отцепниците и ги разбил. Пътят на Спартак бил преграден. Положението му било безнадеждно - армията му се смалила до 30 000 души и не могла да противостои на трите елитни армии. Оставал бой до смърт.
Спартак разбил лагер до река Силар. Малко преди залез слънце Крас ги нападнал. Той не могъл да допусне победата да му бъде отнета от Помпей или Лукул. Битката била ожесточена. Целта на гладиаторите била да убият колкото може повече римляни, а на последните пък Крас обещал големи парични награди. Двамата пълководци лично водели войските си. Повечето гладиатори били избити, а малцината избягали били хванати след няколко дена от легионите на Помпей. Трупът на Спартак така и не бил намерен.
Крас постигнал своята цел. Той разгромил робите без помощта на другите пълководци и за да потвърди това, наредил пленените 6 000 гладиатора да бъдат разпънати на кръст по пътя от Капуа до Рим. Така той демонстрирал пред света мощта и неумолимостта на Рим!
Оттук нататък всеки знаел, че с Марк Лициний Крас шега не бива...

Рим докрай смятал тази война за унизителна! и наистина е било унизително римляните да треперят зад стените на Рим и да се надяват Спартак да се изтегли отвъд Алпите! А шокът, ужасът и паниката им са били огромни, когато са разбрали, че е направил завой и е тръгнал обратно към Рим.
А че е силна личност с невероятен пълководчески и организаторски талант спор няма, но в решителния момент да не успее да ги консолидира, а и да няма ясна стратегия за спечелването на войната говори за слабите му политически качества. Всъщност той е използвал победите като мотивиращ
фактор, но освен мотивация трябва да има и ясна крайна цел - Дали да се завладее Рим, дали да се направи нова държава в Южна Италия или бягство извън пределите на Империята! Само тогава армията е щяла да бъде единна докрай - когато всички са живеели и са се биели за крайната цел! А в действителност планосете са се променяли в зависимост от настроението на командния състав, където всеки дърпал чергата към себе си!
Според мен най-добрият вариант е бил да завладее Южна Италия и да направи нова държава като използва ресурсите на Рим и да води дълга позиционна война. А завладее ли Сицилия успехът на новата държава е бил много вероятен!

Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.

В Южна Италия щеше да е открит откъм нападения отвсякъде, докато Сицилия с традиционно непокорното население и планинския терен можеше да се превърне в бастион на робите /но пак до време/.
Ако говорим реално - Спартак не е имал ресурсите да завладее Рим. А и ако армиите на Лукул и Помпей се бяха върнали по-рано, може би дори нямаше да успее да стигне до Алпите навреме...
За бягство извън империята - не бих казал, че е възможно, защото където и да отидел, легионите рано или късно щели да го настигнат.
Въпреки това пълководческият дух и организаторският му талант впечатляват. Принуден е бил да следва желанията на робите, които пък също са нямали ясна цел и затова се мотали по цяла Италия.

Roma locuta, causa finita

Точно това имах предвид, че не е успял да наложи волята си като едноличен лидер и да организира истинска държавна структура, а не само военна. Само тогава е можело да оцелее начинанието му. Като военен е бил наистина талантлив, но точно политическите му качества не са били на висота (явно робството си е казало думата).
Той е знаел, че няма ресурсите да завладее Рим иначе не би се поклолебал да го нападне. И точно затова Сицилия е била най-доброто решение! Наблизо е и може да бъде добре защитавана. А оцелее ли повече от година или две е можело да търси съюз с гали или траки и да се направи малка световна война в древния свят. Ако някой е можел да направи антиримски съюз по това време - то това е Спартак, но явно не го е осъзнал!

Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.

ех, галите и траките били толкова разпокъсани племена, че не могли въобще да се опрат на римляните. За водене на координирани действия да не говорим... Все пак Цезар завладял Галия за 8 години, без да срещне особено организиран отпор. Истината е, че абсолютно никой не можел да промени хода на историята - ресурсите на империята били неизчерпаеми. С превъзходството на римската флота по море Спартак в щеше да си остане изолиран в Сицилия, а след като елитните армии на Помпей или Лукул цъфнели на острова, щяло да има лов на роби. Но ако беше стигнал до Сицилия Спартак щял да се задържи поне още година две...

Roma locuta, causa finita

Римляните са имали късмет, че войската на бившия митридатов офицер е била съставена от паплач, в прекия смисъл на думата. Иначе този гениален тактик (макар и някогашен гнил тракийси овчар) е щял да ги разпъне тях на кръстове.
Провалил е на Крас триумфа като се е "скрил", правейки орфическа магия за изчезване на тялото. По-яка преебавка на врага пред смърта си едва ли някой е правил. Май само Цезар се доближава до него.

Действия крепят Вселената.

Спартак разполагал с каквото могъл /отде да вземе професионални войници в сърцето на Италия - освен гладиатори за други не се сещам/, но пряка опасност за Рим не е имало, дори и по времето на къде по-страшния Ханибал...
А никоя армия по това време не могла да се сравнява с римската такава, това че римляните понякога подценявали противниците си, си е само тяхна грешка...
А колкото до изчезването му - тогава не е имало такова точно разпознаване на обезобразени в битката тела /както сега например/. По-вероятно е Спартак просто да е бил насечен на парчета, а едва ли някой римски войник го е виждал наживо отблизо и би го разпознал в суматохата на боя...

Vae victis

Чак пък никоя армия да не може да се сравнява с римската - ами партите?!
Спартак е насечен, вярно е, но... от своите.
Могли са да го разпознаят категорично римляните, понеже са се били лице в лице и много добре се е знаело кой и къде се намира пълководеца на противника.

ПС: Ама много са слаби тия в История относно университетите. Кажи им от мое име, че нищо не разбират.

Действия крепят Вселената.

Партите имали специфичен начин на действие - а условията на битката при Каре били благоприятни за тях. Римската войска по въоръжение, организация, тактика и логистика, е ненадмината. При умело ръководене и съобразяване с характера на действие на врага Рим винаги е надделявал /както Траян И Марк Аврелий разгромяват партите век и половина по-късно/. Ако вместо Крас при Каре римляните имаха за главнокомандващ Лукул, Помпей или Цезар, римските орли щяха да стигнат до Ктезифон /а може би и по-далеч/ много по-рано...
----------------------------------------------------------------------------------------------------
заеби ги университетите - не може да се сравнява един западен и източен университет в онези времена - все пак Източната Римска Империя /и Арабския Халифат покрай нея/ е носител на науката, а не варварите на запад, които унищожили повечето произведения на античността. Ако не бяха "ромеите" и арабите, щяхме да четем Аристотел и Платон през крив макарон..

Vae victis

"пряка опасност за Рим не е имало, дори и по времето на къде по-страшния Ханибал... " Еееее, де, по-полека Забравяш "Hannibal ad portas"

Е римляните също обичали да преувеличават - Ханибал не е имал нито ресурсите, нито възможността да превземе Вечния Град...

Vae victis

Имал е възможността да го превземе и опожари, сравни със земята, но е искал да го задържи, а за това не е имал в момента достатъчно хора. Затова той продължава със малки завоевания в Италия, докато получи достатъчно хора и помощи от други държави. Но след като ги получава е разбит от Сципион, който, повтарям, се е учил от тактиката на Ханибал и предишните му военни действия, затова е успял да обърне битката в своя полза, макар Ханибал да е имал числено превъзходство(предполагам обаче, че е малко преувеличено, че Рим е дал само 1500 жертви, а Ханибал 20 000, според мен това е доста необективно, понеже е писано от римляни, а не от неутрални източници(а по това време такива май няма)). А римляните са имали основание да се страхуват, защото Ханибал е имал силата да разруши града и просто желанието му да превземе и задържи Рим е спасило Римската империя от унищожение.

абсолютно съм несъгласен с теб - Ханибал не е имал нужното количество хора, за да превземе Рим - би претърпял неизбежно поражение ако се беше опитал да щурмува града. Затова той се опитал да внесе разкол сред римските съюзници, но подценил римската държавност и структурата на републиката. Логично идват и евакуацията му от Италия след няколкогодишното неуспешно пребиваване на полуострова. Морето се котролирало от римската флота и той не могъл да получи помощ от никъде. Нещо повече - Рим разполагал със значителни ресурси и след битката при Кана - за това говорят операциите в Испания, Сицилия и Македония - всъщност Рим воюва с Картаген извън Италия, оставяйки Ханибал блокиран в южната част на полуострова.
Ханибал е могъл да печели битки, но не е могъл да извлича полза от победите си...
Vae victis

"Ханибал е могъл да печели битки, но не е могъл да извлича полза от победите си... " Ханибал не се бие за територии, той просто иска да унищожи Римската империя- нали това е обещал на баща си като дете.

това е обещал, ама нещо не могъл да изпълни обещанието си, поради простата причина, че нямал съюзници в Италия /за разлика от Рим, който щом стъпил в Африка, намерил поддръжници от страна на нумидийските племена и някои финикийски градове, недоволни от гнета на Картаген/.
А за това, че Ханибал не се биел за територии - не съм съгласен - на Картаген му трябвали нови земи, за да компенсира загубата на Сардиния, Корсика и Сицилия. Затова Хамилкар нахлува в Испания, за да я ползва като плацдарм срещу Рим...

Vae victis

"Затова Хамилкар нахлува в Испания, за да я ползва като плацдарм срещу Рим..."
Хамилкар иска територия, а не Ханибал. А Хамилкар е бил наистина фанатик, за да накара деветгодишния си син да дава обещание пред олтара на Зевс.

иначе в армията на Спартак е имало много германци които не са се подчинявали и искали сами да се изправят срещу римлянитеи двата пъти когато сторели това били жестоко избивани.


според мен борбата между римляни и германци няма равна защото тя продължава от самото начло на империята до самия и край

а всички заем че все още има германци

Хаха има още един такъв пример - Борбата между Българи и Византийци. А както всички знаем - все още има Българска държава ;). Ето още едно нещо с което си приличаме с германите - все пак хиляди години сме били съседи с тях, което си е добре.

1,618

По БТВ тази вечер дават филм за Спартак с българско участие и сниман в България.А дали ще е реален или ............?