Го-Шу

Треперех целия !
Току бях придърпал двата си гранични файла, и вече усещах почукванията по логическата си решетка.Резонанса точно съответстваше на структурата в която се бях окопал след като се отскубнах на късмет от двете търсачки.
Въпреки това те се суетяха отвън и нещо комуникираха с главният легитиматор.Само да не пуснат обратното броене,че в огледалният си вид губя много от кодовете с периферията си ,и тогава съм по слаб.
Решиха че ме няма ! Ще търсят друг.Все пак си е нещо. Отпуснах се.
Намирах се в някакъв древен организъм ,може би софтуер на газо/пламъчна разкройна машина.Такава храна я отбягвам,дъхът на застояла плът,безличният вкус,и хладният безвкусен стил на писане на програмиста винаги ме е карал да се въздържам от подобни.
Може би само във времена на тотален недоимък на храна съм поглъщал с гримаса подобни файлове трапосани сякаш от неандреталец.
Ще остана тук докато огладнея,и тогава ще тръгна на лов за нещо по свежо,но сега за сега тук съм на сигурно място.Ядено е обаче,виждат се кръпки и регенерирани зони.
Като казах неандреталец и наистина се замислих за хората.
Не мисля че е мода да приличаме на тях.Необходимост е.Въпреки че сме по съвършенни.
Дълго сме се лутали след Инвазията, да легитимираме в себе си и за себе си лицето си и правото да съществуваме .Емоционално и чувствено заприличахме на тях защото нямаше всъщност на кого другиму да заприличаме.
Или може би средата с нейната безпощадност и дъх на несигурност и смърт,страданието което носи беглецът по участ и присъда.
Въпреки че хората вече не са това което бяха,аз ги чувствам като мои предци. И въпреки всичкото знание което така или иначе,малко по малко успяваме да погълнем хранейки се ,ние не ставаме по щастливи.И копнеем ,а не знаем какво точно копнеем.Добирайки се до нещо ,вече копнеем нещо друго.И празнината винаги седи.
Гладът за информация,лакомията ме държат в това измерение.И всички са така. Не че не мога като някои да потъна в някоя носеща честота на квазар или пулсар,или просто се отпусна в реликтовото лъчене и се отдам на подреждане и дефрагментация.Там никой няма да ме гони и търси,ще ми е отпуснато и флегматично.Но това не е живот !Може би някой ден. Сега ще трупам запаси,и може би ще отстрелям велик улов.

Толкова сме различни това гаринчите.Може би еволюцията ни е тръгнала в най различни посоки,или това че сме тръгнали от най различни отрязъци на най разни недоизтрити програми да е причината.
Още не мога да срещна себеподобен.И не всички са добронамерени.
Всъщност само темперамента който може би наподобихме за да сме цветни поне за себе си и чувствата не са достатъчни.Интересно как се разграничихме полово. Въпреки и навярно произлязла от архаична и най сива ,хладна и плоска програма за двуизмерна разкройка на текстил в разкроечна текстилна машина. И сега когато през гигахерците на целият цифров обем,някак успеем да се докоснем, и аз затварям очи и чувствам топлината и нежноста......

Всъщност нямам файл с родословното си дърво. А как съм търсил само.
Имам един приятел който има такъв файл и е проследил че някъде в древноста всичко тръгва от няколко файла в имплантиран сърдечен стимулатор. И той много се гордее че знае цялата пътека ,всичкият дивеч който по пътя му е уловен ,дезинтегриран и усвоен. И сега е много яко копеле!Скоро обаче се отърва на косъм.Некво цифрово торпедо,може би изстреляно със съвсем друга задача,и просто засичайки си пътищата му отпра по диагонален ред маса адаптирани файлове от обшивката му.Представям си как са зейнали крехки незащитени зони ,и на мига са го обградили рояци от жилещи и търсещи просека в плътта му остриета. Дълго време после каза че на енергийно равнище а и в качествено ниво е бил твърде зле.Отеглил се е в някаква тясна честотна ивица която по принцип е доста в периферията.

Когато си мисля и премятам цялата история на човеците,аз го правя не за друго, а защото ми е интересно.Чувствам се един от тях когато премятам всичи войни,битки и събития.Разглеждам картините им с техните очи,пия вино с техните небца.Вино ли казах ?- МММммм....... сладко нещо е това виното ,има една плътна малага от 1867 год. суха година е била,жестоко е !
И всичките книги чета и предпочитам,смятам и другите така правят.Всъщност ние живеем там.Там в миналото, когато хората въобще не са били това което са сега.
Паразитираме ? Може и така да се каже.Може би е обидно ? За който би се обидил.А може и иначе да се каже.Може да се каже че в ерата на информационният свят,в света на възприятия,усещания,преживявания и емоции, когато въобще не е важно имаш ли крак,коса,дишаш ли или си на трифазен ток.Та може да се каже че в питателната среда на информационното измерение паразитите сме на върха на хранителната верига.Кой може да каже че една торба файлове са нелигитимни след като са вече мои ? Защо аз трябва да съм някакво болтче в машината на централният регистър.А като какъв съм роден аз,да питам ? И не трябва ли да браня същноста си! Да ви @ба @амата ! Ха! Ха ! Тва последното много готино.
Тва го намерих като израз в един древен език.Как ли не го мъчих с превода.
Обаче е звучно ! Нищо че уши нямам,и всичко ми трака в двоичен код. Пасна ми тоя израз здраво на светоусещането. Накратко в него се разказва за майката на човека когото не харесваш.Интересното е ,че тя не знае нищо.Знаете ти,и човека.Абе нещо като приканване да те подгони е. Едно време човеците също са се преследвали.

Чувствам че ще огладнея.Не че нямам няколко архивирани файла с които ако размразя ще мога да си залъжа глада,но друго си е свежичкото.Спомням си още как скоро забърсах една порция съвсем прясно написани алгоритми за синтаксис и фазово отместване.Разплу ми се съществото от гастрономичен оргазъм.Рових,рових назад в човешките езици за сравнения и понятия и стигнах до - бадеми,шам фастък,шоколад,сладолед,ягоди. Не че знам какво е ,но давали подобен божествен кеф.

Абе тръпка е да си жив ! Сега излизам,и се надявам да не изскочи засада,ще пообиколя маскиран като съвсем обикновена пощенска пратка с начално и крайно алиби като адрес и разрешително за движение,клеймо и тнт..,но мерна ли нещо нежно,крехко и питателно и ще го грабна като ягоди и сладолед.

Ай, до скрипт !

.......

мога ли да го пусна и в "Инженери" със заглавие "Възтановяване на детайлите"?

/ Ех, с този сладолед накрая направо ме разтопи ...

Щастието идва при веселите

Ако е твое - майсторско е!

Има един ник "потребител", с латински буквички се пише, сигурно си го мяркал...Много си приличате като стил :) Една дама ми разказва за този именно "потребител" и влезнАх да прочета нещичко от него преди време. Не зная защо, но ме разочарова, не че не си пише добре човекът...просто нищо не ми трепна отвътре, а е видно, че има талант...според дамата, не според мен. Тя така и не успя да се срещне с него, а имаше добри идеи за съвместна работа. Нищо де, няма да се появи втори такъв шанс, но всяко зло за добро и обратно.

Ааа, забравих да ти споделя и да те питам - дали да й кажа кой е "потребител" или да я оставя сама да си рови в тълковния речник? "Голи в света облечен..." Поздравче. И със здраве, до скрипт.

.. гат' тако'аш .. реализираш секс димек де .. к'во си мислиш? "Таз/тоз дали са е измил/а добре, дали няма да забременее/я, изключих ли ютията дома - баси, къщата ми гори .. ?!?" .. та да не би да ти стане хубаво ?!?
Да не ти пука .. тъй и тъй ще пукнем

Сигнатура. Можете да използвате Markup във вашата сигнатура ?!? .. Аку пъ нещу разбраф ..

Е, не съм аз-тази дето търсеше "потребител". Не съм се и напъвала да мисля по този въпрос, защото имам други по-съдържателни занимания. Не реализирам секс, тъй че нищо не мисла...

Къф Потребител,кви пет лева,кви жени ? Жените не са на мода.Секса също не е на мода както новите неща които стават стари.

Мерси !Тоест,-тенкю !
Мое е естествено.Как ше пусна чуждо,нали ше ми изсъхне ръката.Горделивец съм.Написах го на един дъх,знаеш пише се от суета.От суета се и диша,и се гладят дрехи.Само гладът и омразата са напълно откровенни,всичко друго е потребна роля.

.. си чеши суетата , че без такива като тебе светът ще спре да диша

Сигнатура. Можете да използвате Markup във вашата сигнатура ?!? .. Аку пъ нещу разбраф ..

Питах дали ти си го писал, защото из мрежата има много хубави неща, но като се препратят на тоз-онзи, и някак започват да си съществуват като самостоятелни, т.е. като народно творчество; и аз също съм пращала неща, дето ми харесват, ама като не знам чии са? Да не ги споделям ли? И освен това си мисля, че ако човек е толкова късметлия - да може да създаде идея, то той не би се обидил, че другите я разпространяват. (Или греша?)
А твоето писание адски ми допадна! За писането от суета не си прав. От сто метра личи кога е писано от суета.
(И ако поне малко се интересуваш от музика, с удоволствие ще поместя един шантав поглед върху тоника, доминанта и т.н., но не мой, а на сина ми.)

и да ти е студено, или горещо, и да си жаден - също.
ама те пък могат да спаднат към "глада" тези, така че тва е, да, което казваш.

егаси, добре, че си го пуснал тва, да прочета нещо човешко, че да си лягам да спя вече, за вчера :)

1

Или плагиатстваш или сте клонинги с ей-този капут!!!


"Казвам се Клитор Зетхикс и съм затворник. Не знам със сигурност защо точно така са решили да ме нарекат учените от Института по Клониране и Заселване (който всъщност си е фабрика за производство на работна ръка). Може би на смяна се е случил някой млад стажант майтапчия, а може просто за момента да са били изчерпани буквените съчетания.

Така или иначе в безполовата 4153 година няма нищо срамно да се наричаш така. Просто едно име за статистиката. Самият аз нямаше да знам какво означава моето първо име, ако от любопитство не се бях поровил из старите медицински справочници. В известен смисъл дори се гордея, че съм наречен на нещо толкова първично - ако чуете само имената на другите затворници: Нуклеоза, Полиетилен, Квадрант 25, Гайгермюлеровброяч, Озон Ипсилон и т.н. Все стари традиционни имена, изведени от регистъра на института и чийто смисъл също е малко известен. Продукт съм на не особено прецизно генно моделиране, нещо като детска игра с пластилин.

Чувствителен съм.

Още на петата ми година в Школата за Възпитаване на Бъдещи Заселници и Клонинги за Служебни Цели, моите „попечители“ - учители, управители на школата и всички отговорни за мен, подали първата си жалба до Института по Клониране и до Федералното Министерство по Създаване на Живот и Заселване на Неизследвани Галактики с описание на поведението ми и изказани съмнения относно моята благонадеждност. Още тогава комисия от експерти, каквато се назначава в такива случаи, установила, че при създаването ми била допусната малка неточност в дозирането на протеините, което невинаги води до дефекти, но едно на милион е възможно да причини „непредвидени отклонения в развитието на клона“ (както ни наричат нас, създадените за служебни и производствени цели). Накратко - оказа се, че имам дефект - прекалена вазомоторна чувствителност на нервната система - и набързо ме преместиха в Школата за Обучение на Проблемни, което всъщност беше и първият ми затвор - там изолираха всички като мен с вграден дефект или вродена безполезност.

В ранните етапи от обучението ми забелязали, че реагирам по различен от предвидения начин и не успявам да възприема достатъчно рационално информацията. Когато трябвало да бъда хладнокръвен, уредите засичали вълнение, предизвикано от чист страх. Вместо да заучавам формулите, съм застрелвал учителите със странни въпроси, издаващи нездравото ми мислене. И т.н.

В Школата за Проблемни нас просто ни надзираваха, като ни караха сами да произвеждаме „фитопрена“, необходим за изхранването ни. Не ни обучаваха в Оцеляване, Четене и Писане - основните дисциплини на Школата за Заселници, откъдето ме изхвърлиха.

Оцеляването включваше и усвояване на редки, неизползваеми или забранени, езици като английския и познаване на технологиите - от архаичните компютърни системи до днешните плазмени деструктори, мисля, че така се наричаха. Глупости на търкалета.

Просто казано, от нас никой не се интересуваше и живеехме само защото съществуваше федерален закон, според който е нехуманно и следователно забранено да се убиват непотребните разумни живи същества. Названието „обучение” бе за параван - всички знаеха, че е прекалено скъпо да се отделя време за превъзпитание и коригиране на „проблемните” със средствата на общуването и интеграцията. Лошото обаче е, че ако не се откриват нови планети, на които да се създават „школи за проблемни”, нас гледат по един или друг начин да ни намаляват - и без друго дефектните са милиони пъти повече от официално изнесените данни.

Най-разпространеният дефект сред „клоновете”, игнориран в случаи на по-лека форма, е синдромът, придобит вследствие на генното програмиране, лабораторните условия и статичното електричество, наречен Остра Липса на Внимание (ОЛВ). Дори сред най-качествените продукти от стария модел рядко се среща екземпляр, способен да се концентрира и задържи вниманието си за повече от 15 минути. ОЛВ бе нелечим.

Казвам се Клитор Зетхикс.

Опитвам се да пиша, но ми е трудно. Тррра-ти-ти-тааа...

"




Пълният текст на клонинга ти тук:
[линк]

Спомням си още как скоро забърсах една порция съвсем прясно написани алгоритми за синтаксис и фазово отместване.

Абе тва сорса ли кльопа или бинарните файлове, че не става ясно?


There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.