Безполезно...!!!!!!!!

Как ли се започва писмо, което знаеш, че никога няма да достигне до адресанта...Пишеш неща, защото имаш нужда да ги изречеш и сякаш само за свое вътрешно успокоение ги изливаш на лист към....НЕГО...(ми да...към кого друг...?!?!?!?) Писал ли е някой такова писмо..?!??! Аз съм на път да се откажа, само при мисълта, че не мога да го започна...ХМ...нерешителност май се наричаше това....А аз не бях такава...и всякаква друга не бях, преди НЕГО...
Преди време бях прочела някъде, че в живота на всеки имало дати, които го разделяли на ПРЕДИ и СЛЕД...Има и хора такива, които ги срещаш и след това вече НИЩО не е както е било...и най-вече, налага ти се ТИ сам да се приемаш във вид, в който не си много сигурен, че искаш да продължиш да съществуваш...

Дали това е признак на слабохарактерност....?!??!...Сигурно...

Дали само слабите позволяват на ДРУГИ да ги променят...?!??!

Дали вродената ХИПЕРчувствителност е болест, от която умираш...!??!?!



Dead Bodies Everywhere!!!!!

Вместо:



и да чакаш от умрял писмо:



се хвани за действие

Страх се нарича нещото, което ме спира...

Но аз благодаря...за свежия съвет.. :)))))

Dead Bodies Everywhere!!!!!

За да си:





първо трябва:



иначе:



ще бъде само в мечтите ти

Това ли искаш?



Това?



Или това?

Искам споделеност...но не мога да я имам и затова просто се опитвам да забравя...

Dead Bodies Everywhere!!!!!

Опитай да се обърнеш към собствените си силни страни. Опитай да разбереш какво "...аз съм добър в това, мога това и това, с хората се държа еди-как си...".
Всеки е донякъде чувствителен. Разбери какво искаш. Успокой съзнанието си и както казва "Инфинити" (прости за транскрибцията) - действай!! Зарежи само-съжалението, тръгни към търпението и своя вътрешен мир.

Не бива да забравяме, че и с бой става...

А моят съвет - не се "опитвай" - направо си запълни съзнанието с друго :-).

Не бива да забравяме, че и с бой става...

Търпението ли каза...?!?!? Търпението е най-близкия ми приятел...но не знам вече дали наистина ми е приятел...
Как разбираме кога да спрем...?!?!?!?

Dead Bodies Everywhere!!!!!

Труден въпрос. Мога само да ти кажа как НЕ трябва да разбираме - тогава когато вече всичко ни е все едно .
Колкото и да ти е криво и тъжно - не се вглъбявай. Старо и банално, но "всяко зло за добро" .
И си смени ник-а с "hopefull"

Не бива да забравяме, че и с бой става...

nikak hopefull ne se 4uvstvam...

Nali znae6 kolko e lesno da dava6 s&veti...kogato oba4e se stigne do prejivqvane...po-slojno e!!!!!

Dead Bodies Everywhere!!!!!

Брей, голяма липса на оптимизъм у теб...
Да, лесно е да се дават съвети. Ако просто искаш да си "поплачеш" на нечие рамо - давай, направи го - все имаш някой приятел/ка, който ще те изслуша - може би ще се почувстваш по-добре и с по-ясни мисли.

Не бива да забравяме, че и с бой става...

Изобщо не искам да изглеждам хленчеща...

Ако ми се плаче има толкова рамена на които да го направя, но вече не плача...и проблема не е в това какво ще направя с човека и чувствата си към него, а по-скоро ми е интересно нормално ли е да се променям толкова заради някого...ужасно е да не се познаваш...плашещо някак!!!!!!

Dead Bodies Everywhere!!!!!

мнооого съжалявам, и се надявам да е свързано с любов, това са най-леките рани... по-тежките са тези, нанесени не на сърцето, а на душата, на себелюбието ти, на наивното убеждание, че хората по света са честни и добри, че няма подлост, лъжа... тия рани са по-страшни и труднолечими.

Искаш ли споделеност или искаш собствената си идея за това? Какво предлагаш в замяна? Проучила ли си какво иска човека и от кого го иска? Хубавите фрази са фрази но истината си е истина

Според мен, ако имаш нещо за казване - кажи го директно и на когото трябва.

Ако просто не можеш да сдържаш определени чувства и думи в себеси по-добре ги кажи на някой приятел. Пишенето на писма, които после няма никой да прочете е според мен задълбаване в себеси и задълбочаване на проблема, особено ако ти стане практика и навик. Поне при мен е имало такъв ефект. Мразя да пиша писма и да се чувствам после все едно съм свила листа хартия, сложила съм го в бутилка и съм я хвърлила в морето..
Знам, че в такива ситуации има процес на "заздравяване" и той включва размисли, равносметки и изводи, .. но опитай да не се изолираш и да не задълбаваш прекалено в себеси, ако можеш.

Мисля, че е нормално всяко разочарование да те промени поне малко.. все пак нещо в което си вярвала умира. Но също така мисля, че времето ще те върне към нормалното ти състояние в общи линии. Имай търпение.

чшш!
я метни малко студ насам БасиСтислата!!!!!!!!

еййй!
Вие от метафори не разбирате бе!!

Ето ти малко студ:

бе тва е виртуално!

тук всичко е виртуално!!!

БасиТъпотията!!!!!!!!

Ами труднолечими казваш....според мен тия рани са нелечими...или поне аз не съм чувала за лекарството|!!!!!

Dead Bodies Everywhere!!!!!