* * *

и ако ти и аз сме
рози
то колко ли ни струват
думите
преплетени
в пречупването
най-нежно на деня
а този свят е съвършен
подобно раковина
оставена от някой
на пустинен бряг

рози, раковина, ...
рискува ли да е ранима,
едва ли... в свят тъй съвършен,
за приказните думички роден.

розите не говорят, те миришат
на умрял рапан не е ли прекалено тъпо?

харесва ми. пречупването е много интересно.

Хубаво е ! Сякаш не пишеш , а рисуваш :)

всеки говори от собствената си същност - кой, колкото може

"то колко ли ни струват думите" - се пита съвсем счетоводно в стиха ти.


Нищо не струват нежните думи отправени безлично към никой - гласи отговорът.
Става много интересно пречупване. Някой оставя раковина като високоговорител да се чувате...
Кой е тоя някой който плаща баланса на Розите на Алиса в страната на чудесата, опс... в стиха са в пустинята, засадени погрешно?
Сам питаш колко струва.
Кой ще ти отговори - розите не, рапанът не, значи един Господ знае...

тоя стих явно яко ти бърка, що така бе, чоджум - а успокой се и бегай да се учиш да четеш първо, пък после ще пишеш

Явно имаме работа със една суха, компютърна
и обаче знаеща мисъл – поне професията на
автора. Разбира се претовареността от знания,
пречи. И ако толкова добре познаваш би следвало
и явния извод –има си точно и съвсем конкретно
кой да възприеме. Мисленето за “ погрешното”
още веднъж показва, начинът на мислене – 1, 0
Хайде малко помощ, логико, кой може да остава
Светът като раковина, някъде? Обаче, каквото и да кажа
все някак, или все някой ще откъсне думите от картината.
Въпрос на добронамереност, която тук липсва.
Какво пък – всеки получава обратно собствените си думи.
Та до тук. Не е интересно, просто не е интересно повече.

хайде хайде, аз не разбирам сантименталната мистика.
А важно ли е?
Животът е това което се случва, а не това за което мечтаем.

защо се ядосваш?
стихът ти оставя неизразимо чувство на неуловимост, неопределеност, неназованост и все пак е наситен с нещо, което се усеща като истинно, като полъх от нещо вечно и извън света на думите.


малииии, като лит.критик звуча, ама как да изкажа безсловесното?

Звучиш убедително и съвсем добронамерено Поздрав !

и така се стигна до добронамереността..за която благодаря особено, а останалото..каквото и да кажеш там ще бъде вярно, ей това е странното ( без определенята от типа ....) Общо взето човекът има нужда от дифиниране, от най примитивен страх, да не се отнесе твърде..а всъщност е много леко, като милувка

и откъде решихте че постингът ми звучал недобронамерено...
еееех суетна поетеска мания манияяя....

Исках да проверя дали стихът се чупи от недостоверност...
Ако внушавам на среброструнните поети примитивен страх от ходене по земята - е вече става смешно...

... както птиците летят не само по небето, така и глупостта ходи не само по дърветата...

аре, брато бегай под земята да фащаш други птички, че ти е духнал харда

врато, а на теб софтвара ли?

Принципно всичко, което затормозява свободното блуждаене в бездните на несъзнаваното трябва да бъде отстранено. [Още по-малко ако това са някакви си препинателни знаци и предразъдъи, че на нов ред се "сваля" само нещо, с което искаш да се усамотиш:) Ако не искаш да наблягаш на него, защо ще го вреш в очите на читателя - тази "роза" в случая може да избоде очи, ако не е поставена където й е мястото :)]Но има разни "чистилища" на мисълта (първия кръг е автоцензурата, следват форуми като този...), през които така или иначе емоциите трябва да се канализират. Струва ми се, че 5-те Хикса за това говори. Когато някой дотолкова брани своята адекватност, че изменя всеки път заглавието си спрямо това на изказващия мнение, то той със сигурност открива таланта си най-вече в това да провокира. Тук не може да става дума за недобронамереност, а просто за едно незряло заиграване със ситуацията. Но все пак такова заиграване не е напразно, защото СИТУАЦИЯТА, братя, е онова бременно нещо, което ни ражда наново всеки път, когато изпаднем в творчески запек:)

Спомняте ли си прекрасната "Дефлорация" на Карбовски? :
"Светът е съвършен,
като капка машинно масло,
излята в морето,
точно където
момче и момиче направили рая -
съвсем неприлично се любели
или се давели - все тая"

абе, doluga6tite, не ни цитирай мазника Карбовски, дай нещо твое да те видим що за пуетин си, или си само критик? как ми писна от копачи и орачи, има аграрни форумчета бе, пишете си там. да не си бил главред на Средношколско знаме, че даваш акъл? като излезеш от придобитата си наследствен и алкохолен път амнезия, ми кажи колко книжки си прочел или това занимание трябва да бъде отстранено, според теб?