Герасим Тодоров?

Информацията, която намерих за него, е едва от няколко реда. Водил е въоръжената съпротива в Пиринско срещу македонизацията на областта. Някои знае ли повече?

[линк]

През пролетта на 1947 г. в Южен Пирин се появява нелегална група, водена от Иван Давков от Светиврачка (Санданска) околия. Въоръжената чета се бори за освобождение на Македония [Пелтеков, А. Тешово.2001]. В нея се знае, че са влизали още Костадин Соколов от гр. Неврокоп (Гоце делчев) и едно момче от с. Голешово, Светиврачко, чието име ни остана неизвестно. Към четата от с. Тешово се присъединяват Васил Петров Киримов, секретар на четата, Илия Савов Шушутев и Борис Ат. Кирпиев. Знае се, че четата е имала над 40 пушки. За да се присъединят към четата няколко затворници бягат от Неврокопския затвор. Всички те са избити, в това число и овчари от с. Тешово. На различен срок са осъдени помагачите на четата. Официално властите казват, че е разбита банда бореща се за “независима Македония под американски протекторат”, че са хора на Иван Михаилов.

През 1948 г. в Пирина излизат Герасим Тодоров, Георги Сучев (от с. Горна Белица, Светиврачко), Крум Солунов от с. Ощава, Светиврачко и още десетки други. Те се борят за независима Македония. Комунистическата власт хвърля срещу тях войска и милиция. Ето равносметката: осем обесени, трима живи изгорени в планината на с. Плоски, двама убити при засада, трима самоубили се (Г.Сучев, 23.03.1948 ), четирма измъчвани до смърт за изтръгване на лъжливи признания, а след това намушквани с ножове докато душите им излезнат, един застрелян “при опит за бягство”, един умрял по време на следствието от “милувките” на следователите, осемдесет и четирма осъдени на различни срокове затвор [Монев, Крум, Македония моята опора, с.12].

За да бъдат мразени от населението българските власти представят борците за независима Македония като михаи- ловисти. За съжаление този похват се използва не само в България, но и в Р. Македония.


Това е цитат от някаква интернет публикация на Георги Радуле....

Тъй като той освен, че е македонист, е и тъп селянин, не се усетил, че точно, когато излизат тези групи 1947-48 г., Македония вече е "постигнала" своята "независимост", радва се на скопски книжари, коневъди и прочие инсекти, които щъкат из Пиринския край..точно тогава излизат и въпросните групи, които уж не били последователи на Иван Михайлов, а били незнам кви си борци за независима Македония от антибългарски тип....значи по време на "бугарската окупация" от 1912 г. не излизат, а после, когато идват бракята им от Скопие да ги просветляват, те пък излизат у шумата....ей, опака работа, да не би да са шопье....

...Тук също има избити македонци, а и много лежали в затворите. Защо не кажете, че както българските фашисти избиваха най-добрите македонски патриоти, като Н. Вапцаров, А. Попов, Н. Парапунов и много други, така българските комунисти, към които се числите и Вие, г-н професоре, избиваха най-достойните македонски синове, като сподвижниците на Герасим Тодоров (прочетете книгата “Македония моята опора” на един от малкото останали живи негови другари).
----
Кой е този КрумМонев дето е написал тази “Македония моята опора”?

Е, ади ся, тъп селянин. Че то неговото твърдение да не би да е по-малко обосновано от всички останали писания на македонистите, ми така, де.

В нета намерих почти само това, което не може да не си го видял:

Епизод от дейността на войводата е отношението му към дошлите в края на 1947 и началото на 1948 стотина македонски учители с амбицията да ограмотяват подрастващото поколение и населението на т. нар. македонски език. Две са свидетелствата за това. За срещите му с Герасим на 12.III.1948 в ДС се пази информацията на македонския учител Петар Макревски. Той сочи: „Ниският научих, че е Герасим. Запита кой съм и откъде, аз отговорих истината. Той с остър тон се обърна към неговите и рече: „Той е нашият седенкар, той е Тито, Титовият агитатор“... Ми каза още сутринта да си замина от Влахи. Мене ми говореше: „А ти бре, заблудено комунисто, знай, че ти си само за пропаганда... Убиен ще беше, но благодарение, че си позволил на детето мое да му дадат обувки... Ми заповеда в срок от три дни да се изсела от Влахи, иначе (и ако) милицията рече да те чува пак, ке те убия.“ Другият свидетел – Йордан Руйчев, сочи, че Герасим ударил на учителя няколко плесника и му казал: „Да станеш да си отидеш, тука не можеш да правиш Титова Македония.“
Други източници сочат, че подобни устни и писмени предупреждения да не преподават „на сръбски“ и да си отидат там, откъдето са дошли, четата изпраща и до другите македонски учители в околията. Във връзка с това недостойни са писанията на някогашния четник, а днес отявлен македонист Крум Монев, че Герасим Тодоров едва ли не поощрявал изучаването на сърбизирания „македонски“ език, че не само той, но и много от неговите четници и ятаци били „отявлени, пламенни, фанатични, сериозни, упорити, ревностни“ и какви ли не „привърженици на мекодонската кауза“. В лъжите си по този повод той достига и дотам, да обявява за такива дори и познати, изявени българи и активни членове на ВМРО, някои от които и войводи! А доколко и Герасим бил „фанатичен“ привърженик на „македонската“ кауза, свидетелства журналистът Михаил Думбалаков. Говорейки за първата им среща в София, той го характеризира като „един селянин в полугражданско облекло, който свещеникът (Джолев – б. а.) ми представи като отличен българин с името Герасим“.

на населението Партията е обясняваля, че са Македонци, а за Македонските партизани е обяснявала, че са Михайловисти. Наитина е объркващо, добре , че имаме интелЕленти като бай Тошо , които го разбират....