Пост-абитуриентска тема.

Докато си чешем тук езиците, пардон - пръстите, драги Венери и Марс(ианци), някъде там, навън се вихрят щури абитуриентски купони. Пазя прекрасни спомени от тази толкова специална нощ (и следващите я, разбира се!), както и повечето от вас, предполагам.

Е, минаха години от тогава. Започват "годишнините" от завършване/бала. Виждате се с някогашните съученици/чки - онези, с които сте се вълнували, дразнили, смяли, някои от тях сте и желали/имали.

И тъй, ситуацията е "Пак се срещаме, след 10/20...години". Как ги намирате, особено онези, по които някога сте въздишали, да не кажа, че сте си примирали да чукате?

И още един въпрос : ако някое, някогашно "грозно патенце" днес, на срещата на класа или випуска, се е превърнало в красив лебед, опитвате ли си късмета (отново), след тези....n-години?

изминала от абитуриентската
беше ми невероятно,измина адски бързо,ядохме хубави пици в 4 през нощщта,на другата вечер диското беше убийствено,един от пръстите на краката ми беше безчувствено около 3 седмици след това
абе страхотно бе6е

Уха, чакай, че се стреснах...чета, че минала цяяла годинка от абитуриентската ти и погледът ми попада на "страхотно бе6е"...Казвам си : "Кога успя и с бебето, тая мацка..." Сетне загрях.

Кое беше най-страхотното?

няма що.
Не особено добра храна в "Хранков", недостатъчно пиене, а накрая не можах да излижа проститутката, на която отидохме, понеже трябвало да се доплати. Ако знаех, че цените на секса ще поскъпнат след години, щях да си доплатя тогава.

Не те е срам Гоуст, днес три пъти се сещам за тоя бал по различни поводи.

Не, не искам да си опитвам късмета. С 1/3 от жените в класа бях ходил, каквото съм могъл - сторил съм.

Дорога невоздержанности и излишеств ведет к храму мудрости

ахахаха
абе 20 мин се опитвах да нацеля ШШШШШто,ама накрая ме домързя и...

Моят бал... нямам с кой знае какво да го помня, то и без това от един момент малко ми се губят спомените. С едно момче отидох, повеселих се с едно бившо гадже, но кавалерът ни ма изпусна . Зорлем се опитвах да избягам от него, та да се намляскаме с бившия на спокойствие, ама не - човека беше решил, че щом ме е взел от нас, ще си ме и заведе. Иначе много добро момче...

Хахах, 5 годишнината ще я пропусна. Фул от емоции - всякакви.

Обаче на 10 годишнината...
Момчето, по което въздишах кат ученичка, явно не ме позна. Беше за малко, говори си с останалите от групата, лафи си с приятелката ми, която седеше до мен, но ни "здрасти", ни дай боже. То не, че аз се натисках да си общуваме. Не, че сме се разделяли с лоши чувства. И другите не били забелязали, че с него не сме си говорили. После като им споделих, гледаха много учудено.
Хитът обаче беше, и си остана ебача на класа.
Вече женен с дете, обаче все същия (освен по-малкото коса). Там, където се беше топвал, там се пробва отново. Сите женоря беше успял да преръшне, че и да покани. На другия ден като направихме женския разбор се посмяхме от сърце.

Може да съм зла, ама съм вярна.

намирам ги ужасно погрознели. Е, то любовта и едно време не блестеше с красота, та не съм изненадана, ама всепризнатите идоли са сдали багажа отвсякъде.
На последната сбирка единият идол адски упорито се опитваше да ме убеди, че мястото на ръката му е на моето бедро, ама като му видях лъсналото теме, торбичките под очичките и всичко това гарнирано с един мазно-мръснишки поглед... Блях! Другите идоли бяха поотпуснали шкембетата и гледаха с оня благ поглед тип "какво ли вкусно ми е сготвила жената?". А всичките парадираха с това какви успели джентълмени са, което пък ме разсмя окончателно. Абе, установих, че времето влияе много зле на харесваните мъже.
От жените, поне от болшинството от тях, бях възхитена. По повод мисълта на Котаранко от вчера, че сме възпитавани в робско мислене... е, явно след определена възраст се отърваваме от него и това ни влияе чудесно, включително и на външния вид.

Стига простотии бе, тате!

Размечта ме... след последната сбирка на класа правих тройка.
Да не ми се надяваш, де... щото иначе в училище си бях отличничка...

Non nova, sed nove.

То отличничките като завършат и го удрят на живот.

Може да съм зла, ама съм вярна.

Кво да ти кажа, преди 2 год.правихме такава годишнина, но освен белезите на годинките някакви очевАдни разлики с тогава не видях, се същите идиоти сме си .Но пък и с голяма част от тях се виждаме сравнително често и разликите не са толкова забележими. А с тогавашното ми гадже поддържам връзка и до ден днешен

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!

Има няколко, които изглеждат чудесно, по лицата на останалите обаче, ясно си личат отпечатъците на времето.


Що се отнася до "опитването на късмета", не мисля, че ще проработи.
It's too late, isn't it?!

Infectious

Ъ, не. Изчервявам се от тийнейджърските си спомени и отивам да си дъвча в някое по-далечно ъгълче


Grеy... these rainy skies
tomorrow will be blue

Намирам ги разхубавени ,станали по женствени ,по -така...
Красотата им е станала някак "по зряла"
Абе и преди и след 10 години пак са си хубави..
Иначе емоциите са си невороятни...
Преотркиването също..
Мен пък с тая коса не можаха да ме познаят

Познаха ме по мускула
Па пийнеме по едничко за всички млади абитуриетни ,да им пожелаем
здраве и добри пътища и за всички ония ,дето по един или друг начин са останали на "оная далечна гара ,пак на двадесет и две"

BE-BOB-A-LULA

Аз досега не съм ходил на такава среща, но тази година ще го направя...
И мисля, че ще "избия" рибата, защото изглеждам чудесно...
Дано не ми се метне някоя съученичка, щото ми е много слаб ангела по принцип...

милият, направо ми дожаля! Дано не ти се метне, че ще трябва да се жертваш.

да ти кажа....всички са си същите май...с малко повече бръчици, килограми...малко по-малко коса и цици....драстични промени не видях...

Обаче ей тоя мерак, дето не умира пусто))) Сериозни хора, които се гледат като 15 годишни) - сладко е...не знам дали е станало нещо между някой...но танцуването по двойки е просто наелектрезиращо...и след някоето питие започвате да се сещате за случки пубертетски и ви става едно милно и младо...Супер е!

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

Имам прекрасни спомени от бала. Не съм и очаквала да е толкова хубаво. Като ден на сбъдване на мечти беше.

А иначе онова за лебеда май за мен се отнася в голяма степен. Бяха голяма смотанячка като ученичка, никога не съм имала приятел (-и), само учене - къртовски труд. Но и не ми е било зле, напротив.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry?

Ха ха, това да ти е дерта. Иначе като емоция е страшно гот, да се върнеш хх години назад

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!

на нашата 10 годишнина от завършването направо щях да се гръмна какви лелки и чичковци бяха станали съучениците ми!!! аз тогава си бях същата огризка каквато и като ученик... чак 5-6 години по-късно понапълнях и заприличах на това което съм сега

аз ходих на една годишнина-мисля, 10 годишнина от завършването , и ми стана тъжно от вида им , темите им, от всичко...
с няколко човека сме си приятели и се виждаме и до днес-някак, май с тези , които никак , ама най-никак не се промениха ...