Обсебването на Елейзабел Крей

Една много приятна, макар и напълно непртенциона книга.
[линк]

На мен по някои детайли напомня на "Нищо никъде никой" на Нийл Геймън + още една книга, която в момента ми обягва (човърка ме вече 3-ти ден, а не мога и не мога да се сетя). Ако още някой е чел книгата на Удинг и има идея на коя друга напомня, нека да сподели, ще съм му благодарен.

TANSTAAFL

Хм, звучи интересно... Аз бих се престрашила, само да видим кога ще докарам ред :)

не съм я чел

______________
Алкохолът не решава проблемите ...всъщност и млякото не ги решава.

Купих си я в събота от Панаира. Доколкото я прегледах наистина прилича на Геймън, като и на трилогията "Тъмните Му Материи" на Филип Пулман. Обещава да бъде интересна.
Сказанието за Сарамир обаче също е много яко, така че отново ти го препоръчвам!

"Постоянството винаги е в полза на човека."
И-Дзин

Геймън и Пулман?
Геймън за мен е много добър автор, а от трилогията на Пулман бях очарован като я четох - страшно оригнална
Иначе Сказанията за Сарамир са ми ги препоръчвали, но като видях тея корици в цвета на дъгата и нещо ми се изпари желанието ;/
Все пак май ще ме накарате да прочета нещо на тоя човек

Бтв, Копо, книгата на Геймън е 'Никога, никъде, никой'

Книгата на Геймън е Neverwere, всичко друго е преводаческа спекулация

Too much is not enough
Nobody gave it up
Im not the kind
To lay down and die

Според мен пък е доста точно преведено заглавието като се има предвид какво представлява и самата книга ;)
Все пак не можеха да го оставят Neverwere, а и едва ли имаш по-добър вариант? :)

Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена

То и на мен когато ми препоръчаха преди около година първия Сарамир мислех да откажа - първо - непознат изобщо автор, второ - хм, да, странна корица Ама после много ми хареса, защото това не е обичайно клиширано фентъзи, като дава вид отначало. Всъщност има и фантастичен елемент, защото свръх способностите на героите /Различините/ и чаросплетниците са се развили в следствие на една от луните, която е паднала върху планетата, натрошила се е на отделни отломъци /наричат ги Вещерски камъни/, които са предизвикали мутациите, които при всеки се проявяват в различен аспект - нещо като при X-men.
Но светът на Сарамир си е стандартен фентъзи свят, напомнящ малко китайската, японската или някаква източна империя /то и повечето имена на героите звучат малко по китайски / което в началото леко ме дразнеше, ама като си помисля и това прави книгата донякъде оригинална.
Ами повече няма да пускам спойлери, то и аз сега съм все още в началото на третата книга, но лично мен ме кефи!
А за "Елейзабел Крей" не мога стопроцентово да твърдя на какво ми прилича, тъй като още не съм започнала да я чета, но от това което прегледах оттук оттам ми напомня за Пулман и Геймън - някаква алтернативна версия на Лондон и звучи съвсем различно от трилогията за Сарамир.

"Постоянството винаги е в полза на човека."
И-Дзин

За корицата се шегувах, това да ми беше проблемът ;)
Иначе за аналога с източната култура, само заради това бих се наел да я прочета ;).. А иначе за имената, няма как, не би звучало иначе правдоподобно и от личен опит казвам, че по някое време дори почват да кефят(Чун Куо)
Та така..

Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена

Е, не е точно Чун Куо, но има такива именца като Кайку, Мишани, но наред с тях има и такива като Асара и Кайлиин, Лусия. А и още нещо женските образи са много повече и по-добре обрисувани, което може би ще те кефи. Честно казано не се сещам за някой ярък мъжки образ, който да ми е направил впечатление, което донякъде ощетява нас дамите

"Постоянството винаги е в полза на човека."
И-Дзин

А, обеден съм, че не е Чун Куо
Иначе за образите - права си, страшно малко автори имат качествени женски образи, което си е малко нечестно. Аз примерно на момента се сещам за доста малко такива, които са ми направили впечатление наистина - Енея от Хиперионите и Фрайди от едноименната книга на Хайнлайн, може да се включат и няколко героини на Ериксън, но и той не е особено силен в тази част, Сузана от Тъмната кула.. и май са това ;)
Сори за оффтопика

Едит: как успях да забравя Ена на Гуляковски

Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена

След тази книга си купих и трите за Сарамир, довършвам първата, но още съм далече от мнение за трилогията.
Иначе се сетих - напомня ми за историите на Лъвкрафт, разбира се!

TANSTAAFL

Е, явно не си се "срещал" с Лойа Ивер и Алиса Доникова.

TANSTAAFL

А, чел съм Патрулите, моля-моля ;)
За Алиса наистина съм пропуснал, за сто и кусур страници прави много добро впечатление
А колкото до Лойа Ивер - така и не ми стана толкова симпатична, напук на всички хвалебствие дето изяде

А, да - Господарката на дълбоките поля от Донърджак, тя е просто размазваща, ако разбира се се брои за женски персонаж :)

Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена

Мъхъм, има разлика между "мацка описана така, че да ти се иска да я чукаш" и "качествен женски образ"

Too much is not enough
Nobody gave it up
Im not the kind
To lay down and die

Абсолютно!

"Постоянството винаги е в полза на човека."
И-Дзин

Лъвкрафт! Супер! Виж затова не се сетих! Е, след като приключа със Сарамирите веднага я почвам. Мислех после да започна "Абарат", но Клайв Баркър ще го оставя за по-късно... Ех, по- дяволите, хич го нямам това време напоследък...

"Постоянството винаги е в полза на човека."
И-Дзин

Кой го е превеждал този нов Удинг? Адриан ли е?

Че к'ва е тая разлика?

TANSTAAFL

Адриан, да.