Mall Sofia

Да, по една случайност попаднах на пкф по обявяването на проекта и със сигурност чух унгарска реч, обаче обявяването беше в ДСК, та затова и пълната каша, която се получи... А сградите страшно си приличат, разликата е само в цветовете.

"Акрополис, сбогом" си беше класика!
Терореро-то - на чалга бие. Може би само за мен. Затова мнението - лично. С нищо не задължаващо.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Тероре-то е шарено, нещо такова терореро. А за подпис си бях харесала две неща или - "Хеликоптерите - това са душите на загиналите танкове" или пък "ПиснА ми всеки изрусен прилеп да ми се представя за бяла лястовица", но не съм избрала. Шегичка. Терореро е парче на братя Мангасарян. Прилича малко на там-ти-ри-рам-ти-ри-рам, на Куркински. А може и да го сменя, ама не ми се занимава.

аз ти харесвам цветното те-ро-ре-ро
акрополис адио не ти беше много в тон с очите - лично мнение!!

А какво ще кажеш - хеликоптерите или прилепите?

Като хлебарките и маслините.........

това на Стамболийски и Опълченска ли е?
Всъщност няма значение... - поредната грозна сграда в София

Хеликоптерите са по- смешни, ама после ти става малко тъжно.

Хеликоптерите са поетични, някак.

В отговор на:

---

поредната грозна сграда в София

---

Сградите, сами по себе си не са грозни. Новите става въпрос. На мене ми харесват почти без изключение. Личното ми мнение е, че сегашните строителни и архитектурни фирми правят супер качествени неща. Обаче ред липсва, мама му стара и заради това всичко става дармадан. И перли на строителното изкуство да са тия сгради, като ги разхвърляш безразборно редом до панелки и стари тухлени сгради без мисъл и идея, ще стане тъпня. Примерно слагаш най- скъпата огледална фасада последен крясък на огледално-фасадната техника отразяваща квартал от съборетини с дюшеци, пружини и гниещи трабанчета в дворовете. Егати и градостроителния план егати и чудото, как па за двайсет години не го измислиха.
...Ми селянинът само селата гледа, петлета, площади тва онова, аре признаваме му и Сливен за заслуга, ами София, бе? Айде подфащай я, стига си пил боза и банички покрай паметници и римски стени!

[линк]
=> ... развитието на София през първата половина на миналия век.

Разбирам, че ще качват всички възможни фотографии (така прочетох в "Труд", броя от 24 май мисля) и предположих, че ако им помогнеш, биха го оценили.

Класиката си е класика!

Интересно е сравнението на хвърчащите железа сеещи смърт с другите такива, пълзящи и дрънкащи, също сеещи смърт, но вече самите те умрели.
Eerie! Тази дума определя най-точно предизвиканото усещане.

И все пак, класиката си остава класика!
И Акрополът, и песента и изпълнителката. Дали поотделно, дали вкупом ... се си е клас.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

О, да, любимо парче. Както още поне 10-ина от този десен...
А това дали ти харесва - [линк]
И вече съм там...

Не виждам с какво бих могъл да им помогна. Сигурно и те не виждат.

Без да искам налучках успешна формула. До сега, за няма две години и половина, броячът ми е регистрирал близо 5,200,000 отваряния на снимки. Вече не пада под 10,000 отваряния на ден!
Виждам посещения от президенството, от министерски съвет, от други държавни учреждения. Да ме копират бе Геврек. Колко му е! Да будят положителни емоции у българите в чужбина. Да им изкривяват съзнанието в наша посока. Да подхранват коренчето.

Оригиналният пътеводител на София от 1935 г. е бил комплектован с цветна карта на София. Какво не бих дал тази карта да намеря, да я сканирам и да я лепна в страницата си. С имената на улиците от онова време.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Харесва ми. Мисля че имам Сезария Евора. Трябва да проверя какво обаче.
Музиката ми е складирана на ДиВиДи-та, по азбучен ред на изпълнителите.
Отделно имам около 10 ДВД с джаз. МП3. Самоудавих се. Количеството му уби желанието да слушам.

Ако помниш, имах желание да си имам място в интернет, където да мога да си качвам каквото си искам и да го споделям с който си искам. Само след няколко дни ще го имам. За да бъде легално обаче, ще може да се влиза само с интернет адрес последван от парола. Ще качвам, ще споделям и след това ще трия. После пак. И така ...

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Снимки стоянката ти впечатлява от личния ъгъл: тя отявлено е твоя лична, документира твоя личен живот, и тъй като личният ти живот съдържа лични интереси, вкл. към фотографията, добавката на останалите показни снимки бива възприета като лична изява. Не прозира нагласация и пропагандна линия - и това подсилва доверието в каквото показваш. Не знам дали го осъзнаваш, но снимки стоянката ти откроено е направена от някой със... изложение към американската корпорационна култура, специфично човек наминавал край отделите за обществени отношения и виждал отношения подходи в приложение.

Ето защо зелките управляващи България няма да те копират. Те не могат. И да те копират, тяхното копие ще задрънчи на кухо. Все в някоя подробност ще се издънят - и тази подробност издайнически ще щръкне във възприятията на посетителите като предупредителна шамандура - да имат едно на ум и да не вярват на каквото виждат...

Ако нашите деца са датна точка от прицелените зрители, може би ще те разочарова да чуеш, че само снимки и междумрежие стоянки стигат до някъде, в пропагандно отношение - но не прекосяват Атлантическия Океан. За деца израстнали в обкръжение на блестящо-изпипани рекламни брошури, красивите снимки са даденост. Красивите снимки полагат начало, изявяват НОРМАЛНОСТ - и предразполагат към разглеждане на следващи пропагандни етапи - в които България още куца.

Да започнем с вечните промени на българските паспорти! И с вечната неуредица със заявките за промяната на паспортите! И с вечните настоявания на все нещо в заявките (данни, снимки) да бъде изкилифирчено, олайнено, като предупредителна шамандура, кандидат-потребителя на българския паспорт да се замисли в каква вода навлиза с този паспорт. По мое настояване и двете ни деца, родени американчета, поддържаха и българско гражданство, и поддържаха валидни български паспорти. От тази година, с поредната смяна на българските паспорти, и с поредното олайняване на процедурата (този път с фотографските стандарти за снимките), и с нашето нежелание да пътуваме до България че там да хабим седмица за доуреждане на паспорти подновяване, защото процедурата от САЩ нещо-си-не-станала, но парите прибрани и да плащаме двойно - точка! От това лято децата няма да имат български паспорти. Движението срещу обвързване с България започна. Инерцията ще го доведе до неподдържане на българското гражданство.

И сега виждаш защо твоята междумрежие снимки стоянка е така уникална! Защото контрастира на българския държавен и обществен облик. Правиш сметка че това ти го пише един от малкото български американци от моето поколение НЕзабравил български, или поне НЕпреструващ се че го е забравил, и настояващ в семейството му да се говори български...

Да съм честен, аз рядко минавам през снимки стоянката ти. Виждам усилията ти, красотата им, вложението на душа и труд - на фона на омаскарената неуредица, и всичко се превъплъщава в... глас в пустиня, който така лесно може да секне... Питам се защо полагаш такива усилия за държава която сама се затрива, камо ли пък да ти отвърне с барем празна благодарност... Каквото правиш - правиш го за себе си, вероятно. Не си единствен - но си всред малцина. И защото си приятел - става ми мъчно.

е № 1.
Симпли дъ бест.

На Сезариа Евора имам 8 диска.

1. Distiono Di Belita 1987
2. La Diva Aux Pieds Nus 1988
3. Mar Azul 1991
4. Miss Perfumado 1992
5. Cesaria 1995
6. Cabo Verde 1997
7. Cafe Atlantico 2000
8. Remixes 2000

Не мога да кажа номер 1 за никой. В зависимост от настроението, един път е един, друг път е друг.

- от албума Miss Perfumado (1992)
Самия сингъл Sodade...

[линк]

Слушам го в момента.
Като й чуеш едно парче, все едно си чул всичките.
Хубаво е!

Малко преди това слушах Whole lotta of love на Лед Цепелин. Имам свързани емоции с него. Чикаго с това ме посрещна!