РАЗМИСЛИ /АНИ/

Човек и добре да живее – умира, и друг се ражда...Такава е волята на Аллах.Той е, Който “щом реши нещо Той само му казва “Бъди!’ и то става.”
Всеки миг живот е дар от Аллах за нас и милост от Него – Всемилости-вия, Милосърдния. Замисляме ли се за това, и колко често го правим? Защото всеки ден подарен, ни от Бога е още една възможност да изберем: Дали да се приближим към Него, или да се отдалечим? “Аллах знае. Вие не знаете...” Колко от нас оценяват тази благодат, с която Той ни обгражда ежедневно?! Или вече получили я веднъж не се замисляме, а я приемаме като даденост?

А Той иска толкова малко в замяна – да Му служим, отдадени.
Достатъчно ли е да извършваме ежедневните си молитви и с това нашите ангажименти към Него да приключат? Към Този, който ни дава всичко!
Забързани в дребните си, земни грижи, забравяме най – важното, причината поради която сме тук на земятя – да бъдем отдадени Нему, Единствения.
Когато сме в беда и пристъпим към Него смирени и покаяни, за да молим подкрепа и помощ, даваме ли си сметка, че повече искаме, отколкото Му даваме? А Той винаги откликва, Той винаги прощава, Той винаги приема покаянието, отново и отново, всеки път, когато сгрешим и се покайваме пред Него. “О, раби Мои,вие не ще достигнете до вредата ми,за да Ми навредите и вие не ще достигнете до Моята полза, за да ми помагате.”
Това е Той – Аллах, Всемогъщият!Приемащият покаянието! “Той е който приема покаянието от своите раби и опрощава лоши-те дела, и знае какво вършите.”/42:25/
Да, “Аллах знае съкровеното в сърцата”, това, което понякога не можем да признаем дори пред себе си:
“Дали показвате какво е в душите ви,или го скривате, Аллах ще ви подири сметка за него, и комуто пожелае ще прости, и когото пожелае ще накаже. Аллах над всяко нещо има сила.” /2:284/
От нас се изисква само да му се отдадем – безрезервно – не на своите дребни човешки нещица, не на своите потребности, а на Него, Който ни е сътворил. Никой не знае кога ще му дойде часа м – може би днес, утре, в други ден... “Аллах знае, вие не знаете...” Затова трябва да сме готови, във всеки момент.
Но човек е слаб и “зове злото, както зове и доброто...”/17:11/
“...И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание и при Нас ще бъдете върнати...”/21:35/
Да се завърнем при Него – какво по - прекрасно от това? Но дали сме готови за тази среща? За равносметката, която ще ни бъде направена?
Трябва да живеем така, сякаш всеки миг Той ще ни извика при себе си и ще ни потърси сметка за всичко…
“И служи на своя Господ,докато дойде при теб неизбежното!”/15:99/
А то винаги идва, рано или късно. Всеки ден ни приближава към този миг.
Вечер, когато се обърнем към своя Господ и търсим утеха при Него, нека отправим поглед към сърцето, към душата си и да се пречистим от негативите, които сме натрупали през деня, да направим оценка на своите действия:
Дали се отклоних от пътя на Аллах?
Дали бях достатъчно добър?
Дали се увлякох в ненужни спорове?
Дали направих правилния избор?
Дали надмогнах страстите си?
Дали бях високомерен и горд?
“...опазил ме Аллах да съм велик пред себе си, след като съм малък пред Него...” /Муслим/
Да не отлагаме за утре това, което можем да свършим веднага - утре може да бъде късно...
“Вечер не очаквай да доживееш до сутринта (за да вършиш добри дела ) и сутрин не очаквай до вечерта (за същото). Вземи от здравето си за болестта си и от живота си за смъртта си.” /Ал-Бухари/

Цитати от Корана:
"О верующи, не избирайте приятели сред неверниците!Пазете се да не седнете с неверници, защото ще станете като тях. Не избирайте приятелите си сред евреите и християните...Избирайте приятелите си само между своите...", Коран, гл4, ст.51 и др.
Според Корана войната с неверниците е най-голямата добродетел и задължително качество на истински вярващия...Коран, гл 4 ст. 97 и др.Неучастие в свещената война говори за несъвършенство на вярата и е сред най-непростимите престъпления наред с неверието... пак там, гл 9, ст. 44-45.

Много фактори сочат, че ислямът е много по-съвършено средство за внушение отколкото християнството. Най-малкото заради факта, че ти внушава не по-малко по пет пъти на ден, че си нищожество, вместо един или два пъти седмично, както е при християните. Но, това не прави мюсюлманството по-малко безполезно за човечеството. Все пак изборът си е изцяло твой. Щом желаеш да станеш трептяща сянка на отдавна изядения от червеите мохамед, вместо мислещ човек, то имаш пълното право да се превъплатиш в ходещ труп. Причините за възникналото желание за превъплащение могат да бъдат ужасно много. Смятам, че ако Фройд бе жив би могъл да ти каже доста за необходимостта от предателството, което си извършила спрямо самата себе си. Други биха го нарекли мазохизъм... Аз го наричам ТЪРСЕНЕ НА СОБСТВЕНОТО СИ АЗ. Проблемът е че още в началния етап на това пътешествие и още преди да се достигнат планините на чийто връх е твоята истинска същност ти трябва да преминеш през блатата наречени религии точно там в подножието, ти си попаднала в капана на коварните плаващите пясъци наречени ислям. Това, че за сега си спряла, съвсем не означава, че си стигнала края на своето пътуване към собственото ти АЗ. В твоите постинги, не говориш ти. Чрез твоята ръка говори само мирогледа на един лукав и безскрупулен търговец с арабско потекло, който се е провъзгласил за пророк с името Мохамед. Ако все още си в състояние да мислиш и тресавището на исляма не е покрило очите и ушите ти, съм готов да ти дам от все сърце искрен съвет: ЧЕТИ! Зная, че ислямът ти забранява да признаеш друга книга освен свещената и единствена книга. Но аз ти препоръчвам да надмогнеш тази забрана. Не го приемай като призив да се отказваш от новата си вяра. Приеми го като изпитание, до колко е силна в теб тази вяра. Проверка до колко е проникнала до върховата съкровеност в теб. До колко наистина те удовлетворява. Първоначално можеш да започнеш с нещо по-леко и по-простичко, което е близко до сегашния ти мироглед. Например История На Религиите от Ваклуш Толев. Уверявам те, че там няма да прочетеш нищо срещу новата ти религия. Смятам, че все някъде из библиотеките я има. След това можеш да продължиш с двата тома на Шримад Бхагаватам. Опознай религиите, опознай вярванията на хората и техните съкровени желания. Можеш да четеш и по-весели неща, от рода на Сътворението от Гор Видал. След това можеш да преминеш към по сериозни произведения: Антропология, Геология, Абсолютно препоръчително Астрономия и ако ти стигнат силите психология и физика. Не си мисли, че желая да те превръщам в професор по всичко. Просто ти давам маркери за пътя по който би могла да намериш истинското си АЗ вместо отровната, парализираща слуз на някоя религия. Чети и Мисли! Опитай се да погледнеш на света през очите на християнина, будиста, мюсюлманина, атеиста. На роба и господаря, на птицата и рибата; на хищника и жертвата. И когато мислиш за всичко това и се стремиш да го усетиш, непременно, сложи пред себе си плакат на снимка на Някакъв космически обект галактиката ни или най добре орбитална снимка на земята, както и на някое съзвездие. Ако преминеш през всичко това, може би тогава ще мога да разговарям с теб а не с мохамед.

Успех през блатата наречени религии и не забравяй, че после те очаква планината на истинската ти съкровеност, където лежи единственото съкровище на този свят, което има ИСТИНСКА стойност. Предстои ти да откриеш СЕБЕ СИ.

The world has no end. The world only has boundaries, beyond which reigns its continuation.

Zashto mu e twoeto AZ sled kato to gnie w siwotata na denia i bezsmislenoto sushtestwuwane ot dnes za utre w koeto se nadprewarwash da izkonsumirash poveche ot ostanalite.
Syzeliawam che te naraniawam no otdawna sym se vyrnal ot tam za kydeto ti si se zapytila.

И когато откриеш СЕБЕ СИ ще си много щастлив, защото ще си разбрал как познанията ти по който и да е предмет на нуката ще спрат до едно непреодолимо препятствие, което се нарича таван на човешките възможности и познания. От този таван нататък е само Бог, който е сътворил всичко, който е вечен, безкраен, непроменяем, който дава живот, любов, светлина и всичко на света. Ще си много щастлив, кагото разбереш колко ограничен е нашият човешки мозък в познаването на това около нас, защото толкова ни е дадено с това тленно човешко и грешно тяло. И слава Богу, че повече не можем, че не сме се набъркали и объркали света с нашите разрушителни амбиции за величие, власт, богатства и надмощие. И когато откриеш себе си ще почувстваш тази малоценност, която имат нищожните същества с чувството за преходност, кратковременност и ще ти се прииска да видиш какво има по-нататък, отвъд тавана, да разбереш истините за целия свят, а не само за себе си. Но тогава ще ти трябва един Бог, защото твоето аз е едното нищо, по-малко от нищото.