Идейка

Хайде да си разкажем най-конфузните ситуации, в които сте изпадали. Ситуации, които като си спомните или ви наляга непреодолимото желание да потънете вдън земи, или се разсмивате, дори да сте сам, по-сам и от Робинзон, преди да срещне своя Петкан. Нека направим колекция от гафове, недоразумения, фатизми, тъпизми, бесмислици и смислици.

Мнението е изтрито от lachistein

Верно доста конфузно се е получило при теб. Колко ли чешки майни си отнесъл? Аз, за разлика от тебе, имам богата колекция от гафове. Ето номеро уно. Беше пак май месец- абитуриентските фиести. Работех в едно даскало. Имаше спортен празник и влязох в складчето към учителската стая да се преоблека. Място затъмнено, непроветрено, но в него имаше диванче, на което прогледналите ми в тъмното очи съзряха спящият силует на колегата по музика. Аз полуоблечена ли да кажа, полусъблечена ли?, а той мижи, прай се че спи. Мисля, че успях да поставя световен рекорд по бързо нахлузване на дрехи. Благодарна съм на колегата, че така и не отвори очи. И до днес, вляза ли в тъмна стая, докато не акомодирам, не предприемам никакви действия, а за по-сигурно, паля ламБата.

Пускам телевизора, търся нещо за гледане и какво мислиш виждам?!
Един брадат, като му го налапал на един друг, също брадат, та чак гърбица му се появила отзад. Малко по-красив от маймуна, щото по-малко окосмен нали.
Слънчето припича а той се труди ли, труди.На един път.
Двама негри, леко приведени, се задават по пътя и нещо коментират, вероятно добре огряната гърбица. Или може би песа, също заинтригуван от сценката. Изплезил език, така както обичат да правят песовете. Не гей, нормален пес. Замахал с опашка.
И тук вече пуснаха рекламите ...

Старо, старо. Няма да се повтарям.

Без коментар. Срамувам се ужасно.
[линк]

Отивам да се покая.

Е, тя и глаголицата е стара-стара, ама ако не я бяхме повтаряли, сега нямаше да си пишем

Гледам и не вярвам на ушите сииии

... когато изкачвах стълбите от подлеза на ендека и видях оная мадама дето водеше предаването за танци по Нова телевизия преди десетина години. Сани, Саня или някакъв подобен ник. Надух перките, пуснах възбудителния поглед и се понесох устремно към нея, прескачайки по две стъпала наведнъж. Обикновено не правя такива неща и съдбата ме наказа /тъй като гледах мадамата, не си гледах в краката/, спънах се на около 10-12 стъпала преди да я достигна. Е, инерцията ми помогна и успях да осъществя контакт с обекта на мокрите си сънища от онова време. Контактът беше коремен: моята глава - нейния корем. Добре, че бях позагубил голяма част от скоростта си, а и момичето се оказа ячко и свястно, и не ме осъди. Еххх, спомени ...

Ай`м а уайлд чайлд, ком`н`лов ми!

След един купон у нас остана във всяка бутилка по около стотина грама алкохол и аз реших да ги допия. Не ми се виждаше толкова много. Та допих ги аз и нищо ми нямаше за момента. Така че тръгнах към метрото за една среща в центъра. И внезапно по пътя алкохолът ме гепи здравата. Почнах да губя равновесие и определено не нацелвах правата линия. Вече бях в центъра и вървях по една малка уличка, когато се спънах и паднах по очи. На срещата се появих с кървяща и изподрана физиономия. Малииий, срам голем!

мислех, че пред мен върви една моя съученичка. Бяхме в много добри отношения, а и тя беше майтапчийка, та реших да я изненадам като я издебна в гръб и и изкрещя в ухото с цяло гърло...
Е да, ама това беше съвършено непознато момиче, което подскочи на има-няма половин-един метър от земята и така ме изгледа...Ужас!
Да се има предвид, че тогава бях средношколец

[линк] издирваме книги всякакви

... В един парк на град N, на една детска площадка срещам моя бивша съученичка. Познах я веднага. Знаех, че се е омъжила и че има малко детенце и затова смело започнах да закачам бебока в количката, която тя буташе напред-назад. Хлапето се хилеше и аз, окуражена от този факт, изтърсих най-тъпата констатация на света. Казах, че малкаТА е одрала кожата на майка си (демек моята съученичка). Мога да се закълна, че прилика имаше. Да, но се оказа, че бившата ми съученичка първо има син и второ- бебето в количката не е нейното, а на нейна приятелка. Толкова се притесних, че за да замажа положението, попитах къде е нейния син, това ли е? и посочих друга количка, синя, в която спеше малко ангалче. Оказа се, че и това не е детето й и сякаш смилила се над мен, тя ми каза, че е сама и че пази децата на приятелките си, докато те чакат да вземат храна от детската кухня.
Голяма излагация беше тази среща.