Прочети

Посланието може би е скрито (нещо като заглавие)

Една априлска вечер Ния се събуди. До нея беше Зоа, разликата между двете не бе нито в стила им
на обличание, нито в ръкомаханията им докато говореха, нито във вкусовете. Те, разбира се,
се отличаваха в известна степен или в известен смисъл, но по-важното бе, че бяха от различни
пластове на времето. И вкусовете, и жестовете и ръкомаханията. И Зоа, и Ния. Тогава как двете се
оказаха в едно легло. Нещастно стечение на обстоятелствата, чисто щастие, глупост,
забивка след купон. Нищо подобно. Те винеги си бяха лежали там. Заедно. Никога не е било преди,
нито след. И все пак времевите пластове бяха различни. А пространствените не.
В известен смисъл, те все още пребиваваха или принадлежаха на тези различни пластове, или времена,
и така се бяха стоварили в крайна сметка в нещо, което можем да обозначим
като във времето никъде. Любовта. Някъде помежду. Непринадлежащо нито на едната нито на
другата. Беше лесно, защото всяка дърпаше конците към себе си, към своето време-пространство, към
своето аз, защото какво друго е аз-ът освен време-пространството, с което е надарана нашата душа,
........?
Така те се дърпаха една към себе си, далеч от себе си.

Ще кажете, как така дърпаха конците към своите си време-пространства. Нали пространствата са били
едни и същи, макар времената не. А и какви са тези времена все пак, които могат да ги делят. Столетия,
хилядолетия, Средни векове, бъдеще, минало, но коя.
Кой знае. Физиката тепърва ще докаже, че времето съвсем не е линейно, но нещо наподобяващо на хаотизъм,
необясним за нас. Или дори още по-невероятно - времето не е дори крива, а плоскост, или равнина?

И понеже времето не беше линейно, точката мислене на Зоа например се изместваше от единия край на равнината,
докато Ния я следваше. Там където Ния дотърчаваше след известни опити на съзнанието Зоа вече не бе.

И така.....нататък.

Какво ли се случи през май, юни и преди всичко сега с Ния и Зоа (или Зоя). M?

Ми разказът няма продължение. За сега. Още не съм го измислила

плоскости, равнини, точки, линии, брауново движение, магнитни полета... боже, какво учиш?

Както се казва, беттер донт аск С Изкуствен Интелект се занимавам, що?

в това няма нищо плашещо, но предположих, че едва ли е българска филология. погледът е друг. толкоз :-)

Не ме питай как прескача човек от абстрактна алгебра към теория на литературата и стихосложението. Абе както е казал Сендов, „На този свят всичко може, но не всеки го може.“...не, беше казал нещо друго, че и в поезията имало малко математика или обратното, вече не помня.

М, важното е ако някой е намерил смисъл в четенето. Като го писах мислех, че е важно. Сега не съм сигурна. Просто тогава нямах време да го напиша като хората и просто надрасках чертеж дето се вика, скица,.....за това звучи малко нешлифовано, непълно и т.н. Лошото е, че сега това с време-пространството много не ме *, ами съм на вълна стихосложение

Поздрав