хранително разтройство

Знам, че не съм единствената с този проблем и за това търся избавление. Булимичка съм от 4 години, дълъг период на борба и мъки. Бях нормално момиче 160см, 50кг. Случи се така че живота ми се преобърна с много стрес и отрицателни емоции. Намирах утешение в храната, едновременно с това мисълта, че мога да надебелея ме побъркваше и така дойде ТЯ - булимията. Имах периоди в които се хранех нормално, но не за дълго. Гладувах, а после преяждах и така до ден днешен. Всичко това съсипва живота ми, осъзнавам го, но не мога да се преборя сама със себе си. Търся помощ!

Ако не си помогнеш сама - никой не може да ти помогне.

You must defeat Sheng Long to stand a chance.

Само този, който го е изпитал може да разбере.

Е, точно това с "ако не си помогнеш сама, няма никой да ти помогне" е най-малкото позиция на досадно помъдрял човек.Ако можеше сама да си помогне, нямаше да е тук, нямаше да е нещастна, болна и объркана.Как мислиш?Да не говорим, че съветите са просто думи- от едното ухо, в другото.Но предполагам това момиче търси хора, които са преминали през този ад и са го надвили, а не лаични забележки от нас.
Аз мисля, че е хубаво да се поровиш в интернет, имах приятелка, която чете много за анорексията, защото си бе внушила, че се разболява от нея.Не зная къде и какво чете, но нещо се преобърна в нея и тя преоцени поведението си спрямо храната, разбира се и с професионална помощ- терапевт, доблестен лекар, който помогна както на нея, така и на семейството й, защото полуболна не бе полезна нито на себе си, нито на любимите си хора.
За булимията знам само от боща култура и от един невероятен английски филм, просто разтърсващ.За една жена с хубава работа, страхотна визия(доколкото англичанките разоплагат с такава) и самостоятелен живот.Един мъж се скри в гардероба й, дълга история де, но стана свидетел на животът й извън лустрото на ежедневната суета на преуспяла, секси мадама.Как само ядеше и плачеше, тъпчеше и повръщаше...
Какво да ти кажа, може би само това, потърси специалист и стискам палци, наистина от сърце.

Слушай какво, досега преодолявах импулса си да ти напиша какво мисля за мненията ти, обаче това ти просто бие всички рекорди по ГЛУПОСТ!
Булимията е едно от най-мъчителните обсесивно-компулсивни личностови разстройства и няма ама нищо общо с волята, за да може който и да е да си помогне сам Недей да изказваш други такива "компетентни" мнения, защото предсава си нямаш какво причиняваш на това момиче!

[линк]

Здравей, puhkava :)
Аз също се боря с този проблем, вече почти седем години... С променлив успех, но...не се отказвам! Изключително много ми помогнаха материалите и мненията на хората от тази група:
[линк]
Можеш да прочетеш, вярвам, че ще научиш много неща за себе си и ще осъзнаеш какъв е източникът на проблема ти.
Искрено ти пожелавам да се освободиш от "таз твар булимията" и отново да можеш да живееш пълноценно!


[линк]

Много ти благодаря за постването на този сайт, Месечка, мисля че и на мен ще ми бъде от полза. Даже вече се присъединих и аз :-)

Fortune favours the brave

Погледни тук [линк] може да намериш нещо полезно.

Благодаря за милите думи на всички. Не е нужно да си риба, за да изучаваш рибите, нали? (цитат) Имам три познати, които имат същия проблем. Е, едната твърди, че вече го няма, но явно далеч не е изчезнал напълно. Но не бива да очакваш специално отношение само въз основа на това. Същото в голяма степен важи и за наркоманите - смятат, че само защото са наркомани им е позволено всичко. Е, аз се държа с всички хора еднакво. И никога не пиша нищо без причина. Проблемът е в теб, не в останалите. Когато разбереш това - тогава може да продължиш нататък. Тоест не можеш да искаш от останалите да се справят с твоя проблем. Освен това не трябва да се сърдиш на хората ако ти кажат, че си малко закръглена.

You must defeat Sheng Long to stand a chance.

мен ме спичат секакви сълзливи излияния
ма да попитам - като как булимията съсипва живота?
впрочем аз се пооправих откак уволних чувството за вина

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

Поздравления за уволнението Това е правилният подход според мен. Аз успях да го проумея точно от "сълзливите излияния"...
Що се отнася до съсипването на живота - вярвай, булимията прекрасно го умее това.
Седмици наред не излизаш, защото се страхуваш да те видят в ТОЗИ ти вид, постоянно си на диета, обаче всеки път е "от утре", а я дай сега за последно и като някаква утеха да се наядем поне както трябва с шоколад и пица, и чипс, и сладолед...И после срам, вина, съвест, тоалетна...и пак отначало. И забравяш, че имаш приятели, че има паркове, кина, театри и слънце и вече в един момент почваш да мислиш да приключиш с всичко това по съвсем не хепиендски начин...а подкрепа и надежда - отникъде...
Брррр, добре че вече това ми е само лош спомен!

[линк]

Когато проблемът е в теб не означава, че другите не могат да ти помогнат да се справиш с него. В противен случай нямаше да има психотерапевти, доктори и прочие компетентни лица. Не може да се държиш по един и същ начин с 5 годишно хиперактивно дете, с тинейджър шизофреник и със 72 годишен човек, болен от Алцхаймер. Естествено, че трябва да имаш специален подход и отношение към всеки един от тях.
Психиката има нужда от лечение и грижа, както тялото ти има нужда от същото. А зависимостите от опиати, алкохол, храна и т.н., са страшни, повярвай ми.

Fortune favours the brave

Благодаря за подкрепата. Мисля, че от това имам най-голяма нужда сега. Когато не си сам е някак по-лесно да се "вземеш в ръце". Бих искала да бъда с вас. Вашето разбиране ще ми помогне (надявам се).
Изчела съм много литература, относно храненето и диетите и разбирам, какво е добро за организма, но волята е слаба. Мотивацията е важна. Днес дори станах рано и потичах в парка. Хубаво е да се порадваш на дребните неща и да видиш отново слънцето. Още веднъж БЛАГОДАРЯ!

От всичко, правено по темата, това е най-истинско. Няма друг такъв филм.

[линк]

И ти ли си така нещастен и болен човек?

Горе-долу. Понякога се тъпча и повръщам, друг път почти не ям, от време на време за разнообразие почти не ям и повръщам, знам, че съм слаба, казват даже, че твърде, но се чувствам като прасе с изключение на някои редки моменти на просветление, предпочитаната храна ми е алкохола и на това отгоре се научих много непукистки да се отнасям към изброеното. Да не би пък да имам проблем да си повярвам, че имам проблем?! - ех, че съм гениална...

(Дано тонът ми да не те обижда, в саркастично и самокритично настроение съм тази сутрин, заради това е.)

[линк]

_anonymous_, изгуби се ти на хоризонта, радвам се, че се завърна:-)

Fortune favours the brave

Аз съм си тук, просто по-малко време имам, а и повече си мълча

[линк]