Моля за съвет....

Изписаха свекърва ми от Онкологията -СФ, с лоша прогноза относно стара диагноза - рак на дебелото черво. Има разсейки по цялото тяло, но сърцето и е здраво. Не и дадоха епикризата веднага, а ни посъветваха след като започне една от поредните химеотерапии да отиде някой от семейството и да я получи.
Тя подозира какво се случва, срива се и се вдъхновява за живот и все така на приливи и отливи. Ту черни мисли, то изблик на стремеж за живот.
Тежко е от страни и за нас, които я гледаме, но и за нея е доста тежко.
Има ли някаква практика по тези въпроси? Сблъсквал ли се е някой от вас с подобно изпитание - да знаеш, че на някого дните са преброени и да се чудиш как да му вдъхваш живот?

Съчувствам ти.
Единственото нещо което можеш да направиш за себе си и за нея е съпричастност с присъствие. Когато си до нея дори и нищо да не правиш и говориш ти и показваш съпричастност и присъствие. Друго не можеш.
Съжалявам.

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

За съжаление, хората все още не можем да вдъхваме живот . Можем обаче да се опитваме да вдъхваме вяра, не в нещо определено, а просто вяра, спокойствие и доверие в живота.
Купете й да прочете някои книжки, които действат благоприятно - "Живот без окови" на Дийпак Чопра е много хубава и позитивна книжка, силно я препоръчвам, там се говори по най-различни житейски теми, споменават се и различни случаи на хора с нелечими болести, които намират пътя обратно към живота.

Things can only get better

Преди две години баща ми почина от същото заболяване и какво да ви кажа - просто бъдете до нея, не я оставяйте сама с мислите и ,не я гледайте като обречена, не показвайте съжаление , дръжте се с нея като със здрав човек и и давайте вяра и кураж.

Да, аз.

Единствения начин е да ме криете от нея. Много е тежко, може да се наложи и тя, и вие да минете на антидепресанти. Особено хората около нея. Гледайте да и се радвате. В нейно присъствие се дръжте колкото се може по-нормално. Карайте я да си спомня за миналото, особено наблягайте на разни случки, които биха я разсмели. Кокото и да е трудно, смейте се с нея. За нея е много важно да знае и усеща, че не ви тежи. Показвайте и колко ви е приятно да я обслужвате, колкото и да ви стува това. Показвайте и колко много се радвате да сте заедно.

ПОсле, когато всичко свърши, ще сте опустошени. И психически, и физически. Но чувството, че сте и помогнали да напусне този свят с достоинство, обградена с обич, ще ви помогне да се възстановите бързо. Не забравяйте, че тя иска от вас да бъдежте щастливи, дори когато вече я няма.

Изживяли сме го,много е мъчително,но нищо не можеш да направиш.Понякога се чувстваш като пълен глупак,защото не знаеш какво и как да го кажеш.Остава ти само да се молиш!
РС.И никога,никога не забравяй да й казваш,че въпреки всичко я обичаш!Помага и на двете страни да привикнат с предстоящето

Правете това което правите със съзнанието, че е заради себе си, заради дълбоко вътрешно удовлетворение - не си слагайте маски

Бъди с нея колкото можеш повече време, прекарвайте добре доколокото е възможно, смей с нея, а с близките споделяйте за трудностите. Опитай се да я опознаеш повече като човек и личност, обичай я.
Бях слаба и не можах да го направя, това с мой близък болен, но ти имаш възможност-не я пропускай-после ще ти липсва това време-както на мен сега..

"Човек е роден от любов и за любов и
само в любовта постига радост"