колко време?

Колко време е необходимо да забравиш един човек-имам предвид човек, в когото си бил влюбен няколко години, който също е бил влюбен в теб, имали сте невероятни мигове заедно, но поради 1000 причини сте се разделилил. В моя случай аз поисках да се разделим.Мина 1 весец и половина, знам че е с друга в момента и няма връщане назад, дори с разума си съм убедена, че не искам да се връщам назад, но............защо си гледам постоянно телефона дали нямам пропуснато обждане или смс?Дали и той не чака да му се обадя?И все пак колко време е необходимо да го забравя? 3 месеца, 1 година?

Нужно е търпение и постоянство... Както и много работа и занимания

Ако си го обичала истински , съжалявам ,но много време няма да можеш да го забравиш.На мен ми отнема -до сега 3 год. и не знам колко още ще продължи!

и защо е това "съжалявам"?

Съжалява, защото боли.. Любовта се лекува с друга любов... или с омраза

Всяко нещо, което не ме убива, ме прави по-силен.

Бих могла да се съглася.
Обаче - една много хубава мисъл има по този повод
От една любов до друга, човек трябва да изкара карантина с трета. Това е най-работещото при мен.

Ами аз така и не съм си забравил моментите, когато сме били споделено влюбени с някоя жена. Как бих могъл? Все пак предпочитам да се огранича с това, да не си спомням точно неприятните впоследствие моменти, ако случайно се засечем някъде отново. Казах "предпочитам", което не винаги означава, че успявам на практика.
В крайна сметка животът си продължава. Май не е много красиво и едно фриволно отношение, все едно нищо не се е случвало и не сте се наранили.
Това се отнася за относително по-дългите връзки. В смисъл, че не може да намразим абсолютно всички, защото някога, просто не се е получило нещо между нас. Далеч не всички хора се харесват, това ни е ясно още малко след раждането. От друга страна, ако някой направо ти разбие въжделенията, отглеждани години наред - не виждам как може да му зарадваш, дори и след 15 лета.

А как да забравиш някой, който е бил много за теб? - Само времето го прави. И си спомняй само хубавите неща, съвсем и единствено свързани с твоите усещания. Само-анализи ти вършат работа, до колкото се отнасят до вероятна бъдеща схема на връзка. За да не правиш поне 1% от старите си грешки. За това не мисля за правилно "Клин, клин избива", както ти пишат. Само ще си транспонираш усещанията, с които си свикнала, върху съвсем различен човек, като личност. Нищо, никога не се повтаря, дори и в незначителни детайли.

Почини си малко от себе си, от усещанията, от всичко. Напиши си на един лист, какво точно е довело до срива, ако не може да го осъзнаеш. Не казвам, че и без листче не можеш, просто като мислиш за 1000 неща, няма как да не ти убегне нещо. Никога не забравяй, че ти все пак си се нагаждала към този човек, като леко си измествала собствените си изисквания. В името на самата връзка. Малко хора го осъзнават, но когато живееш с един човек, малко или повече, се манипулирате един друг. Трябва ти време да излезеш от това състояние, в което си склонна на някакъв вид отстъпки. Волево или не, хората, които са в ситуция да живеят заедно или да са заедно за дълъг период, просто прескачат личните си необходимости в името на самата връзка.

Спирам до тук, че както винаги нещо го раздавам твърде пространствено.
Дано си ме разбрала, както ми се искаше да бъде.

Вчера ми се случи да наблюдавам една жена да се вижда случайно с първия си съпруг. Отношенията помежду им бяха съвсем нормални, бих казала - приятелски. Стори ми се странно, защото знам в какво се превръщат хората един към друг след развод.
И когато попитах "Как така?", отговорът беше "Ами не сме се виждали повече от година".

Може би времето наистина лекува?

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry?

милата тя знам какво ти е ,защото и аз в момента изживявам нещо подобно ,само дето аз още се виждам с вьпросния, но само толкова, то това е по-гадно!да те гледат с празен поглед!та баба ми има една хубава приказка-клин в клин избива!така е и за любовта ,когато скъсах с приятеля ми ,тя това ми каза, и беше много права жената въпреки ,4е тогава се тръшках и казах ,4е никога няма да се влюбя пове4е 4е ще си умра сама....и дрън дрън други такива ,които в такъв момент всеки си ги мисли!а сега си намерих нова любов много -по хубава и по-щастлива!та не 4акай мили4ка старата любов да ти звъне ,а ходи навън и си остави телефона на новата си любов, само така ще се по4устващ щастлива , всеки заслужава любов!както ти ,така и аз ,така и вси4ки, а ако искаш пък твоята любое да е старата ВЕДНААААААААГА МУ ЗВЪННИ!толкова е гаден света, когато си сам нали?не оставай сама дълго от това само боли и не е вярно, 4е зали4ава мъката ,когато си сам имаш много пове4е време да мислиш ,4е си самотен!пращам ти една истинска щастлива и влюбена усмивка дано прихванеш малко от мен

От едната смърт до другата, човек трябва да умре поне още веднъж... Глупаво

Ако си обичала истински няма да го забравиш така бързо колкото ти се иска , но времете лекува .Както казват всички една любов се лекува с нова любов .Всеки край е и ново начало . На първо време опитай с това да спреш да си гледаш телефона дали ще звъне или Не . Намери си някакво занимание , което да ти отдаличи мислите от него .Колкото по малко се сещаш за него и моментите прекарани заедно , толкова по добре ще се чувстваш . Успех!!

още по-странна работа. От кое боли?

Благодаря ти за изчерпателното мнение!Аз по принцип си спомням само хубавите моменти, не мога да се принудя да си спомням неприятните неща, които се случиха и които ме накараха да взема това решение.Всъщност става дума за другата жена.През цялто време той не можа да избере една от нас и се наложи аз да направя избора вместо него.Сега не съм сигурна,че той е много щастлив с нея, не съм сигурна че не трябваше да съм по-агресивна, да се боря за него както другата, а бях горда и реших, че щом не съм единствената за него не мога да бъда с него.Знам, че това е решението, но защо толкова много ми се плаче, защо страдам по дяволите!!!!

Благодаря на всички!В момента не мога да възприема изобщо идеята за друг мъж, просто всички ми изглеждат безинтересни, няма тръпка, няма нищо....Е, сигурно трябва да мине време.....Лошото е, че в момента вече не съм сигурна дали не проявих прекалено голяма гордост и отстъпих без "бой" мястото си до него на "другата".Но ........няма връщане назад.Ще ми се да замина някъде,където няма джиесеми, телефони, поща дори - да знам че няма шанс да ме открие дори да иска /а дали изобщо иска?/, че няма на какво да се надявам и просто трябва да живея собствения си живот!

taka kato te slu6am mila edinstvenoto koeto mi hrymwa w glawata e 4e si stra6no obarkana i ti neznae6 o6te dali iska6 da preglatne6 obidata i da se opita6 da bade6 s nego ili prosto da prodalgi6 napred i da se nadqva6 s vremeto da ti mine.w edin moment se naviva6 da my zvanne6 i da ti bade potypkana gordosta a v sledva6tiq si virva6 nosa i se nadqva6 bolkata da mine!kolkoto i kakvoto i da ti pi6em samo ti moge6 da si re6i6 i da si postavi6 ograni4eniq.za6toto tova edin myg da trqbva da e samo s edna gena sa 4isto i prosto -normi ,porqdki ili ina4e kazano prosto za6toto taka sme vyzprieli da byde a to idva ot hristiqnskata tradiciq....ama tova e duuulga tema ta iskah da ti kaja 4e samo ti si postavq6 ograni4eniqta moge6 i da si 6tastliwa s nego i toi da e 6tastliv i s reb i s neq....prosto 4ovek trqbva da se osvobodi ot nalaganite mu normi na povedenie i vuzpriqtiq.....pomisli si kak 6te ti e po-dobre ama seeriozno se zamisli dali kogato si s nego(pak bilo i toi da byde obvurzan emocionalno i s dryga)ili ti e po-dobre sama samotna naranena i strada6ta ot nqkakwi zadrygki?!!!!zadavaiki si tozi vypros 6te stigne6 sama i do otgovora syotvetno i do re6enieto na problema ti:)))aide pra6tam ti mnogo lubov i sqdaj da razmi6lqva6 tazi ve4er stiskam ti palci

Две неща със сигурност ще ти трябват - време и добри приятели, които да те разсейват. За месец със сигурност няма да ти мине, просто ще притъпи малко възприятията, нищо повече. Такива дълги връзки, в които е имало и чувства, не минават бързо. За първата една година да се надяваш, че ще си намериш друг клин, с който да избиеш стария, е нереалистично. Ти постоянно ще правиш паралели между човека, който си обичала и новото попълнение. В такова състояние няма и особен смисъл да захващаш връзки... Поне от моята практика и наблюдение и от близки приятелки, голяма част от подобни отношения завършват с пълно фиаско. Излизай, намери си някакво занимание, хоби... Старай се минимум време да оставаш сама, за да не се концентрираш върху мисли по отминалото време.
Не знам каква е причината да се разделиш с този мъж... Но пък, ако толкова много страдаш, няма място за гордост, преглътни я и го покани на един разговор. Ама все пак си дай равносметката защо си поискала да се разделите де, явно е имало основателни доводи.

La donna e mobile