Частен случай

Големите надежди
преследват вятъра,
но не са така всеобхватни.
Поне не за цялото.
Но за една малка малка вселена,
за един малък свят,
те са като ураган,
помитащ със яроста си
сенките и съмненията.
Големите разочарования
следват по петите
този ураган.
Държат го в юздите си
и го насочват,
водят го към местата,
нуждаещи се от разрушение.
Обаче всичко това е само
частен случай,
който извън себе си
няма смисъл,
нито пък особено значение.
Дори за съседната къща...

Едва ли за малкия свят,чието равновесие е било разрушено,има значение дали в съседната къща са забелязали случилото се.Когато нещо рухва,винаги е тъжно и боли .Харесва ми стиха ти,особено надеждите,помитащи сенките и съмненията ...Поздрав!

Благодаря ти, за мнението! Наистина много боли, когато нещо рухва, но пък за сметка на това имаш шанса да видиш къде се намираш в момента, къде са били слабите ти места и от какво да се пазиш занапред. Вчера ми се случи нещо като съвпадение - след като написах този стих, гледах един филм по телевизията("Гранд Каньон"), който отрази почти същата идея - мислиш си, че нещата които ти се случават са грандиозно велики или нещастни, мислиш си едва ли не, че си центъра на вселената, но винаги идва един момент, в който разбираш, че животът ти е просто една прашинка във времето и на фона на цялата вечност, твоите "големи" успехи или падения са толкова незначителни, че нямаш абсолютно никакви основания да се притесняваш за каквото и да било.