Ирландският шоп

Портрет на Джеймс Баучър в шопска носия от Никола Михайлов


...Принципен защитник на България дори и във времена на военни противопоставяния, този комитет преживява много премеждия и е закрит едва през 1946 г. През януари 1914 г. Баучър пише до главния редактор на в. "Таймс" Джефри Даусън, че Балканите няма да бъдат спокойно място, докато е в сила Букурещкият мирен договор от 1913 г., който е "най-голямото дипломатическо престъпление на ХХ век." Напразно той ще тича по коридорите на преговорите по Парижкия мирен договор след войната, показващ етнически карти и статистики. Него го уважават, но не слушат. Победената страна нямаше приятелиТой гневно пише, че да се иска Цариброд за Сърбия, за да не бъде нападната от България, е все едно да се иска Кент за Германия, за да не бъде нападната от Англия. "Български жестокости? - саркастично пита Баучър. - Да не би британското правителство никога да не е изгаряло село?" Неговите писма и статии допринасят за някои справедливи позиции от екипа на президента Уудроу Уилсън по българския териториален въпрос. Като да се спасят Кула и Видинско например. Но само дотук.Баучър опроверга иронията на балканизацията. Неговият живот свидетелства, че може да има и българска балканизация, при която да си хомо балканикус не означава, че не си европеец. Никой от балканските ни съперници не дръзна да го упреква в пристрастие към българите. Кой можеше и знаеше повече от него? Той остана с нас дори и когато воювахме срещу неговата страна. Той е нашият особен приятел, стоящ високо сред другите ни благодетели от чужбина. И ни остава горчивото предусещане, че никога няма да имаме приятел като него. Струва си да се замислим защо.
[линк]

Доста силно, но вярно!

Поклон пред светлата му памет.

Това значи да си истински българин, при това достоен пример на съвременните българи и македонци.

ilarius