2 неща
11 отговора
221 прегледа
2 неща
Така седят нещата....
СЪБИРАЧЪТ НА ЦЕННОСТИ
Събирачът на ценности изважда от джоба на панталоните си смачкан пакет цигари - една от ценностите, които притежава - и запалва цигара. Запалва я със запалка, на която има снимчица на гола жена, прекалено изтрита - също ценност. Смръква с нос, храчи и повлича наполовина пълната си количката за ценности. Върви бавно по улицата. Сградите, които са подредени покрай нея са тъмносиви, защото улицата е стара. Събирачът уж е разсеян, но това е заради дима на цигарата - присвил е очи - иначе гледа внимателно земята пред краката си, не пропуска нищо. Ето - погледът му попада върху предмет, който би могъл да е интересен - някаква приятножълта хартия. Навежда се и измъква страница от вестник. Тя се е загнездила между кошче за боклук и изоставена будка за вестници и там е пожълтявала цяла година. Да, датата е точно същата, но от преди една година. На страницата на вестника има заглавие: “През март Козирозите ще имат успехи в бизнеса, Овните - в любовта”. От другата страна има некролози и една от снимките е на симпатична, млада жена с умни очи. “Ценност” - помисля си събирачът и подпъхва страницата между другите ценности в количката си. Продължава напред, вдъхновен от изобилието от ценности, което му предлагат улиците, тротоарите, кофите за боклук, Света. Намира крак от кукла Барби, празно шишенце от парфюм, което още ухае, химикалка с празен пълнител, главичка на още свеж карамфил, перо от сврака, втората половинка от повестта “Кройцерова соната” на Лев Толстой, чаена лъжичка, платка от някакъв електронен апарат. Поставя всичко в количката на подходящо място, за да го намери след това по-лесно. Доволен е от намерените неща и вече наблюдава земята пред себе си небрежно, по скоро за удоволствие - вече е събрал достатъчно ценности за деня. Прибира се към дома си, изкачва внимателно количката по стълбите до втория етаж, отваря и влиза в своето царство на ценностите. За всеки друг то може да е отвратителна дупка, сметище натъпкано до кошмарност с отвратителни боклуци, но за събирача на ценности това е най-приказното място на света. То е събрало остатъци от човешко щастие, тъга, удоволствие, труд, отчаяние, гениалност, страх, глупост, пиянство и лудост. Събирачът на ценности оглежда доволен своето владение, подрежда цял час новооткритите неща, след това сяда на пода, запалва цигара и започва да чете едно от любовните писма, намерени преди десетина дена, завързани на стегнато пакетче и предпазливо изхвърлени в храсталака край един канал. Писмото започва така:
“Любими, любими, любими мой,
вече цели три дни не съм те докосвала, не съм те целувала, не съм чувала гласа ти и не съм галила косата ти. Толкова ми липсваш, че чак изпитвам физическа болка, все едно ми е изтръгнат жизненоважен орган. Дори въздуха, който дишам без тебе е безвкусен, не ми достига и гърдите ми остават празни. Целият свят е празен без тебе…”.
“Ценност” - помисля си събирачът на ценности и запалва нова цигара, като поставя фаса на току що загасената на подходящо място.
СОК ОТ МАШИНА И ПРИНЦЕСА С КАЙМА
Веднъж ми се прияде и припи страшно силно, повече от друг път.
Отидох в една улична закусвалня и прегледах предлаганите храни и напитки.
Те бяха сок от машина и принцеси с кайма. Аз с готовност си поръчах и двете. Едно младо момиче с фланелка, която разкриваше двете му ръце, защото то имаше толкова, взе една машина - според мене - цифрова копирфреза, и я изстиска с ръчна сокоизстисквачка. След това извади от хладилника една от принцесите на Швеция /поне така мисля/, покрита обилно с кайма, и я затопли в микровълновата фурна, а в това време принцесата пищеше и окайваше на шведски тежката си съдба. Когато беше готово, момичето ми подаде поръчаните от мен неща. Аз им сложих горчица, майонеза, кетчуп, кетгут, бертолетова сол и микронезия и седнах на масичка, за да ги изям и изпия. Принцесата беше мъртва и не беше вкусна, а сокът беше блудкав и имаше дъх на метал. Въпреки това аз хапнах, пийнах и се прибрах у дома, където гледах формула 1. Бях си я записал на едно листче, та когато ми се догледа, да я погледам. Тя беше следната: E=m.c на квадрат.
..искам си детството и да се върнат четирите сезона!
СЪБИРАЧЪТ НА ЦЕННОСТИ
Събирачът на ценности изважда от джоба на панталоните си смачкан пакет цигари - една от ценностите, които притежава - и запалва цигара. Запалва я със запалка, на която има снимчица на гола жена, прекалено изтрита - също ценност. Смръква с нос, храчи и повлича наполовина пълната си количката за ценности. Върви бавно по улицата. Сградите, които са подредени покрай нея са тъмносиви, защото улицата е стара. Събирачът уж е разсеян, но това е заради дима на цигарата - присвил е очи - иначе гледа внимателно земята пред краката си, не пропуска нищо. Ето - погледът му попада върху предмет, който би могъл да е интересен - някаква приятножълта хартия. Навежда се и измъква страница от вестник. Тя се е загнездила между кошче за боклук и изоставена будка за вестници и там е пожълтявала цяла година. Да, датата е точно същата, но от преди една година. На страницата на вестника има заглавие: “През март Козирозите ще имат успехи в бизнеса, Овните - в любовта”. От другата страна има некролози и една от снимките е на симпатична, млада жена с умни очи. “Ценност” - помисля си събирачът и подпъхва страницата между другите ценности в количката си. Продължава напред, вдъхновен от изобилието от ценности, което му предлагат улиците, тротоарите, кофите за боклук, Света. Намира крак от кукла Барби, празно шишенце от парфюм, което още ухае, химикалка с празен пълнител, главичка на още свеж карамфил, перо от сврака, втората половинка от повестта “Кройцерова соната” на Лев Толстой, чаена лъжичка, платка от някакъв електронен апарат. Поставя всичко в количката на подходящо място, за да го намери след това по-лесно. Доволен е от намерените неща и вече наблюдава земята пред себе си небрежно, по скоро за удоволствие - вече е събрал достатъчно ценности за деня. Прибира се към дома си, изкачва внимателно количката по стълбите до втория етаж, отваря и влиза в своето царство на ценностите. За всеки друг то може да е отвратителна дупка, сметище натъпкано до кошмарност с отвратителни боклуци, но за събирача на ценности това е най-приказното място на света. То е събрало остатъци от човешко щастие, тъга, удоволствие, труд, отчаяние, гениалност, страх, глупост, пиянство и лудост. Събирачът на ценности оглежда доволен своето владение, подрежда цял час новооткритите неща, след това сяда на пода, запалва цигара и започва да чете едно от любовните писма, намерени преди десетина дена, завързани на стегнато пакетче и предпазливо изхвърлени в храсталака край един канал. Писмото започва така:
“Любими, любими, любими мой,
вече цели три дни не съм те докосвала, не съм те целувала, не съм чувала гласа ти и не съм галила косата ти. Толкова ми липсваш, че чак изпитвам физическа болка, все едно ми е изтръгнат жизненоважен орган. Дори въздуха, който дишам без тебе е безвкусен, не ми достига и гърдите ми остават празни. Целият свят е празен без тебе…”.
“Ценност” - помисля си събирачът на ценности и запалва нова цигара, като поставя фаса на току що загасената на подходящо място.
СОК ОТ МАШИНА И ПРИНЦЕСА С КАЙМА
Веднъж ми се прияде и припи страшно силно, повече от друг път.
Отидох в една улична закусвалня и прегледах предлаганите храни и напитки.
Те бяха сок от машина и принцеси с кайма. Аз с готовност си поръчах и двете. Едно младо момиче с фланелка, която разкриваше двете му ръце, защото то имаше толкова, взе една машина - според мене - цифрова копирфреза, и я изстиска с ръчна сокоизстисквачка. След това извади от хладилника една от принцесите на Швеция /поне така мисля/, покрита обилно с кайма, и я затопли в микровълновата фурна, а в това време принцесата пищеше и окайваше на шведски тежката си съдба. Когато беше готово, момичето ми подаде поръчаните от мен неща. Аз им сложих горчица, майонеза, кетчуп, кетгут, бертолетова сол и микронезия и седнах на масичка, за да ги изям и изпия. Принцесата беше мъртва и не беше вкусна, а сокът беше блудкав и имаше дъх на метал. Въпреки това аз хапнах, пийнах и се прибрах у дома, където гледах формула 1. Бях си я записал на едно листче, та когато ми се догледа, да я погледам. Тя беше следната: E=m.c на квадрат.
..искам си детството и да се върнат четирите сезона!
Re: 2 неща
Твоята формула повече ми харесва. Енергията е винаги за предпочитане.
Аз моята не съм я записвала на листче, но ме мъчи цял живот.
От къде - на къде
(а+в )(а+в )= а на квадрат + 2ав + в на квадрат ?
В това няма никаква логика! В живота не става така!
Аз моята не съм я записвала на листче, но ме мъчи цял живот.
От къде - на къде
(а+в )(а+в )= а на квадрат + 2ав + в на квадрат ?
В това няма никаква логика! В живота не става така!
Re: 2 неща
Ти откъде знаеш как става в живота и каква е формулата? Тази е достатъчно добра, за да върши работа.
Дет се вика, то и едно плюс едно в живота не винаги е две, освен ако не сте си направили близначета.
Дет се вика, то и едно плюс едно в живота не винаги е две, освен ако не сте си направили близначета.
Re: 2 неща
На кого му върши работа? Не и на мене. Мешавица неква.
В примера, който даваш, защо аз получавам две на квадрат?
В примера, който даваш, защо аз получавам две на квадрат?
Re: 2 неща
И да ми е харесал, няма да си призная, докато не се избере Мистър Литература за тази година. Иначе ще ми се подрони реномето.
Re: 2 неща
прочитайки заглавието на второто, си представих точно по-долу описания абсурд
Baroque's Agony™
Baroque's Agony™
Re: 2 неща
Навсякъде човек може да си има колкото си иска тайни причини.
Само думата "тайна" предизвиква специално внимание у представителките на моя пол. Сигурно е заради произхода на думата ли, що ли?
Само думата "тайна" предизвиква специално внимание у представителките на моя пол. Сигурно е заради произхода на думата ли, що ли?