"Камино"
7 отговора
501 прегледа
Заключена
Re: нещо от нета за "Камино"
Camino e без съмнение песента, изиграла най-голяма роля в кариерата на Лили до сега. Почти всички музиканти, съпътстващи творческия й път, са се изкушавали да правят свои аранжименти и оркестрации на тази песен.
Но какво се крие зад Camino, какво я прави толкова силна и непреходна? Когато трябваше да напиша текста на песента, за да го поставя в сайта, направих редица проучвания, които, вярвам, ще бъдат интересни за всички вас.
Зад тази песен стои многолетната традиция на един прекрасен народ. Проучванията ми ме отведоха в Аржентина единствено заради думата "gaucho". Историята, която се разказва в "Camino" описва взаимоотношениата му с девойката в самобитната атмосфера на аржентинските планини. Това е емблематичен герой от аржентинския фолклор, селянин, самотник, който денем се занимава с добитъка, а вечер свири край огъня на своята китара сантиментални песни. "El gaucho" има свой начин на живот далече от града, в планината. Той е известен с неговите облекла, всяко предназначено за различни дейности и десетки аксесоари, свързани с бита му. Днес мъжът, превърнал се в символ на Аржентина, е атрaкция за многобройните привърженици на авантюрата и неговите песни. За тези от вас, които говорят английски, предлагам една разработка на професора от Вашинктонския университет George Umphrey, свързана с легендата "gaucho" и неговата лирика.
Но какво се крие зад Camino, какво я прави толкова силна и непреходна? Когато трябваше да напиша текста на песента, за да го поставя в сайта, направих редица проучвания, които, вярвам, ще бъдат интересни за всички вас.
Зад тази песен стои многолетната традиция на един прекрасен народ. Проучванията ми ме отведоха в Аржентина единствено заради думата "gaucho". Историята, която се разказва в "Camino" описва взаимоотношениата му с девойката в самобитната атмосфера на аржентинските планини. Това е емблематичен герой от аржентинския фолклор, селянин, самотник, който денем се занимава с добитъка, а вечер свири край огъня на своята китара сантиментални песни. "El gaucho" има свой начин на живот далече от града, в планината. Той е известен с неговите облекла, всяко предназначено за различни дейности и десетки аксесоари, свързани с бита му. Днес мъжът, превърнал се в символ на Аржентина, е атрaкция за многобройните привърженици на авантюрата и неговите песни. За тези от вас, които говорят английски, предлагам една разработка на професора от Вашинктонския университет George Umphrey, свързана с легендата "gaucho" и неговата лирика.
в отговор на Aнakин Ckaйyokъp
#5
Re: нещо от нета за "Камино"
Абсолютно съм съгласен с теб. Тук винаги се научават много интересни неща и Лили е номер едно!
Lili forever...
Lili forever...
Re: "Камино"
Преди време написах това, като отговр на въпрос какъв е смисълът на песента. Помествам го отново, понеже в този своебразен "превод" съм изразил моето усещане за вечното камино към щастието
На пръв поглед се рисува нощна тиха картина, в която лирическата героиня вижда как идва нейният любим - всъщност в началото на текста тя го разпознава - и от това че има колебания, въпроси дали, това което е вижда е реалността се разбира че е нощ. Луната подсказва, че наистина е нощ. Луната играе важна роля - има един фрагмент от текста, който се пее с малки вариации няколко пъти. Първият път, когато героинята очаква любимия, вторият път - моментът на щастиливата среща /там Лили пее по-бързо и весело/ и третият път е финалът, в който виковете на героинята разкриват нената трагедия, че е загубила любимия. Ролята на Луната се състои в това, че тя придружава героинята - тя е синоним на душата й, на любовта й.
Фрагментът, който се повтаря /защото за мен това не е припев/ е следният:
Tu que vienes caminando,
esquchando mia guitarra
еn no tierra de montana
y la luna me acompana.
Това се повтаря веднага след описанието, което героинята дава на любимия - "dulce gaucho con guitarra" - мило момче с китара. Най-силното в това небрежно описание е това, че всъщност светлината на Луната й дава този образ. Или с други думи - светлината, която се излъчва от една силна любов, от нейната окрилена от любов душа.
Следва момента на приближаването - герионята е в очакване, което я изпълва с надежда.
"Ai-ai, aiai, ai-ai , raraaaaa
Ai, camino, camino...."
Тук е се възпява пътят, който дели двамата един от друг и който е единственият начин да стигнат един до друг.
След това е кулминацията в песента- жадуваната среща. Тя казва, че той я обича, но със съмнение с тревога, а след това, без той да казва нещо тя разбира, че той не я обича. Няма нужда от неговите думи, защото песента пресъздава това, което се случва в душата на героинята, и това как тя преживява любовта си, нейната изповед.
Тя задава риторичен въпрос:
"Porque ya no me quieres mais" - Защо не ме обичаш повече
А отговорът е:
"Quando la luna me acompana". - Когато Луната ме придружава.
Тя вече усеща самотата си и отстъпващото щастие. И сега следва онова високо и тихичко изпяване "Аiiii, camino, camino". Това е моментът, в който героинята остава без сили дори да изрече това, което чувства.
Песента завършва с последното повтаряне на фрагмента. И тук героинята с разтърсващ цялото й същество вик разбира, че е е сама - само луната е останала с нея.
Срещата с любимия е останала мечта, мираж, който с приближаването си е изчезнал. В контраст с тези усещания, героинята описва и природата - присъствието на планината, на парче от небето засилват чувството, че това, което тя иска да се случи наистина е възможно, реално, така както земята, по която стъпва - планинската земя. Планинска защото е високо, така както е извисена душата на влюбената жена.
Така го разбирам аз.
На пръв поглед се рисува нощна тиха картина, в която лирическата героиня вижда как идва нейният любим - всъщност в началото на текста тя го разпознава - и от това че има колебания, въпроси дали, това което е вижда е реалността се разбира че е нощ. Луната подсказва, че наистина е нощ. Луната играе важна роля - има един фрагмент от текста, който се пее с малки вариации няколко пъти. Първият път, когато героинята очаква любимия, вторият път - моментът на щастиливата среща /там Лили пее по-бързо и весело/ и третият път е финалът, в който виковете на героинята разкриват нената трагедия, че е загубила любимия. Ролята на Луната се състои в това, че тя придружава героинята - тя е синоним на душата й, на любовта й.
Фрагментът, който се повтаря /защото за мен това не е припев/ е следният:
Tu que vienes caminando,
esquchando mia guitarra
еn no tierra de montana
y la luna me acompana.
Това се повтаря веднага след описанието, което героинята дава на любимия - "dulce gaucho con guitarra" - мило момче с китара. Най-силното в това небрежно описание е това, че всъщност светлината на Луната й дава този образ. Или с други думи - светлината, която се излъчва от една силна любов, от нейната окрилена от любов душа.
Следва момента на приближаването - герионята е в очакване, което я изпълва с надежда.
"Ai-ai, aiai, ai-ai , raraaaaa
Ai, camino, camino...."
Тук е се възпява пътят, който дели двамата един от друг и който е единственият начин да стигнат един до друг.
След това е кулминацията в песента- жадуваната среща. Тя казва, че той я обича, но със съмнение с тревога, а след това, без той да казва нещо тя разбира, че той не я обича. Няма нужда от неговите думи, защото песента пресъздава това, което се случва в душата на героинята, и това как тя преживява любовта си, нейната изповед.
Тя задава риторичен въпрос:
"Porque ya no me quieres mais" - Защо не ме обичаш повече
А отговорът е:
"Quando la luna me acompana". - Когато Луната ме придружава.
Тя вече усеща самотата си и отстъпващото щастие. И сега следва онова високо и тихичко изпяване "Аiiii, camino, camino". Това е моментът, в който героинята остава без сили дори да изрече това, което чувства.
Песента завършва с последното повтаряне на фрагмента. И тук героинята с разтърсващ цялото й същество вик разбира, че е е сама - само луната е останала с нея.
Срещата с любимия е останала мечта, мираж, който с приближаването си е изчезнал. В контраст с тези усещания, героинята описва и природата - присъствието на планината, на парче от небето засилват чувството, че това, което тя иска да се случи наистина е възможно, реално, така както земята, по която стъпва - планинската земя. Планинска защото е високо, така както е извисена душата на влюбената жена.
Така го разбирам аз.