A be ...
36 отговора
542 прегледа
Re: A be ...
Вярата се гради на фактите от Писанието. Както Писанието , така и достатъчно много източници извън него свидетелстват че Исус Христос е реална личност. Самото оспорване на тези фактисвидетелства за невежество.
Никой обаче не може да осъзнае че историческата личност Исус от Назарет е Господ и да повярва в Него ако Сам Бог Отец не го привлече и Святия Дух не му подари вяра.
Който не вярва на Божието Слово и мъртъв да възкръсне пред него пак няма да повярва.
Никой обаче не може да осъзнае че историческата личност Исус от Назарет е Господ и да повярва в Него ако Сам Бог Отец не го привлече и Святия Дух не му подари вяра.
Който не вярва на Божието Слово и мъртъв да възкръсне пред него пак няма да повярва.
Re: A be ...
Виж сега, ти избираш да вярваш, че в писанието има "факти", нали така?
За някой друг не са факти, а просто приказка или украсени исторически разкази, защото те избират да не вярват. Значи вярата ти не се базира на доказателства.
"Който не вярва на Божието Слово и мъртъв да възкръсне пред него пак няма да повярва." -- Това не е вярно. Но НЯМА да влизаме в нов реконструкционистки спор.
вяра~надежда~любов
За някой друг не са факти, а просто приказка или украсени исторически разкази, защото те избират да не вярват. Значи вярата ти не се базира на доказателства.
"Който не вярва на Божието Слово и мъртъв да възкръсне пред него пак няма да повярва." -- Това не е вярно. Но НЯМА да влизаме в нов реконструкционистки спор.
вяра~надежда~любов
Re: A be ...
А ти не съзнаваш ли, че твоят идол "човешкият разум" е просто едно "сетиво" каквото е зрението и слуха. Както зрението може да "вижда" само в малка част от спектъра на възможните вълни с различна честота и амплитуда така и възможностите "човешкият разум" са доста ограничени.
Staying between prediction and inference
Staying between prediction and inference
Re: A be ...
"Който не вярва на Божието Слово и мъртъв да възкръсне пред него пак няма да повярва." -- Това не е вярно. Но НЯМА да влизаме в нов реконструкционистки спор.
Лука 16:27 А той рече: Като е тъй, мол ти се, отче, да го пратиш в бащини ми дом;
28 защото имам петима брат , за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително м сто.
29 Но Авраам каза: Имат Моисе и пророците; нека слушат т х.
30 А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при т х н кой от мъртвите, ще се пока т.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисе и пророците, то и от мъртвите да възкръсне н кой, пак н ма да се убед т.
Тъй тъй драга- и Авраам значи е бил Реконструкционист.
Няма да те захващам че не си познаваш Библията - оставям те да си се срамуваш в ъгъла.
Винаги ми е било смешно когато арминяните поставят каруцата пред коня. как така някой избира да вярва? Човек вярва в нещо и така избира а не обратното.
Твоя подход към вярате е тотално екзистенциален т.е. вярата според това което пишеш тук е скок в тъмнината. Според Библията обаче вярата се гради на проверени и доказани факти.
Luke 1:1 Понеже мнозина предприеха да съчин т повест за съвършено потвърдените между нас събити ,
2 както ни ги предадоха они , които отначало са били очевидци и служители на евангелското слово,
3 вид се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
Това че някой малоумник не си е дал зор да изследва и провери тези факти си е негов проблем.
Прочем е нормално хората, които не са избрани да имат предрасъдъци и да не могат да разбират фсактите. Все пак Апостол Павел казва за тях че са с заслепен от сатана ум.
Лука 16:27 А той рече: Като е тъй, мол ти се, отче, да го пратиш в бащини ми дом;
28 защото имам петима брат , за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително м сто.
29 Но Авраам каза: Имат Моисе и пророците; нека слушат т х.
30 А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при т х н кой от мъртвите, ще се пока т.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисе и пророците, то и от мъртвите да възкръсне н кой, пак н ма да се убед т.
Тъй тъй драга- и Авраам значи е бил Реконструкционист.
Няма да те захващам че не си познаваш Библията - оставям те да си се срамуваш в ъгъла.
Винаги ми е било смешно когато арминяните поставят каруцата пред коня. как така някой избира да вярва? Човек вярва в нещо и така избира а не обратното.
Твоя подход към вярате е тотално екзистенциален т.е. вярата според това което пишеш тук е скок в тъмнината. Според Библията обаче вярата се гради на проверени и доказани факти.
Luke 1:1 Понеже мнозина предприеха да съчин т повест за съвършено потвърдените между нас събити ,
2 както ни ги предадоха они , които отначало са били очевидци и служители на евангелското слово,
3 вид се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
Това че някой малоумник не си е дал зор да изследва и провери тези факти си е негов проблем.
Прочем е нормално хората, които не са избрани да имат предрасъдъци и да не могат да разбират фсактите. Все пак Апостол Павел казва за тях че са с заслепен от сатана ум.
Re: A be ...
"Abe wie otkude imate sigurni i dostowerni dokazatelstwa za syshtestwuwaneto na Hristos i koe podklajda wqrata wi w nego?
страхът е враг на разума "
Като оставя на страна прелюбезното обръщение (БЕ), ще ти отговоря.
За Иисус Христос ние знаем както от непосредствения ни духовен опит, така и от Светото Писание.
Писанието и в частност Новия Завет са конституцията на Християнската Църква, която водена от Святия Божи Дух е опазила учението и Словата на Христос, Нейния основател и Глава. Доказателства за историческото съществуване на Иисус Христос има и извън Св. Писание, ще се спра и на тях.
Ако са достоверни нашите свещени документи следователно и персонажите са действително съществуващи.
Относно историческата достоверност на текстовете на Новия Завет.
Първо, Старият Завет е бил преписван с голямо внимание. Когато е бил преписван свитъкът на ръка, е преписвана буква по буква, и ако се открие и една грешка, целият свитък е бил унищожаван.
В добавка, еврейските преписвачи на еврейските писания са били специално обучавани и контролирани, за да се придържат към стриктни изисквания при преписването:
- всеки екземпляр е трябвало да се пише върху напълно нова повърхност, обработена по специален начин
- всеки екземпляр е трябвало да бъде написан в определен брой колони с дължина на редовете от тридесет букви, а всяка колона е съдържала определен брой редове
- всеки екземпляр е трябвало да се напише с определен цвят и качество мастило
- всеки екземпляр е трябвало да се преписва само от удостоверен оригинал
- не е било позволено дори най-простата дума да бъде написана по памет. Например, ние бихме погледнали думата “на” и бихме написали “н” и “а”, без да погледнем в оригинала, но при преписите на Стария Завет това е забранено: всяка буква на старозаветните документи е трябвало да бъде преписвана отделно от оригинала.
- не е било позволено нито една буква да се свързва с или припокрива друга буква. Разстоянието между всяка буква е трябвало да бъде 1 мм – дебелината на 1 косъм.
- всяка буква на всяка страница и книга сее брояла и броят се е сравнявал с оригинала.
Количеството, в което всяка буква от азбуката се е срещала в съответната книга, се е пресмятало и този брой се е сравнявал само с оригинала винаги. Изчислявала се е буквата в средата на Петокнижието (Първите пет книги на Стария Завет) и буквата в средата на цялата еврейска Библия и е отбелязвана като маркер в текста.
Ако едно от тези изчисления се е оказвало невярно или едно от тези условия не е било изпълнено, целият екземпляр е бил унищожаван. Но това не се отнася само за Стария Завет.
Новият Завет, по широкото мнение на археолози и историци, е със сигурност най-достоверният и засвидетелствуван документ на античността.
Когато четем Платон, не се съмняваме в достоверността на неговата “Република”, когато четем лириката на Каталий или “Галската война” на Цезар, също не подхождаме с недоверие към достоверността на текста. Спокойно се отнасяме към произведенията на Тасидид или Аристотел, трагедиите на Софокъл и Еврипид. Доверяваме се на автентичността на текстове, които не достигат и една малка част от онази, която притежава всъщност Новозаветният текст.
Два фактора са най-важни за определяне достоверността на един исторически документ:
1. броят автентични ръкописи, които съществуват
и
2. времето между написването на оригинала и най-старото съществуващо автентично копие на този оригинал.
Когато сравняваме Новия Завет с произведенията на споменатите по-горе антични автори, неговата автентичност става веднага очевидна и за непредубедения лаик, а за историка и археолога тя отдавна не стои под въпрос.
Цезар (Галската война), написана: 100-44 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 900 г. сл. Хр., промеждутък време:1000 години, брой ръкописи: 10.
Платон (Тетралогии), написани: 427-347 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 900 г. сл. Хр., промеждутък време:1200 години, брой ръкописи: 7.
Тасидид (Хроники), написани: 460-400 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 900 г. сл. Хр., промеждутък време:1300 години, брой ръкописи: 8.
Софокъл (Трагедии), написани: 496-406 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 1000 г. сл. Хр., промеждутък време:1400 години, брой ръкописи: 100.
Каталий (Лирика), написана: 54 г. сл. Хр., най-стари ръкописи открити: 1550 г. сл. Хр., промеждутък време:1600 години, брой ръкописи: 3.
Еврипид (Трагедии), написани: 480-406 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 1100 г. сл. Хр., промеждутък време:1500 години, брой ръкописи: 9.
Аристотел (Corpus Aristotelicum), написани: 384-322 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 1100 г. сл. Хр., промеждутък време:1400 години, брой ръкописи: 5.
Цезар (Галската война), написана: 100-44 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 900 г. сл. Хр., промеждутък време:1000 години, брой ръкописи: 10.
Нов Завет, написан и завършен: 40-100 г. сл. Хр., най-стари ръкописи открити: 125 г. сл. Хр., промеждутък време: 25 години, брой ръкописи: над 24 000.
Няма друг исторически документ (изолираме богословския аспект в текста на Новия Завет, той изобщо в случая не ни интересува - става дума само за историческа и текстуална автентичност), който да конкурира Новия Завет по двата научни фактора за доказана историческа автентичност.
В текстуалната достоверност до него се доближава единствено Омировата "Илиада" - с едва 64 ръкописа и 500 годишен промеждутък между времето на написване и най-старите открити съществуващи копия.
На въпроса “Достоверна ли е Библията като исторически документ?”, сравнена с което и да е произведение от античността, може да се каже единствено, “Библията е в самостоятелна група и води ранглистата на документите с доказана историчност.
Аз съм човек, по презумция на Словото Му - Негов образ и подобие. В самото определение се вижда една диалектична зависимост, която показва симбиозата, комплексността - на човека и Бога като личности. Човек е Негов, Божий образ, ние носим Негови качества, черти, способности и същевременно – ние сме само Негово подобие.
Мисля, че цялата ни възвишеност и цялото ни безсилие като човеци се състои в това.
Но ние с теб се отличаваме като онези двама братя, от които единият бил алкохолик, а другият никога не докосвал алкохол; двамата, живеещи в един дом, при едни и същи условия. И двамата дали един и същ отговор на въпроса "Как станахте това, което сте?". "Заради баща ми, той беше алкохолик, имах за пример него, неговото влияние". Т.е. предметът на критиките ни е един и същ - проблемите в и от догмите, в църковната история и определени места в Писанието, които се конфронтират с хуманистичната ни обусловеност като личности. Но ние вадим различни заключения за себе си - и това определя гледните ни точки - и от тук отношението ни към предмета.
Ще привърша с това, че аз повярвах в Бога на Библията, поради критичността ми спрямо всичко онова, което виждам, че и Вие критикувате, че е предмет на Вашата критика.
[линк]
страхът е враг на разума "
Като оставя на страна прелюбезното обръщение (БЕ), ще ти отговоря.
За Иисус Христос ние знаем както от непосредствения ни духовен опит, така и от Светото Писание.
Писанието и в частност Новия Завет са конституцията на Християнската Църква, която водена от Святия Божи Дух е опазила учението и Словата на Христос, Нейния основател и Глава. Доказателства за историческото съществуване на Иисус Христос има и извън Св. Писание, ще се спра и на тях.
Ако са достоверни нашите свещени документи следователно и персонажите са действително съществуващи.
Относно историческата достоверност на текстовете на Новия Завет.
Първо, Старият Завет е бил преписван с голямо внимание. Когато е бил преписван свитъкът на ръка, е преписвана буква по буква, и ако се открие и една грешка, целият свитък е бил унищожаван.
В добавка, еврейските преписвачи на еврейските писания са били специално обучавани и контролирани, за да се придържат към стриктни изисквания при преписването:
- всеки екземпляр е трябвало да се пише върху напълно нова повърхност, обработена по специален начин
- всеки екземпляр е трябвало да бъде написан в определен брой колони с дължина на редовете от тридесет букви, а всяка колона е съдържала определен брой редове
- всеки екземпляр е трябвало да се напише с определен цвят и качество мастило
- всеки екземпляр е трябвало да се преписва само от удостоверен оригинал
- не е било позволено дори най-простата дума да бъде написана по памет. Например, ние бихме погледнали думата “на” и бихме написали “н” и “а”, без да погледнем в оригинала, но при преписите на Стария Завет това е забранено: всяка буква на старозаветните документи е трябвало да бъде преписвана отделно от оригинала.
- не е било позволено нито една буква да се свързва с или припокрива друга буква. Разстоянието между всяка буква е трябвало да бъде 1 мм – дебелината на 1 косъм.
- всяка буква на всяка страница и книга сее брояла и броят се е сравнявал с оригинала.
Количеството, в което всяка буква от азбуката се е срещала в съответната книга, се е пресмятало и този брой се е сравнявал само с оригинала винаги. Изчислявала се е буквата в средата на Петокнижието (Първите пет книги на Стария Завет) и буквата в средата на цялата еврейска Библия и е отбелязвана като маркер в текста.
Ако едно от тези изчисления се е оказвало невярно или едно от тези условия не е било изпълнено, целият екземпляр е бил унищожаван. Но това не се отнася само за Стария Завет.
Новият Завет, по широкото мнение на археолози и историци, е със сигурност най-достоверният и засвидетелствуван документ на античността.
Когато четем Платон, не се съмняваме в достоверността на неговата “Република”, когато четем лириката на Каталий или “Галската война” на Цезар, също не подхождаме с недоверие към достоверността на текста. Спокойно се отнасяме към произведенията на Тасидид или Аристотел, трагедиите на Софокъл и Еврипид. Доверяваме се на автентичността на текстове, които не достигат и една малка част от онази, която притежава всъщност Новозаветният текст.
Два фактора са най-важни за определяне достоверността на един исторически документ:
1. броят автентични ръкописи, които съществуват
и
2. времето между написването на оригинала и най-старото съществуващо автентично копие на този оригинал.
Когато сравняваме Новия Завет с произведенията на споменатите по-горе антични автори, неговата автентичност става веднага очевидна и за непредубедения лаик, а за историка и археолога тя отдавна не стои под въпрос.
Цезар (Галската война), написана: 100-44 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 900 г. сл. Хр., промеждутък време:1000 години, брой ръкописи: 10.
Платон (Тетралогии), написани: 427-347 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 900 г. сл. Хр., промеждутък време:1200 години, брой ръкописи: 7.
Тасидид (Хроники), написани: 460-400 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 900 г. сл. Хр., промеждутък време:1300 години, брой ръкописи: 8.
Софокъл (Трагедии), написани: 496-406 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 1000 г. сл. Хр., промеждутък време:1400 години, брой ръкописи: 100.
Каталий (Лирика), написана: 54 г. сл. Хр., най-стари ръкописи открити: 1550 г. сл. Хр., промеждутък време:1600 години, брой ръкописи: 3.
Еврипид (Трагедии), написани: 480-406 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 1100 г. сл. Хр., промеждутък време:1500 години, брой ръкописи: 9.
Аристотел (Corpus Aristotelicum), написани: 384-322 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 1100 г. сл. Хр., промеждутък време:1400 години, брой ръкописи: 5.
Цезар (Галската война), написана: 100-44 г. пр. Хр., най-стари ръкописи открити: 900 г. сл. Хр., промеждутък време:1000 години, брой ръкописи: 10.
Нов Завет, написан и завършен: 40-100 г. сл. Хр., най-стари ръкописи открити: 125 г. сл. Хр., промеждутък време: 25 години, брой ръкописи: над 24 000.
Няма друг исторически документ (изолираме богословския аспект в текста на Новия Завет, той изобщо в случая не ни интересува - става дума само за историческа и текстуална автентичност), който да конкурира Новия Завет по двата научни фактора за доказана историческа автентичност.
В текстуалната достоверност до него се доближава единствено Омировата "Илиада" - с едва 64 ръкописа и 500 годишен промеждутък между времето на написване и най-старите открити съществуващи копия.
На въпроса “Достоверна ли е Библията като исторически документ?”, сравнена с което и да е произведение от античността, може да се каже единствено, “Библията е в самостоятелна група и води ранглистата на документите с доказана историчност.
Аз съм човек, по презумция на Словото Му - Негов образ и подобие. В самото определение се вижда една диалектична зависимост, която показва симбиозата, комплексността - на човека и Бога като личности. Човек е Негов, Божий образ, ние носим Негови качества, черти, способности и същевременно – ние сме само Негово подобие.
Мисля, че цялата ни възвишеност и цялото ни безсилие като човеци се състои в това.
Но ние с теб се отличаваме като онези двама братя, от които единият бил алкохолик, а другият никога не докосвал алкохол; двамата, живеещи в един дом, при едни и същи условия. И двамата дали един и същ отговор на въпроса "Как станахте това, което сте?". "Заради баща ми, той беше алкохолик, имах за пример него, неговото влияние". Т.е. предметът на критиките ни е един и същ - проблемите в и от догмите, в църковната история и определени места в Писанието, които се конфронтират с хуманистичната ни обусловеност като личности. Но ние вадим различни заключения за себе си - и това определя гледните ни точки - и от тук отношението ни към предмета.
Ще привърша с това, че аз повярвах в Бога на Библията, поради критичността ми спрямо всичко онова, което виждам, че и Вие критикувате, че е предмет на Вашата критика.
[линк]
Редактирано от Astronomy Domine на
Re: A be ...
Хахаха
Невероятен си!
Да се чуди човек, възпитание ли ти липсва или ти е по-сериозен проблема.
Едва ли е добър аргумент, цитат изваден от контекста му.
Къде пише в Библията, че вярата се гради на "проверени и доказани факти"?? Пише по-скоро, че Исус каза на Тома Неверни ти вярваш защото видя и пипна, а блажени ония които нито са видяли нито са пипнали, но вярват!
И как по-точно ще докажеш с факти, че има Бог?
Айде не се изхвърляй в самодоволството и гордостта си.
вяра~надежда~любов
Невероятен си!
Да се чуди човек, възпитание ли ти липсва или ти е по-сериозен проблема.
Едва ли е добър аргумент, цитат изваден от контекста му.
В отговор на:Според Библията обаче вярата се гради на проверени и доказани факти.
Къде пише в Библията, че вярата се гради на "проверени и доказани факти"?? Пише по-скоро, че Исус каза на Тома Неверни ти вярваш защото видя и пипна, а блажени ония които нито са видяли нито са пипнали, но вярват!
И как по-точно ще докажеш с факти, че има Бог?
Айде не се изхвърляй в самодоволството и гордостта си.
вяра~надежда~любов
Re: A be ...
Ето, какво всъщност казва Библията за вярата:
Послание до Евреите, глава11, стих1:
"А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда."
Значи, пак се връщаме към вашето неправилно интерпретиране на стиха, в който се казва, че които избра тях и предопредели и т/н и т/н. Ти казваш, че човек всъщност не прави избор, а Бог го е избрал и предопределил?
Ние казваме, че в този стих тези, които са "предопределени" от Бог, са тези, които са избрали Него, а той знае всичко, преди то да се е случило, което не означава, че той избира теб или мен или Иван или Жоро лично да бъдат спасени. Това би означавало, че няма основание да ни съди после, защото не сме имали реален шанс да го изберем. А Бог иска всички да се спасят и Апостолът казва, че Бог призовава всички да направят правилния избор.
Така, че човекът има право на свободна воля и човек избира да иска да вярва.. а който поиска искрено - Бог му дава вяра. Това, че Бог знае избора на човек, преди той да го е направил, не означава, че Бог води или създава този избор.
вяра~надежда~любов
Послание до Евреите, глава11, стих1:
"А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда."
В отговор на:Прочем е нормално хората, които не са избрани да имат предрасъдъци и да не могат да разбират фсактите.
Значи, пак се връщаме към вашето неправилно интерпретиране на стиха, в който се казва, че които избра тях и предопредели и т/н и т/н. Ти казваш, че човек всъщност не прави избор, а Бог го е избрал и предопределил?
Ние казваме, че в този стих тези, които са "предопределени" от Бог, са тези, които са избрали Него, а той знае всичко, преди то да се е случило, което не означава, че той избира теб или мен или Иван или Жоро лично да бъдат спасени. Това би означавало, че няма основание да ни съди после, защото не сме имали реален шанс да го изберем. А Бог иска всички да се спасят и Апостолът казва, че Бог призовава всички да направят правилния избор.
Така, че човекът има право на свободна воля и човек избира да иска да вярва.. а който поиска искрено - Бог му дава вяра. Това, че Бог знае избора на човек, преди той да го е направил, не означава, че Бог води или създава този избор.
вяра~надежда~любов
Re: A be ...
Tи виждал ли си мозъка си? Не.... Но ти вярваш, че той е там в черепа ти, нали?
По същия начин ние вярваме в Бог. Не Го виждаме, но вярваме, че Той е там. Ако човек се огледа около себе си ще намери пре-много доказателства за това. Стига да иска разбира се. Но ти явно не жалаеш да видиш.....
По същия начин ние вярваме в Бог. Не Го виждаме, но вярваме, че Той е там. Ако човек се огледа около себе си ще намери пре-много доказателства за това. Стига да иска разбира се. Но ти явно не жалаеш да видиш.....
Re: A be ...
тоя пример не върви. на 100% може да се докаже, че даден човек има мозък.
за Бог, обаче, въпросът опира до чиста вяра.
ето един по - добър пример, от филма Контакт:
мадамата: Бог съществува ли?
пича: Да (някакъв пастор беше)
мадамата: Докажи го! (тя - учен атеист)
пича: Ти обичаш ли баща си?
мадамата: Да, разира се (ама объркана, усеща, че е оплескала диспута)
пича: Докажи го!
Бог е любов!
Христос воскресе!!!
за Бог, обаче, въпросът опира до чиста вяра.
ето един по - добър пример, от филма Контакт:
мадамата: Бог съществува ли?
пича: Да (някакъв пастор беше)
мадамата: Докажи го! (тя - учен атеист)
пича: Ти обичаш ли баща си?
мадамата: Да, разира се (ама объркана, усеща, че е оплескала диспута)
пича: Докажи го!
Бог е любов!
Христос воскресе!!!
Re: A be ...
Къде пише в Библията, че вярата се гради на "проверени и доказани факти"??-Ти или не можеш да четеш или (по-вероятното) не можеш да мислиш самостоятелно (явно са ти наденали очилцата през които да (не) четеш Библията).
След като от тези текстове, които ти посочих (много ме разсмя това че били извън конктекст- това е изтъркано вече) не можеш да проумееш че вярата се гради на реални факти, описани в Писанието не мисля че имаме обща основа за да продължавам да дебатирам с теб. За мен на този етап ти си базнадеждно обвързана със заблудите на екзистенциализма за да можеш да проумееш че вярата е основана на реалностите.
Явно за теб вярата е "скок в тъмнината" както казва Киркегор.
Според Евангелист Лука вярата в Евангелието е основана на потвърдени от очевидци събития.
Писанието е най-достоверния исторически документ, който човечеството притежава.
Апостол Павел също говори за фактологическата основа на вярата, койято основа е подсигурена от Писанието и свидетелите на възкресението на Христос.- 1 Кор 15 началото.
"Вярата идва от слушане а слушането от Христовото Слово" -вярата не е чувство или решение а потвърждаване и приемане на реалността на фактите.
Знам че вие сте учени да не изпозлвате много умовете си а да наблягате са емоции и импулси (които смеете да наричате водителстяо) но ние християните сме надарени с ум Христов за да разбираме Писанието и от там да градим вярата си а не да сме слепи фанатици. Ние сме надарени с Дух на ЗДРАВ РАЗУМ (2 Тим 1:8 (превод NKJV)
Относно доказването на Бога- ако Той не съществуваше нито едно твърдение не може да бъде доказано логически. Нищо не би имало смисъл нищо не би съществувало.
Започни да използваш малко повече ума си! Много емоционално го даваш!
След като от тези текстове, които ти посочих (много ме разсмя това че били извън конктекст- това е изтъркано вече) не можеш да проумееш че вярата се гради на реални факти, описани в Писанието не мисля че имаме обща основа за да продължавам да дебатирам с теб. За мен на този етап ти си базнадеждно обвързана със заблудите на екзистенциализма за да можеш да проумееш че вярата е основана на реалностите.
Явно за теб вярата е "скок в тъмнината" както казва Киркегор.
Според Евангелист Лука вярата в Евангелието е основана на потвърдени от очевидци събития.
Писанието е най-достоверния исторически документ, който човечеството притежава.
Апостол Павел също говори за фактологическата основа на вярата, койято основа е подсигурена от Писанието и свидетелите на възкресението на Христос.- 1 Кор 15 началото.
"Вярата идва от слушане а слушането от Христовото Слово" -вярата не е чувство или решение а потвърждаване и приемане на реалността на фактите.
Знам че вие сте учени да не изпозлвате много умовете си а да наблягате са емоции и импулси (които смеете да наричате водителстяо) но ние християните сме надарени с ум Христов за да разбираме Писанието и от там да градим вярата си а не да сме слепи фанатици. Ние сме надарени с Дух на ЗДРАВ РАЗУМ (2 Тим 1:8 (превод NKJV)
Относно доказването на Бога- ако Той не съществуваше нито едно твърдение не може да бъде доказано логически. Нищо не би имало смисъл нищо не би съществувало.
Започни да използваш малко повече ума си! Много емоционално го даваш!
Re: A be ...
Вярата идва от Бога. Вярата е ДАРЕНА ОТ БОГА. Тя идва чрез Неговото Слово и Святия Дух. Вярата не е плод на човешки напъвания.
Вярата прониква в области отвън сетивата ни (чрез ВЯРА РАЗБИРАМЕ ЧЕ СВЕТОВЕТЕ СА СЪЗДАДЕНИ ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ТАКА ЧЕ ВИДИМОТО НЕ СТАНА ЧРЕЗ ВИДИМИ НЕЩА) и за това единствения начин за да имаме вяра е тя да ни бъде дадена от Бога.
Относно предопределението какво вие (арминяните) вярвате не е от никакво значение, защото Църквата отдавна е заклеймила пелагианската ви ерес.
Още Августин след това Лутер и Калвин и всички Реформатори в творбите и изповедите си са изтълкували правилно Библията по този въпрос. Сега някой си вчерашен хлапак да се пробва да открива топлата вода е повече от смешно.
Тези глупости, как Бог видиш ли, видял в бъдещето като врачка в кристална топка кой ще повярва са повече от унизителни и Го правят дребен мошеник.
В Библията думите "познавам" и "предузнавам" са свързани със влизане във взаимотношения а не със голо фактологическо познание. Вие изобщо не можете да осъзнаете значението на тези думи и ги тълкувате изкривено.
Не мога да повярвам как може някой да е толкова заслепен при положение че навсякъде в Библията се говори за избран народ, избрани хора някой да има глупоста да обърне нещата. Къде си чела Павел да пише "До избралите Бога"?
Как може да си толкова сляпа и да не озсъзнаваш думите на Исус "Не вие избрахте Мене а Аз избрах вас"? Не каза ли Той "Никой н може да дойде при Мен ако не го привлече Отец Ми"? или още повече "Ако не му е дадено"? Ти ли избра да е родиш? Ти ли избра родителите си?
Когато Библията говори за спасението на отделния човек то той винаги е пасивен и по отношение на него се върши действието- в гръцкия език много по-често глаголите свързани със спасението са в страдателен залог. Ние сме новоРОДЕНИ ти не правиш нищо за да се родиш-същото е и при новоРОЖДЕНИЕТО. Спасението е описано като ДУХОВНО ВЪЗКРЕСЕНИЕ. Никой мъртвец не може сам да се възкреси. Ние СМЕ ВЪЗКРЕСЕНИ ОТ БОГА.
Исус каза "Ако Синът ВИ ОСВОБОДИ НАИСТИНА ЩЕ БЪДЕТЕ СВОБОДНИ" -контекста е свободни от робството на греха. Слвдователно само Исус освобождава от това робство.Той има инициативата и САМО ТЕЗИ, ОСВОБОДЕНИ ОТ НЕГО СА ИСТИНСКИ СВОБОДНИ.
Май не си си чела посланието към Римляните (или си го чела през изкривените си разбирания)? Иначе не би ми задала този казус "защо още обвинява" след като Бог избира. Ти изпозлваш същия аргумент като противниците на Павел, на които той обяснява Божия суверен избор и предопределение.
За да не ти стане прекалено много инфото ще спра до тук.
Вярата прониква в области отвън сетивата ни (чрез ВЯРА РАЗБИРАМЕ ЧЕ СВЕТОВЕТЕ СА СЪЗДАДЕНИ ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ТАКА ЧЕ ВИДИМОТО НЕ СТАНА ЧРЕЗ ВИДИМИ НЕЩА) и за това единствения начин за да имаме вяра е тя да ни бъде дадена от Бога.
Относно предопределението какво вие (арминяните) вярвате не е от никакво значение, защото Църквата отдавна е заклеймила пелагианската ви ерес.
Още Августин след това Лутер и Калвин и всички Реформатори в творбите и изповедите си са изтълкували правилно Библията по този въпрос. Сега някой си вчерашен хлапак да се пробва да открива топлата вода е повече от смешно.
Тези глупости, как Бог видиш ли, видял в бъдещето като врачка в кристална топка кой ще повярва са повече от унизителни и Го правят дребен мошеник.
В Библията думите "познавам" и "предузнавам" са свързани със влизане във взаимотношения а не със голо фактологическо познание. Вие изобщо не можете да осъзнаете значението на тези думи и ги тълкувате изкривено.
Не мога да повярвам как може някой да е толкова заслепен при положение че навсякъде в Библията се говори за избран народ, избрани хора някой да има глупоста да обърне нещата. Къде си чела Павел да пише "До избралите Бога"?
Как може да си толкова сляпа и да не озсъзнаваш думите на Исус "Не вие избрахте Мене а Аз избрах вас"? Не каза ли Той "Никой н може да дойде при Мен ако не го привлече Отец Ми"? или още повече "Ако не му е дадено"? Ти ли избра да е родиш? Ти ли избра родителите си?
Когато Библията говори за спасението на отделния човек то той винаги е пасивен и по отношение на него се върши действието- в гръцкия език много по-често глаголите свързани със спасението са в страдателен залог. Ние сме новоРОДЕНИ ти не правиш нищо за да се родиш-същото е и при новоРОЖДЕНИЕТО. Спасението е описано като ДУХОВНО ВЪЗКРЕСЕНИЕ. Никой мъртвец не може сам да се възкреси. Ние СМЕ ВЪЗКРЕСЕНИ ОТ БОГА.
Исус каза "Ако Синът ВИ ОСВОБОДИ НАИСТИНА ЩЕ БЪДЕТЕ СВОБОДНИ" -контекста е свободни от робството на греха. Слвдователно само Исус освобождава от това робство.Той има инициативата и САМО ТЕЗИ, ОСВОБОДЕНИ ОТ НЕГО СА ИСТИНСКИ СВОБОДНИ.
Май не си си чела посланието към Римляните (или си го чела през изкривените си разбирания)? Иначе не би ми задала този казус "защо още обвинява" след като Бог избира. Ти изпозлваш същия аргумент като противниците на Павел, на които той обяснява Божия суверен избор и предопределение.
За да не ти стане прекалено много инфото ще спра до тук.
Re: A be ...
Не, всъщност ти просто отказваш да чуеш какво аз казвам.
"вярата е основана на реалностите" - ок.. Ти бил ли си някога атеист? Ако да, кой момент от живота ти те накара да повярваш, имаше ли мисловен процес и кой/кое ти доказа, че нещата в Библията са истина? Вярата не се основава на реалности в буквалния смисъл/ не произтича от факти, тя е дар от Бога в следствие искреното ти желание да вярваш, не е продукт на рационален човешки подход.
Фактите от библията са реалности за теб, защото ти си избрал да искаш да вярваш и Бог ти е дал да вярваш, че са реалности. За еди кой си отсреща не са реалност, защото не може никой да му докаже, че наистина има Бог или че Исус е син Божи. Толкова ли неясно се изразявам или просто те кефи да спориш?
вяра~надежда~любов
"вярата е основана на реалностите" - ок.. Ти бил ли си някога атеист? Ако да, кой момент от живота ти те накара да повярваш, имаше ли мисловен процес и кой/кое ти доказа, че нещата в Библията са истина? Вярата не се основава на реалности в буквалния смисъл/ не произтича от факти, тя е дар от Бога в следствие искреното ти желание да вярваш, не е продукт на рационален човешки подход.
Фактите от библията са реалности за теб, защото ти си избрал да искаш да вярваш и Бог ти е дал да вярваш, че са реалности. За еди кой си отсреща не са реалност, защото не може никой да му докаже, че наистина има Бог или че Исус е син Божи. Толкова ли неясно се изразявам или просто те кефи да спориш?
вяра~надежда~любов