къде е границата?

5 отговора 230 прегледа
#1

къде е границата?

чета ви от известно време, щото съм любопитна, но сигурно не е само заради това. та значи чудя се аз къде е границата между проблемите с алкохола и социалното пиене.
заради професията си - да речем творческа - се движа в някаква бохемска среда, в която всички много пият. има си откровени алкохолици, които си се наливат всеки ден, сами, с приятели, както дойде. пият от обяд, въобще не смятат, че има нещо нередно в това. пият и работят, което пък на мен ми е най-странно. аз, също не се съм трезвеничка, пийвам си в компания, понякога се оливам здраво с леки бели петна. имала съм две-три кризи в живота си, когато съм пиела и сама вкъщи пред телевизора. сега ще започна да се оправдавам - пия само вечер, като си свърша работата, пия само с компания, пия само бира или бяло вино. но като прекаля, сутрин съм като смачкана от валяк. понякога, не знам защо, спира да ми се пие и не пия с години. после пак се заформи някаква веселяшка компания и хайде пак - бири вечер, купони, това онова. живея сама, така че няма проблеми да си позволявам да закъснявам, нямам деца, за които да се грижа. обаче взе да ми прави впечатление, че два, дори понякога три пъти седмично добре се маскирам с бири, все така в компании. понякога си казвам - особено като гледам другите как попрекаляват - няма да пия в компания и си поркам минерална вода и ми е весело, няма проблеми, не ми се пие. но всички започват - ама моля ти се, ти да не си болна, пийни си поне една бира. поръчват ми, стават циркова, щото аз примерно тази вечер не искам да пия. това не ми е проблем, като не ми се пие, просто не ми се пие.
та се чудя - ако я карам така бохемската, няма ли опасност да мина чертата и да почна да не мога без пиене? това досега не ми се е случвало. ама кой знае. според стандартите на моето семейство, което въобще не пие, аз съм си сигурно пияница. според стандартите на хората, които ме заобикалят - приятели и колеги - съм си жив въздържател. дето се вика те всеки ден се хвалят как са си махнали главите и колко весело е било. на работа се разхвърлят непрекъснато някакви бутилки, всеки си попийва. аз не участвам в това, не ми се пие ако не е в компания, в заведение или нещо такова.
абе не ми е много комфортно от това пиене край мен, че и от моето, та се чудя и реших да питам. как се минава границата? правих си теста на АА, според него нямам проблеми с пиенето, по скоро съм социален пияч и бохем, ама кой знае. интересно ми е вие какво мислите за минаванто на границата.
а, и винаги след като съм пийнала, имам страхотни угризения и до обед все си мисля дали нещо не съм се изложила, дали не съм направила някоя глупост. чувствам се доста зле и гузна.
ми това е.

Отговор
в отговор на aбe нямa знaчeниe #2

Re: къде е границата?

Лесно се минава границата.
Започнах от 50гр. в компания, а сега мога да стигна до 500 и да не помня какви съм ги вършила.
Сега е 9 ден, в който се опитвам да не пия. С две изключения - глътка водка преди дни и снощи пих вино. Факт е, че полагам усилия да не мисля за пиене и да не си купувам алкохол. През последните години за пръв път ми се случва 9 последователни дни да не си купя алкохол.
В момента ми е много нервно, задушавам се и ми се пие страшнооо. Но няма да пия! Бях се поуспокоила и днес пак нерви и ревове цял ден. Ще го карам без алкохол днес!!!
На колко години си?

Отговор
в отговор на eднa #3

Re: къде е границата?

почти на 37 съм. като студентка яко си поживях, тогава пиех и концентрати. но след като завърших и почнах яко да бачкам, някак си ми станаха противни. сега пия основно бира. не съм пила концентрати над 12-12 години. гади ми се от тях само като ги помириша. ей така си стоят в хладилника само за гости.
леле, като те слушам, ще спра и бирата. и без това харча пари за нея, дето се вика грешни пари. права си, че границата лесно се минава. имах някаква житейска криза скоро и имаше един период от един месец, всеки ден си намирах повод да изфраскам няколко бири с някого. аз съм от тези дето без едно може с едно не може. сигурно имам някакво предразположение.

Отговор
в отговор на aбe нямa знaчeниe #4

Re: къде е границата?

Ей това е проблем... Ако се питаш и чудиш така и пиенето няма да ти е сладко. Според мен не си алкохоличка. Ключовата дума е ЗАВИСИМОСТ. Щом можеш и без още не си алкохоличка. Според мен имай си едно наум и пийвай биричката! С алкохола и хората е като с кучето и бълхите - винаги ще вървят заедно. Нито кучето мре от бълхи, нито човека от алкохол - мрем от акъла си!

Отговор
в отговор на Cпac #5

Re: къде е границата?

ще имам едно на ум.

Отговор
в отговор на Cпac #6

Re: Така е?

С алкохола и хората е като с кучето и бълхите - винаги ще вървят заедно. Нито кучето мре от бълхи, нито човека от алкохол - мрем от акъла си!

Спасе, кучетата не мрът от бълхи, обаче кърлежа мамката им разкатава


Отговор