Чалгата и БСП!
2 отговора
60 прегледа
Чалгата и БСП!
"Според анализа на анкетите
привържениците на БСП не употребяват активно свободното си време
те най-често си седят вкъщи (66.1% срещу само 19.0%, които излизат навън). Те са на второ място като личен песимизъм след "Атака" (51.2% срещу 60%) и на първо място по поколенчески песимизъм. Интегралният им песимизъм е само 10 пункта по малко от "Атака" - 260.1% срещу 270.9%.
Малцина от тях правят дългогодишни планове (за повече от една година - само 5%, за една година - 8.9%), повечето живеят ден за ден (38.7%) или въобще не правят планове за бъдещето (29.8%); общо с тези, които живеят ден за ден, това прави 68.5%). На тази слаба физическа и темпорална мобилност съответства и убеждението им, че социалната мобилност, постигната чрез образование, е нереалистична перспектива: от всички електорални групи те най-слабо вярват, че доброто образование е важен фактор, който може да промени положението ти - само 56%, най-нисък процент сред всички електорални групи, докато 14% от електората на БСП смятат, че то не е важно въобще. (Тук има 20 пункта разлика с ДСБ). В музикалните си предпочитания избирателите на БСП са консервативни - те най-често слушат консенсуална, "наша" музика (народна и естрадна съответно 78.8% и 45.2.%). По отношение на народната музика избирателите на БСП водят с цели 21 пункта пред втората електорална група на БНС (57.1%). Всяка музика, която напомня за други, чужди хоризонти, се избира рядко от тази електорална група - диско 7.1.%, латино 7.7%, рок 3.6, популярен рок 3.6, поп 6.5%, техно и рап 1.2%, джаз 3.0%. Известно изключение прави класическата музика - 12.5%.
В тази електорална група има и слаба диверсификация на вкусовете. Контра-културните музики - чалга (23.8%) и рап (16.1%) са сред най-отчетливите обекти на омраза (общото между тях е, че се мрази музиката на гнева, на подигравката и пародията, на онези, които оспорват естетическата власт на елитите). Количеството на естетически индиферентните не е високо в сравнение с останалите групи - 23.8% . Очертава се един затворен, нискомобилен, песимистичен и консервативен тип, който изгражда своя културен стил чрез достъп до неща, които са били достъпни и по времето на социализма, който има напълно български хоризонт и не обича радикални, провокативни и субверсивни неща като техно, рап и пр.
Културният профил на НДСВ се отличава съществено от този на БСП
Това е електоралната група, чиито членове прекарват по-малко от свободното си време вкъщи и които въобще като цяло декларират, че имат значително по-малко свободно време (8 пункта по-малко от БСП). Т.е. това една по-млада, по-активна и заета група, която е свикнала относително рационално и дългосрочно да планира живота си. Разликата с БСП по отношение на дългосрочното планиране на живота е с цели 22 пункта. Тези избиратели оценяват по-високо важността на доброто образование като фактор на социална мобилност - с 10 пункта по-високо от БСП. Те гледат с по-добро око от електората на БСП на пространствената, темпоралната и социалната мобилност.
Още един контраст в сравнение с електората на БСП - избирателите на НДСВ статистически слушат най-малко народна музика - само 37.2%, след тях са само ДСБ, а това е с цели 40 пункта по-малко от БСП. За разлика от тях електоратът на НДСВ демонстрира и висока диверсификация на музикалните вкусове: застъпени са относително поравно (с вариации между 10 и 15 %) всички възможни музикални стилове (класическа музика, диско, латино, поп, рок, техно, рап). От това равномерно разпределяне на харесването изключение правят само техното (4.7%) и джазът, популярният рок и чалгата (с по 2.3%). Електоратът на НДСВ е относително толерантен или индиферентен към чуждата музика, има и ясни обекти на естетическата омраза - чалга, класическа музика, рап, техно: но омразата тук е относително с "ниска температура", не минава 14-16% Т.е. тук има диверсификация - ясни, съзнателни позиции на вкуса и голяма толерантност-индиферентност. Количеството на естетически индиферентните (които нямат обект на музикална омраза) е най-малко в сравнение с всички останали групи - 16.3%.
Електоратът на ДПС показва значими прилики с този на БСП
Това са хората, които най-рядко в сравнение с всички останали напускат своя дом и излизат навън в свободното си време (само 11.8% срещу 62.7%, които си стоят вкъщи). Това са хората, които най-малко планират живота си (41.2% планират ден за ден, а 36.3% въобще не си правят планове, при 76.4% отсъствува рационално и активно, планиращо отношение към живота). Съвсем малък брой от привържениците на ДПС ползват компютър и интернет (над 90% са посочили, че не ползват).
Вкусът на тази електорална група има ниска диверсификация, освен това всяка музика, която напомня за чужди и непознати хоризонти, се избира рядко - отговорите за слушане на диско, латино, рок, популярен рок, поп, техно се колебаят между 2 и 3 процента. Привържениците на ДПС са и тези, които най-малко слушат класическа музика - 2%. Симпоматично срещу "друга" любима музика стоят 7.8% - можем да се питаме дали не става дума за ислямска музика, турска музика, религиозна музика, т.е. за музики и културни символи, които въпросникът не хваща.
Привържениците на ДПС са удивително единни по отношение на културния символ на чалга-попфолка. С 62.7%, отговори, посочили тази музика, те са на второ място след Бойко-Борисовци, от които 66.20% слушат чалга и попфолк. Чалгата не е посочена в нито един от отговорите на въпроса "коя музика ви е най-неприятна" (предполагаме, че и поради това, че на турски чалга значи просто музика), докато омразата към чалгата сред другите електорални групи е е с най-висок процент сред омразите към всички други видове музики). Очертава се картината на една много консервативна, малко подвижна и изключена от комуникацията и от разнообразието на културния пазар група, която се държи в стари културни практики, не планира активно и подвижно своя живот и има много висок интегрален песимизъм. Тя не е (или все още не е) радикализирана, защото демонстрира слаб градус на омразата към чуждите културни символи.
Противно на очакванията, радикалния електорат на "Атака" е домошар
- 60% срещу само 24.2%, които си прекарват свободното време навън. От друга страна, атакуващите рядко дават отговора "нямам свободно време" - само 15.8% (което е на последно място заедно с БСП и хората на Бойко Борисов) - т.е повечето от тях имат свободно време, но си го прекарват вкъщи. От всички електорални групи тази на "Атака" има висок процент личен песимизъм (само 6% смятат, че индивидуалният им живот се е променил към по-добро). Имат и най- висок процент на интегрален песимизъм - т.е най-често са дали сумарен отговор, че нещата вървят на зле едновременно в личен, поколенчески, местен, български и световен план. Дотук културният профил на "Атака" напомня този на БСП, с леко завишени показатели на песимизма.
Музикалните вкусове обаче различават ясно "Атака" от БСП - харесването на народна музика и естрада е по-ниско с цели 45 пункта. Вероятно става дума за различни навици, за различно всекидневно прекарване на времето, които характеризират двата електората. Атакуващите демонстрират диверсифицирани музикални вкусове, вариращи в стойности близки по-скоро на НДСВ, не на БСП, дори температурата на омразата подобно на случая с НДСВ не е твърде висока (чалгата и рапът са посочени като най-неприятна музика относително рядко - 22.1% и 10.5%). Толерантността (индиферентността) на този вкус и естетически стил личи и от това, че отговорът "няма такава музика, която да ми е особено неприятна" се появява твърде често, в около една трета от привържениците.
Можем да изкажем хипотезата, че "Атака" за разлика от БСП и ДПС не представлява устойчива културна група, по-скоро това са хора, които са принадлежали на културните елити и все още споделят техните диверсифицирани вкусове и вкусова толерантност, но за разлика от НДСВ са били вторично изолирани, лишени от възможността за мобилност и планиране на живота, в резултат на което са станали носители на най-мрачен песимизъм и радикални настроения. За тяхната изолираност говори и това, че те рядко ползват компютър и интернет (73.6% отговарят негативно, в това отношение са трети отзад напред след ДПС - 90.2%, и БСП - 81.5%).
Привържениците на ДСБ са активни, мобилни и уверени
Това са хората, които в значителна степен планират живота си средносрочно: няколко години - 15.00%, една година - 15.00%, няколко месеца - 30 %. На въпроса как се прекарва свободното време те най-често от другите политико-електорални групи отговарят с "нямам свободно време" (40.0%). В сравнение с другите електорати те са най-големи оптимисти за личния си живот (35% смятат, че се променя към по-добро), а интегралният песимизъм тук е само 135 пункта. Привържениците на ДСБ най-често в сравнение с другите отговарят, че слушат класическа музика, рок и популярен рок, техно, джаз (съответно 30.0%, 20%, 20%, 15%, 15%). Диверсификацията на вкусовете е голяма, сходна с тази на НДСВ, но при тях има силна температура на омразата към "обекта на омразата" - чалгата (40%) и - любопитно, към джаза (20%). Те са най-далече от социалистическите културни продукти. Имат много по-често от другите достъп до модерни средства за комуникация и информация - 50% ползват компютър у дома, 40% - в работата си. Можем да изкажем предположението, че привържениците на тази група са мобилни, активни и уверени, имат достъп до много информация и много културни избори, но страстно любят и мразят, значимо са дистанцирани от културни продукти, символизиращи социализма или демонстриращи антиелитарни, скандални качества.
Симпатизантите на Бойко Борисов - непретенциозни и толерантни
Това са хората, които след БНС са най-често навън през свободното си време - 36.6% срещу 44.8% на стоящите си вкъщи. Подобно на ДСБ те планират средносрочно живота си. Интегралният им песимизъм е със средни показатели - по средата между позитивния полюс ДСБ и негативния полюс "Атака". В сравнителен план този електорат обича повече от другите леката, популярна, забавна музика за танцуване. Най-много се слуша попфолк и чалга (66.2%), но също така и диско (35.6%), латино (28.7%), и поп (34.5%). Температурата на омраза е ниска, донякъде се открояват чалгата (17% от отговорите), техно (12.6%), но и класическата музика (11.6%). Количеството на индиферентните, или естетически широко скроените, отговорили с "нямам омразна музика", е сравнително високо (33.3%).
Интересен акцент е, че сравнително голям брой не ползват компютър и интернет, а от тези, които го ползват, 19 - 23% (най-висок процент сред другите) правят това в интернет клубове. Това говори за млад, мобилен, неулегнал електорат, който има усещане за бъдеще и заедно с това няма елитни претенции, вкусът и идентификациите му са популярни, леки, близки до забавлението, той не е способен на силна любов и омраза.
Предварителни изводи за популизма
- Културните символи на "нашето", т.е. онова, което се възприема като общо, консенсусно и народно, съвпадат до голяма степен с културни продукти и практики, които са били достъпни по времето на социализма. Във всички електорални групи народната и естрадната музика са основни културно-консумативни продукти, няма електорална група, при която процентът им да спада под 37% за народната музика и 25% за естрадната (ДПС е изключение за естрадната). Това означава, че има общ български масов културен тип, свързан с близкото минало, който се асоциира с "нашето" и се оказва базов за всички електорати, пресича деленията, свързан е със затвореност и липса на диверсификация на вкусове и избори в други посоки. Тоест съществува недиференцирана маса, която е основа на всеки електорат. Този субстрат е консервативен, статичен и лишен от достъп до модерни средства за комуникация и информация, той е възрастен, формирал се е в друга среда, живее чрез спомени.
- Вторият извод е, че най-радикалната и популистка група, тази на "Атака", странно смесва културни характеристики на консервативните и масови културни групи (БСП, ДПС) и на подвижните, елитни културни групи (НДСВ, ДСБ, ОДС). Можем да предполагаме, че това са елити в изолация, които са се радикализирали.
Взривоопасна ситуация би настъпила, когато вторият еталон на популизма - елитите в изолация, намерят достъп до първия - културно-консервативните популистки групи, и ако реториката на "Атака" започне да мобилизира електоратите на БСП и ДПС. "
Вратата винаги е затворена за нямащия очи да я види!
привържениците на БСП не употребяват активно свободното си време
те най-често си седят вкъщи (66.1% срещу само 19.0%, които излизат навън). Те са на второ място като личен песимизъм след "Атака" (51.2% срещу 60%) и на първо място по поколенчески песимизъм. Интегралният им песимизъм е само 10 пункта по малко от "Атака" - 260.1% срещу 270.9%.
Малцина от тях правят дългогодишни планове (за повече от една година - само 5%, за една година - 8.9%), повечето живеят ден за ден (38.7%) или въобще не правят планове за бъдещето (29.8%); общо с тези, които живеят ден за ден, това прави 68.5%). На тази слаба физическа и темпорална мобилност съответства и убеждението им, че социалната мобилност, постигната чрез образование, е нереалистична перспектива: от всички електорални групи те най-слабо вярват, че доброто образование е важен фактор, който може да промени положението ти - само 56%, най-нисък процент сред всички електорални групи, докато 14% от електората на БСП смятат, че то не е важно въобще. (Тук има 20 пункта разлика с ДСБ). В музикалните си предпочитания избирателите на БСП са консервативни - те най-често слушат консенсуална, "наша" музика (народна и естрадна съответно 78.8% и 45.2.%). По отношение на народната музика избирателите на БСП водят с цели 21 пункта пред втората електорална група на БНС (57.1%). Всяка музика, която напомня за други, чужди хоризонти, се избира рядко от тази електорална група - диско 7.1.%, латино 7.7%, рок 3.6, популярен рок 3.6, поп 6.5%, техно и рап 1.2%, джаз 3.0%. Известно изключение прави класическата музика - 12.5%.
В тази електорална група има и слаба диверсификация на вкусовете. Контра-културните музики - чалга (23.8%) и рап (16.1%) са сред най-отчетливите обекти на омраза (общото между тях е, че се мрази музиката на гнева, на подигравката и пародията, на онези, които оспорват естетическата власт на елитите). Количеството на естетически индиферентните не е високо в сравнение с останалите групи - 23.8% . Очертава се един затворен, нискомобилен, песимистичен и консервативен тип, който изгражда своя културен стил чрез достъп до неща, които са били достъпни и по времето на социализма, който има напълно български хоризонт и не обича радикални, провокативни и субверсивни неща като техно, рап и пр.
Културният профил на НДСВ се отличава съществено от този на БСП
Това е електоралната група, чиито членове прекарват по-малко от свободното си време вкъщи и които въобще като цяло декларират, че имат значително по-малко свободно време (8 пункта по-малко от БСП). Т.е. това една по-млада, по-активна и заета група, която е свикнала относително рационално и дългосрочно да планира живота си. Разликата с БСП по отношение на дългосрочното планиране на живота е с цели 22 пункта. Тези избиратели оценяват по-високо важността на доброто образование като фактор на социална мобилност - с 10 пункта по-високо от БСП. Те гледат с по-добро око от електората на БСП на пространствената, темпоралната и социалната мобилност.
Още един контраст в сравнение с електората на БСП - избирателите на НДСВ статистически слушат най-малко народна музика - само 37.2%, след тях са само ДСБ, а това е с цели 40 пункта по-малко от БСП. За разлика от тях електоратът на НДСВ демонстрира и висока диверсификация на музикалните вкусове: застъпени са относително поравно (с вариации между 10 и 15 %) всички възможни музикални стилове (класическа музика, диско, латино, поп, рок, техно, рап). От това равномерно разпределяне на харесването изключение правят само техното (4.7%) и джазът, популярният рок и чалгата (с по 2.3%). Електоратът на НДСВ е относително толерантен или индиферентен към чуждата музика, има и ясни обекти на естетическата омраза - чалга, класическа музика, рап, техно: но омразата тук е относително с "ниска температура", не минава 14-16% Т.е. тук има диверсификация - ясни, съзнателни позиции на вкуса и голяма толерантност-индиферентност. Количеството на естетически индиферентните (които нямат обект на музикална омраза) е най-малко в сравнение с всички останали групи - 16.3%.
Електоратът на ДПС показва значими прилики с този на БСП
Това са хората, които най-рядко в сравнение с всички останали напускат своя дом и излизат навън в свободното си време (само 11.8% срещу 62.7%, които си стоят вкъщи). Това са хората, които най-малко планират живота си (41.2% планират ден за ден, а 36.3% въобще не си правят планове, при 76.4% отсъствува рационално и активно, планиращо отношение към живота). Съвсем малък брой от привържениците на ДПС ползват компютър и интернет (над 90% са посочили, че не ползват).
Вкусът на тази електорална група има ниска диверсификация, освен това всяка музика, която напомня за чужди и непознати хоризонти, се избира рядко - отговорите за слушане на диско, латино, рок, популярен рок, поп, техно се колебаят между 2 и 3 процента. Привържениците на ДПС са и тези, които най-малко слушат класическа музика - 2%. Симпоматично срещу "друга" любима музика стоят 7.8% - можем да се питаме дали не става дума за ислямска музика, турска музика, религиозна музика, т.е. за музики и културни символи, които въпросникът не хваща.
Привържениците на ДПС са удивително единни по отношение на културния символ на чалга-попфолка. С 62.7%, отговори, посочили тази музика, те са на второ място след Бойко-Борисовци, от които 66.20% слушат чалга и попфолк. Чалгата не е посочена в нито един от отговорите на въпроса "коя музика ви е най-неприятна" (предполагаме, че и поради това, че на турски чалга значи просто музика), докато омразата към чалгата сред другите електорални групи е е с най-висок процент сред омразите към всички други видове музики). Очертава се картината на една много консервативна, малко подвижна и изключена от комуникацията и от разнообразието на културния пазар група, която се държи в стари културни практики, не планира активно и подвижно своя живот и има много висок интегрален песимизъм. Тя не е (или все още не е) радикализирана, защото демонстрира слаб градус на омразата към чуждите културни символи.
Противно на очакванията, радикалния електорат на "Атака" е домошар
- 60% срещу само 24.2%, които си прекарват свободното време навън. От друга страна, атакуващите рядко дават отговора "нямам свободно време" - само 15.8% (което е на последно място заедно с БСП и хората на Бойко Борисов) - т.е повечето от тях имат свободно време, но си го прекарват вкъщи. От всички електорални групи тази на "Атака" има висок процент личен песимизъм (само 6% смятат, че индивидуалният им живот се е променил към по-добро). Имат и най- висок процент на интегрален песимизъм - т.е най-често са дали сумарен отговор, че нещата вървят на зле едновременно в личен, поколенчески, местен, български и световен план. Дотук културният профил на "Атака" напомня този на БСП, с леко завишени показатели на песимизма.
Музикалните вкусове обаче различават ясно "Атака" от БСП - харесването на народна музика и естрада е по-ниско с цели 45 пункта. Вероятно става дума за различни навици, за различно всекидневно прекарване на времето, които характеризират двата електората. Атакуващите демонстрират диверсифицирани музикални вкусове, вариращи в стойности близки по-скоро на НДСВ, не на БСП, дори температурата на омразата подобно на случая с НДСВ не е твърде висока (чалгата и рапът са посочени като най-неприятна музика относително рядко - 22.1% и 10.5%). Толерантността (индиферентността) на този вкус и естетически стил личи и от това, че отговорът "няма такава музика, която да ми е особено неприятна" се появява твърде често, в около една трета от привържениците.
Можем да изкажем хипотезата, че "Атака" за разлика от БСП и ДПС не представлява устойчива културна група, по-скоро това са хора, които са принадлежали на културните елити и все още споделят техните диверсифицирани вкусове и вкусова толерантност, но за разлика от НДСВ са били вторично изолирани, лишени от възможността за мобилност и планиране на живота, в резултат на което са станали носители на най-мрачен песимизъм и радикални настроения. За тяхната изолираност говори и това, че те рядко ползват компютър и интернет (73.6% отговарят негативно, в това отношение са трети отзад напред след ДПС - 90.2%, и БСП - 81.5%).
Привържениците на ДСБ са активни, мобилни и уверени
Това са хората, които в значителна степен планират живота си средносрочно: няколко години - 15.00%, една година - 15.00%, няколко месеца - 30 %. На въпроса как се прекарва свободното време те най-често от другите политико-електорални групи отговарят с "нямам свободно време" (40.0%). В сравнение с другите електорати те са най-големи оптимисти за личния си живот (35% смятат, че се променя към по-добро), а интегралният песимизъм тук е само 135 пункта. Привържениците на ДСБ най-често в сравнение с другите отговарят, че слушат класическа музика, рок и популярен рок, техно, джаз (съответно 30.0%, 20%, 20%, 15%, 15%). Диверсификацията на вкусовете е голяма, сходна с тази на НДСВ, но при тях има силна температура на омразата към "обекта на омразата" - чалгата (40%) и - любопитно, към джаза (20%). Те са най-далече от социалистическите културни продукти. Имат много по-често от другите достъп до модерни средства за комуникация и информация - 50% ползват компютър у дома, 40% - в работата си. Можем да изкажем предположението, че привържениците на тази група са мобилни, активни и уверени, имат достъп до много информация и много културни избори, но страстно любят и мразят, значимо са дистанцирани от културни продукти, символизиращи социализма или демонстриращи антиелитарни, скандални качества.
Симпатизантите на Бойко Борисов - непретенциозни и толерантни
Това са хората, които след БНС са най-често навън през свободното си време - 36.6% срещу 44.8% на стоящите си вкъщи. Подобно на ДСБ те планират средносрочно живота си. Интегралният им песимизъм е със средни показатели - по средата между позитивния полюс ДСБ и негативния полюс "Атака". В сравнителен план този електорат обича повече от другите леката, популярна, забавна музика за танцуване. Най-много се слуша попфолк и чалга (66.2%), но също така и диско (35.6%), латино (28.7%), и поп (34.5%). Температурата на омраза е ниска, донякъде се открояват чалгата (17% от отговорите), техно (12.6%), но и класическата музика (11.6%). Количеството на индиферентните, или естетически широко скроените, отговорили с "нямам омразна музика", е сравнително високо (33.3%).
Интересен акцент е, че сравнително голям брой не ползват компютър и интернет, а от тези, които го ползват, 19 - 23% (най-висок процент сред другите) правят това в интернет клубове. Това говори за млад, мобилен, неулегнал електорат, който има усещане за бъдеще и заедно с това няма елитни претенции, вкусът и идентификациите му са популярни, леки, близки до забавлението, той не е способен на силна любов и омраза.
Предварителни изводи за популизма
- Културните символи на "нашето", т.е. онова, което се възприема като общо, консенсусно и народно, съвпадат до голяма степен с културни продукти и практики, които са били достъпни по времето на социализма. Във всички електорални групи народната и естрадната музика са основни културно-консумативни продукти, няма електорална група, при която процентът им да спада под 37% за народната музика и 25% за естрадната (ДПС е изключение за естрадната). Това означава, че има общ български масов културен тип, свързан с близкото минало, който се асоциира с "нашето" и се оказва базов за всички електорати, пресича деленията, свързан е със затвореност и липса на диверсификация на вкусове и избори в други посоки. Тоест съществува недиференцирана маса, която е основа на всеки електорат. Този субстрат е консервативен, статичен и лишен от достъп до модерни средства за комуникация и информация, той е възрастен, формирал се е в друга среда, живее чрез спомени.
- Вторият извод е, че най-радикалната и популистка група, тази на "Атака", странно смесва културни характеристики на консервативните и масови културни групи (БСП, ДПС) и на подвижните, елитни културни групи (НДСВ, ДСБ, ОДС). Можем да предполагаме, че това са елити в изолация, които са се радикализирали.
Взривоопасна ситуация би настъпила, когато вторият еталон на популизма - елитите в изолация, намерят достъп до първия - културно-консервативните популистки групи, и ако реториката на "Атака" започне да мобилизира електоратите на БСП и ДПС. "
Вратата винаги е затворена за нямащия очи да я види!
Корекция в частта за АТАКА.
Както е известно софийските таксиметрови шофьори с подавляващо мнозинство гласуваха за АТАКА, че и по митингите ходят. Обаче я влезте в такси да видим дъл` нема да чуете да се дъни Азис вътре. Мразят циганите, ама обичат циганията копелетата.
Whisky-for my men, and beer for my horses...
Whisky-for my men, and beer for my horses...