ЗА или Против...

... брака сте? Не съм тръгнала да се женя. Просто наскоро ми попадна закона за сключване на брак и ми прозвуча много...делово! Сякаш бракът е просто административна подробност. Вие как мислите?

Amor Omnia Vincit

Дълго време го смятах за формалност и бях твърдо против. Изживях голяма драма, когато цялата рода ме натисна да се омъжа. Сега не съжалявам. Уж нищо не се променя, особено ако сте живяли заедно преди брака, и въпреки това чувството за общност се засилва. Това чувство не би могло да съществува, разбира се, без любов, приятелство, уважение, зачитане и въобще всички неща, на които се крепи една връзка.
Колкото до самата процедура - мисля, че законодателството все още е по-благоприятно за сключилите брак, особено при появата на детенце.
Скоро в нашата семейна единица се разрази голяма драма - когато на самото бракосъчетание служителката връчва свидетелството на жената, казва, че тя е пазителя на документацията и хранителя на семейното огнище. Та тая зима мъж ми се сети да ми потърси сметка, и се оказа, че нямаме кьораво огнище...
И ако ми позволиш един личен въпрос - пчела?

Пий си кукумицина, жено!

Всички закони, които аз съм чела, звучат делово
От правна гледна точка бракът си е един вид сделка. От лична гледна точка обаче той е мноооого повече.
Аз лично съм ЗА брака, може би защото го сключих с подходящия човек и, да чукна на дърво, засега сме много щастлива двойка
Също така съм съгласна с бабаТонка, че бракът засилва чувството за сплотеност. Но най-голямо значение има с кого си го сключила и дали самата ти си била готова на подобна стъпка.

Ако двама души се обичат и са хармонична двойка те ще са такива и със и без брак.
Лично аз преди не приемах брака като институция и дълго време танцувах по нервите на всичките си роднини с нежеланието си да "подпиша". Накарая се предадох и аз като Киттън не съжалявам за това

Но според мен това си е въпрос и на късмет донякъде.
Брака не е гаранция или пък застраховка за непреходността на чувствата между двама души!
Не го мисли толкова на теория като му дойде времето ще разбереш сам/а/.

Подписът и въобще сключването на брак, не могат да направят от двамат души семейство. За тази цел те вече трябва да са си такова. И с това идва въпросът, дали ако са си семейство без брак, има смисъл да го сключват.
Тук вече всеки сам преценява за себе си. Има хора, за които тази формалност значи много, както и такива, за които не значи абсолютно нищо.
Аз много мразя да се налагат на всички универсални решения, все едно правилното за един, трябва да е задължително правилно и за друг.

А законът няма как да не звучи делово, просто защото е закон. Но той носи само юридическият смисъл на брака и нищо друго. Не от него идват чувствата, сигурността, щастието и доверието в семейството. А тези неща може да ги има и без подпис.

По тази тема най-много ме дразнят три неща:
1. Мнението, че подписът дава сигурност. Все едно си вързал другия и край - няма измъкване. Това ми звучи сякаш единият подхожда с някакви издевателски намерения, които не би споделил пред другия, преди да го "върже" с подпис.
2. Мнението, че щом двама души не са сключили брак, значи те не са си никакви.
3. Мнението, че щом не тичаш през глава към олтара с някого, а живееш с него, значи го баламосваш, тъй като не си сигурен. Всъщност е точно обратното. Ако човек е сигурен, за какво му е да се подсигурява и юридически?

както сама си забелязала - бракът си е сделка, административен акт, договор.
Любовта, уважението, разбирателството - това е нещо различно, бракът нито пречи, нито помага за тези неща.

Без тази административна подробност можеш да живееш щастливо в мир и любов с обичния си човек, да имате деца, внуци... но има и неща, които не можеш да направиш.
Бюрокрация .

още го толерира.
Що се лепнах за това мнение и аз не знам.
Стига простотии бе, тате!

Викат ми Пчеличка Дано това е бил въпросът ти, че не се разбра много!

Amor Omnia Vincit

абсолютно съгласна!


борис 10.06.2001
виктор 10.02.2003

Големи сладури, btw

Amor Omnia Vincit

ПРОТИВ! Ако трябва да изложа доводите си, трябва да изпиша няколко страници. Мисля, че това е най-свободната, най-искрената и най-откритата форма. Без условности. Партньорът ми знае моите чувства и аз знам неговите. Омръзнало ми е да гледам хора, които дори не помнят защо са се оженили. Но в крайна сметка всеки решава какво иска.

- административен акт
Но понякога... пречи "за тези неща"

мерси


борис 10.06.2001
виктор 10.02.2003