Лесичерски стълб
9 отговора
231 прегледа
Лесичерски стълб
Тази статия е от вестник стандарт.Пиша темата защото смятам че този уникален за България римски паметник, тъне в забрава и неизвестност.В момента обекта е абсолютно безстопанствен и се намира в центъра на една нива.
Мавзолеят на божествения Квинт Юлий
Уникален римски обелиск се издига край търновското с. Лесичери
Деветнадесетият век е златно време за изследователите на древните старини. Българските земи съхраняват хиляди неизвестни никому паметници. Възрожденци като Петко Рачов Славейков, Спиридон Палаузов, Георги Сава Раковски неуморно обикалят страната и щателно ги описват. Именно на дядо Петко Славейков дължим първото кратко сведение за една уникална старина. Става дума за висок около 10 м каменен стълб, извисяващ се гордо на 4 км от великотърновското село Лесичери. Околното население го нарича "дикилиташ", "стълбо" или "Марков камък". През 1871 г. мястото е посетено от австрийския пътешественик Феликс Каниц, който
прави първите рисунки
на паметника
От тях и описанията става ясно, че това е величествен каменен обелиск. До него стърчи пиедесталът на втори стълб, чиито части са разхвърляни наоколо. А край стълбовете се виждат останките от монументална сграда - фризове, плочи, корнизи, фронтони с релефи, стели с надписи. Австриецът допуска, че това е бил храм на богинята на лова Диана.
По-късно мнозина учени са привлечени от загадъчния стълб и развалините край него. В края на същото столетие братя Карел и Херменгилд Шкорпил изказват хипотезата, че римският император Траян е издигнал стълбовете в чест на победата си над даките в самото начало на II в. Други археолози пък са на мнение, че в светилището през римската епоха е бил почитан тракийският Херос. За първи път се прокрадва и идеята за мавзолей или
фамилна гробница
на местни първенци. Тайнствените обелиски пък насочват към примери от северноафриканските провинции на обширната Римска империя. С изясняването на загадката чрез археологически разкопки преди две десетилетия се заема д-р Иван Църов от Историческия музей във Велико Търново.
Той заварва паметника в плачевно състояние. Още през 30-те години на ХХ в. части от втория стълб и много елементи от храма са използвани за настилането на пътя Лесичери - Мусина. По времето на социализма мъдри
текезесари опитват да махнат стърчащото чудо
за да си разчистят нивите. Тракторите го остъргват и накланят, но така и не успяват да съборят хилядолетния монумент на Римската империя. Д-р Църов започва с геофизично проучване, което регистрира аномалии и ориентира залагането на сондажите. Той бързо открива основите на втория стълб, с което се потвърждават данните от рисунките на Каниц. Постепенно излизат и архитектурните елементи от сградата. Това са части от фронтона и касетирана плоча с релефна украса от розети, палмети, астрагали и зъборед. Върху дребни фрагменти от варварски натрошените детайли се долавят останки от фризове и долната част от лице на Горгоната Медуза. Пак там изваждат парчета от база и йонийски капител. Най-важните открития са статуите на лъв и на силно пострадало изображение на Тракийския конник.
В главата на археолога се оформя хипотезата, че сградата е представлявала фамилен мавзолей. Тя е построена през II в. в имението на богати земевладелци, представители на муниципалната аристокрация на близкия голям град Никополис ад Иструм. Учените намират сред развалините надпис, който гласи: "Квинт Юлий,
булевт и жрец на Рим
който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си." Този текст насочва учения към идеята, че храмът е бил изграден именно от Квинт Юлий, уважаван градски съветник и жрец на официалния култ на Римската империя. В такъв случай мавзолеят е бил превърнат в хероон, светилище на обожествения след смъртта местен първенец. Двата високи стълба са маркирали свещеното място. Д-р Църов намира убедителни аналогии с подобни обелиски от Северна Африка. Дали пък Квинт Юлий не е произхождал именно оттам? Неговото име е от италийски произход, но това не е толкова определящо. По време на популярната Юлиево-Клавдиева династия мнозина провинциалисти са приемали императорското име. Надписът е на старогръцки език и това по-скоро потвърждава неиталийското потекло на обожествения херой.
Д-р Църов вече може да направи приблизителна реконструкция на хероона. Мавзолеят е построен върху каменен подиум, до който се е достигало по монументално стълбище. Входът е бил пазен от статуите на два мраморни лъва. При разкопките е открит левият, докато десният или е бил унищожен, или още не е намерен. При акта на хероизацията върху специален постамент пред стълбището е била издигната статуя на Тракийския бог конник. Той е представен в обичайната иконография, но не е изключено в незапазеното лице да са били отразени портретни черти за обожествения Квинт Юлий. Много е вероятно във вътрешността да е
имало негова статуя в цял ръст
за което свидетелства откритият при разкопките фрагмент от релефно изображение на човешки гръб.
Мавзолеят на Квинт Юлий е просъществувал до IV в. Тогава той е бил унищожен вследствие на верската нетърпимост към езическите светини на новата религия християнството или при зачестилите варварски нашествия. Самотният стълб е останал, за да напомня за величието на отдавна загиналата Римска империя. Не са успели да го съборят нито превратностите на историята, нито човешката глупост. А днес, когато всички говорим за развитието на културно-исторически туризъм, е просто грехота българи и чужденци да не знаят за този великолепен паметник. На други места из Европа той отдавна щеше да привлича хиляди хора от целия свят.
Мавзолеят на божествения Квинт Юлий
Уникален римски обелиск се издига край търновското с. Лесичери
Деветнадесетият век е златно време за изследователите на древните старини. Българските земи съхраняват хиляди неизвестни никому паметници. Възрожденци като Петко Рачов Славейков, Спиридон Палаузов, Георги Сава Раковски неуморно обикалят страната и щателно ги описват. Именно на дядо Петко Славейков дължим първото кратко сведение за една уникална старина. Става дума за висок около 10 м каменен стълб, извисяващ се гордо на 4 км от великотърновското село Лесичери. Околното население го нарича "дикилиташ", "стълбо" или "Марков камък". През 1871 г. мястото е посетено от австрийския пътешественик Феликс Каниц, който
прави първите рисунки
на паметника
От тях и описанията става ясно, че това е величествен каменен обелиск. До него стърчи пиедесталът на втори стълб, чиито части са разхвърляни наоколо. А край стълбовете се виждат останките от монументална сграда - фризове, плочи, корнизи, фронтони с релефи, стели с надписи. Австриецът допуска, че това е бил храм на богинята на лова Диана.
По-късно мнозина учени са привлечени от загадъчния стълб и развалините край него. В края на същото столетие братя Карел и Херменгилд Шкорпил изказват хипотезата, че римският император Траян е издигнал стълбовете в чест на победата си над даките в самото начало на II в. Други археолози пък са на мнение, че в светилището през римската епоха е бил почитан тракийският Херос. За първи път се прокрадва и идеята за мавзолей или
фамилна гробница
на местни първенци. Тайнствените обелиски пък насочват към примери от северноафриканските провинции на обширната Римска империя. С изясняването на загадката чрез археологически разкопки преди две десетилетия се заема д-р Иван Църов от Историческия музей във Велико Търново.
Той заварва паметника в плачевно състояние. Още през 30-те години на ХХ в. части от втория стълб и много елементи от храма са използвани за настилането на пътя Лесичери - Мусина. По времето на социализма мъдри
текезесари опитват да махнат стърчащото чудо
за да си разчистят нивите. Тракторите го остъргват и накланят, но така и не успяват да съборят хилядолетния монумент на Римската империя. Д-р Църов започва с геофизично проучване, което регистрира аномалии и ориентира залагането на сондажите. Той бързо открива основите на втория стълб, с което се потвърждават данните от рисунките на Каниц. Постепенно излизат и архитектурните елементи от сградата. Това са части от фронтона и касетирана плоча с релефна украса от розети, палмети, астрагали и зъборед. Върху дребни фрагменти от варварски натрошените детайли се долавят останки от фризове и долната част от лице на Горгоната Медуза. Пак там изваждат парчета от база и йонийски капител. Най-важните открития са статуите на лъв и на силно пострадало изображение на Тракийския конник.
В главата на археолога се оформя хипотезата, че сградата е представлявала фамилен мавзолей. Тя е построена през II в. в имението на богати земевладелци, представители на муниципалната аристокрация на близкия голям град Никополис ад Иструм. Учените намират сред развалините надпис, който гласи: "Квинт Юлий,
булевт и жрец на Рим
който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си." Този текст насочва учения към идеята, че храмът е бил изграден именно от Квинт Юлий, уважаван градски съветник и жрец на официалния култ на Римската империя. В такъв случай мавзолеят е бил превърнат в хероон, светилище на обожествения след смъртта местен първенец. Двата високи стълба са маркирали свещеното място. Д-р Църов намира убедителни аналогии с подобни обелиски от Северна Африка. Дали пък Квинт Юлий не е произхождал именно оттам? Неговото име е от италийски произход, но това не е толкова определящо. По време на популярната Юлиево-Клавдиева династия мнозина провинциалисти са приемали императорското име. Надписът е на старогръцки език и това по-скоро потвърждава неиталийското потекло на обожествения херой.
Д-р Църов вече може да направи приблизителна реконструкция на хероона. Мавзолеят е построен върху каменен подиум, до който се е достигало по монументално стълбище. Входът е бил пазен от статуите на два мраморни лъва. При разкопките е открит левият, докато десният или е бил унищожен, или още не е намерен. При акта на хероизацията върху специален постамент пред стълбището е била издигната статуя на Тракийския бог конник. Той е представен в обичайната иконография, но не е изключено в незапазеното лице да са били отразени портретни черти за обожествения Квинт Юлий. Много е вероятно във вътрешността да е
имало негова статуя в цял ръст
за което свидетелства откритият при разкопките фрагмент от релефно изображение на човешки гръб.
Мавзолеят на Квинт Юлий е просъществувал до IV в. Тогава той е бил унищожен вследствие на верската нетърпимост към езическите светини на новата религия християнството или при зачестилите варварски нашествия. Самотният стълб е останал, за да напомня за величието на отдавна загиналата Римска империя. Не са успели да го съборят нито превратностите на историята, нито човешката глупост. А днес, когато всички говорим за развитието на културно-исторически туризъм, е просто грехота българи и чужденци да не знаят за този великолепен паметник. На други места из Европа той отдавна щеше да привлича хиляди хора от целия свят.
Re: Лесичерски стълб
Ето и снимка на стълба.Обърнете внимание на нишата на втория камък от горе на долу.Явно нещо се е поставяло там, но дори за археолозите е загадка какво?
Re: Лесичерски стълб
Всъщност нишите са две - на 6-я и на 16-я камък отдолу нагоре! 
Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.
Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.
Re: Лесичерски стълб
така като го гледам, ми прилича на част от римска мрежа за сигнализация, ама знае ли човек... това поне обяснява за какво е била тая ниша
The chase is better than the catch
The chase is better than the catch
Re: Лесичерски стълб
така като го гледам, ми прилича на част от римска мрежа за сигнализация, ама знае ли човек...
Козичке
, този пост няма да го приемам на сериозно.Наистина много мистерий и загадки има около този стълб.Дори самият факт че е оцелял 1800 години, за мен си остава загадка.
Козичке
Re: Лесичерски стълб
Не съм ходил, но ми се струва странноправилна формата на отчупването, приличаща поразително на формата и на 16-я камък.
Между другото какво имаше днес на Трапезица - цял митинг хора , но нямах време да отида да проверя лично какво става, но от Царевец се виждаше, че има много хора ? Да не са открили пак нещо?
Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.
Между другото какво имаше днес на Трапезица - цял митинг хора , но нямах време да отида да проверя лично какво става, но от Царевец се виждаше, че има много хора ? Да не са открили пак нещо?
Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.
Re: Лесичерски стълб
Инициативата да съхраним българското.Ще почистват Трапезица, мисля че и президента беше там.
Re: Лесичерски стълб
Това не е обелиск, а квадратна колона или стълб. За да е обелиск трябва да има и пирамидион, който очевидно липсва.
Според статията има стели с надписи, но е коментиран само един късно намерен. Има ли информация за другите?
Някакъв план на основите?
Според статията има стели с надписи, но е коментиран само един късно намерен. Има ли информация за другите?
Някакъв план на основите?
Re: Лесичерски стълб
Според статията за стели с надписи е говорил Каниц преди век.В момента с тези стели вероятно е настлан близкия път.Вярно че обелиските (познатите от северна африка) на върха си имат пирамидална форма.Според археолози човекът издигнал стълба е с италийски произход, и е бил на "командировка"
в Триполитания от където е взаимствал градежа.
Основата на стълба е стъпаловидна.
в Триполитания от където е взаимствал градежа.
Основата на стълба е стъпаловидна.