Любопитно мн. число

В СЗ България (борованско-белослатинско), а и по на изток (тетевенско) съм чувал образуване на мн. число с наставка -ор. Интересното е, че всички с. имена, мултиплицирани по този начин имат подчертано негативен заяд: борчор, мръсничор, влашор, турчор.

Некви идеи как се е получила тая наставка?

Още примери евентуално?

И вопште секви размишления, стига да не са мноо туземни (афтохтонни).

Присъединявам се към питането, защото от семейния си език знам "ученичор", "дечор" с леко превъзходство докъм пренебрежение към групата на казаните по този начин ученици и деца - така го използваха майка, баба, татко - всичките с произход от региона между Сливен и Одрин.

Дръж се естествено!

а на мен ми звучат, като събирателни тези думи.Нещо като "младеж" например.

дръж се земьо - шоп те гази!!!

аз съм го чувал на село като
дечоря, женоря ..

Да, именно събирателни, точно като младеж, студентство, българското учителство и т.н. Обаче това казвам: че при нас събирателните на -ор се използваха с подтекст на пренебрежително отношение. Дали защото сме ги оценявали подсъзнателно като ненормативни, сиреч "дефектни"?

Дръж се естествено!