РАЗМИСЛИ

РАЗМИСЛИ

Вчера за първи път от 10 дни се прибрах рано. Валеше дъжд, не ми се разхождаше и след работа направо в нас… Дъщеря ми ме посрещна с радост. Горкото дете, почти не ме вижда. Реших да сготвя нещо за вечеря. Друг път тя яде каквото намери в хладилника или си купува чипс и кроасани. Не знам как се е изхранвала всъщност, но със сигурност не гладува. Сготвих любимата й супа топчета. През това време пуснах пералнята и измих чашите, които вече бяха с връх в мивката. Пих много чай и погледах телевизия. Забелязвам, че обонянието ми се е изострило. Мирише ми на водка…, сетих се че при последния запой изпуснах поредната бутилка в кухнята и тя се разби в теракота… Ужким мих тогава, но явно се е напоило яко и сега смърди, та се не трае.
Хванах се за кофата, парцала и препарата и мих, мих, докато светна :- )
След като вечеряхме си легнахме в 21.30 часа. Тъкмо се унасях и телефонът иззвъня. Кой ли е ? Няма да вдигам. Сигурно е приятеля ми, почерпен здраво и иска да се видим. От 02.05. не сме се виждали и не сме се чували по телефона. Аз тези дни си изключвам телефоните, за да не се обади някой и да ми развали плановете, детето явно е включило телефона. Това изключване не може да продължава дълго, но още нямам готови отговори за отказ на срещи с пиене. Казах си не, няма да се обадя и пак се унесох. Заспах… даже сънувах . Не съм сънувала от години. Беше хубаво. Сутринта станах в 6 ч. бодра и свежа. Осем часа сън. Браво! Усмихнах се отново. Нов ден, нов живот! Толкова добре се чувствам, не може да се опише с думи, изпитвам някакво одухотворено усещане.
Излязохме по-рано. Тя на училище, аз на работа. По пътя ми разказа, че без да иска казала на майка ми за безпаметното ми напиване на Великден. Лоша работа. Майка ми се разкрещяла и изпаднала в нервна криза. После бившия ми съпруг искал да я види и майка ми я завела при неговата майка. Тя се похвалила, че от 2 седмици не пуши, а мойта щерка взела, че казала – А мама вече не пие…
Ужас, как се изпуска това дете. Точно предишната вечер й обяснявах защо съм нервна и че вече не пия…
Както и да е. Изведнъж ми се прииска да мина покрай гимназията, в която учих на времето. И без това бях подранила за работа, за разлика от друг път. Вървейки по уличката си спомних трепета, с който отивах на училище преди двайсетина години, как срещнах първата ми любов… Минах покрай физкултурния салон, загледах се през прозорците – нищо не се е променило. В съзнанието ми изплува, как при един “прескок на коза” щях да се пребия… После си спомних абитюрентската вечер и как на сутринта отидохме боси по асфалта в двора на училището да играеме народна топка. Ех, спомени, спомени. Като на кинолента ми се въртят в главата. Защо ли се връщам точно в онова време?! Тогава запалих първата цигара в “пушкома”, а след това изпих първата чаша алкохол на една бригада… Мда, била съм на 17 години, сега си спомних.

Не спирам да размишлявам за това преди как е било и сега как е.
Това нормално ли е???
Или почвам да се побърквам?
Във всеки случай се чувствам различно и това ми харесва :- )
Прилича на вид влюбване в нещо? във всичко наоколо, в целия свят, в мен самата… Може и лудост да е това ?!
Ще ми мине ли и кога ?

Въобще не съм на земята, витая някъде из облаците…

Така се чувства куче отвързано след като дълго време е било на синджир! Тича, скача, души весело наоколо!
Само че кучето винаги го завързват пак, а ние просто МОЖЕМ ако ИСКАМЕ да се отървем веднъж завинаги!
Извинявай за сравнението, ако не ти допада...

Много хубаво! И ще става все по-хубаво, ще видиш. Животът е като приказка - пълен с вълшебства ...

"ние просто МОЖЕМ ако ИСКАМЕ да се отървем веднъж завинаги!"

Tова ми допада!
И точно за това ми трябва и още нещо - ВЯРА и СИЛА ...
И мисля, че ги намерих. Това не се описва с думи, то е по-скоро вид ИЗЖИВЯВАНЕ, усещане по мой си начин
Но най-важното е, че действа и всеки ден е по-добър от предишния.
Имам чувството, че отново се раждам. И съм ТРЕЗВА!

Животът е като приказка - пълен с вълшебства ...
Да, стига силно да го поискаш...

От вчера, в главата ми звучи песничката на Диана Експрес - "Утре" и си я тананикам...

Нека да бъде поздрав за всички вас!

Свети над нас нова нощта -
с нова луна, с нови звезди.
Свърши се днес, вече е утре -
утре живей, утре бъди!

Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!

Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!

Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!

Давай, миличка, върви нагоре,
към слънцето пътека направи.
не слушай, миличка, като говорят,
че човек не може да лети.

Не спирай, миличка! Напред, нагоре!
Живота си в ръце грабни.
Бъди стрелата в тетивата,
изгрева на всеки ден бъди!

Давай, миличка, лети нагоре,
с орлите слънцето стигни.
Вземи черешката на сладоледа!
Бъди! Живей! И пак бъди!




ИЗГРЕВ

Благодаря ти, Нова! Благодаря ти от сърце...

...
Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

Привет отново!
Минаха 2 седмици от началото на моята трезвеност! Не броя “залитането с няколко чашки ” на 6.05. Чувствам се все по-добре и все по-уверена в себе си. Улавям се, че спрях да си повтарям “Днес няма да пия”, то се подразбира от самосебе си :- )
Интересно как денят ми стана по-пълноценен, имам време за толкова много неща, които отлагах с месеци и години… Радвам се на всеки миг от новия ми живот и тази положителна енергия, извираща от мен, се отразява на хората, с които общувам :- ) Това ме радва.
Настъпи някаква трансформация в мен – от чувство за страх, преминах в чувство на обич… към всичко и всички.

Имах 2 изпитания през уикенда.
Първо – с приятеля ми. Все трябваше да му кажа нещо, а не да си изключвам телефоните. Обадих му се. Беше пиян, както обикновено. Простичко му обясних, че вече не пия и не искам да пия. За това е по-добре да не се виждаме известно време, не знам колко, но когато съм убедена напълно, че няма да се изкуша точно с него, ще му се обадя. Отговорът беше – добре, щом така предпочиташ. Мина гладко.
Вчера бях на рожден ден с роднини. Въобще не се изкуших нито за секунда! Като ме питах какво ще пиеш, без да се замисля казах кола :- ) После никой не ме подканяше да пия… Но все пак тези хора пият умерено, не са алкохолици.
Важното е, че се чувствах идеално, смях се, забавлявах се и то съвсем трезвена!!!
Преди да заспя си помислих “Господи, благодаря ти за спасението… вече ама по никакъв повод и никакви обстоятелства аз не трябва да пия”

Поздравления Еми - радвам се че се чувстваш добре и че трезвият живот ти харесва. Продължавай в същия дух!

Здравейте отново!

Продължавам да съм трезва. Разбрах, че възстановяването от алкохола е труден и сложен процес. Не става за един ден, в смисъл спираш да пиеш и готово. Този процес изисква коренна промяна на начина ми на живот и начина ми на мислене. С гордост мога да заявя, че при мен точно това става. :)
Но всяко нещо си има цена. И тази цена аз съм готова да заплатя безуслово. Сега съм на етап да минимализирам трудностите и опасностите, които мога съзнателно да избягвам.
Пример:
* Избягвам заведения, в които се сервира алкохол
* Отказвам срещи с приятели, с които винаги се черпим по кръчмите
* Приключих връзката с приятеля ми - алкохолик (той няма никакво намерение и желание за възстановяване)
* Заех се със себе си – подобряване на външния ми вид и вътрешната хармония (здравословно хранене, спортни занимания, нови дрехи, нов начин на общуване – усещане за духовно пробуждане)

Осъзнах, че процесът на възстановяване изисква от мен усилие и време, но определено “трезвеенето” все повече ми харесва. Тайничко се надявам, че след известно време ще си изградя навик да трезвея, че трезвеността ми ще стане инстинктивна, без да се налага ежедневно да си повтарям, да не забравям, че аз съм алкохоличка, че днес трябва да внимавам – няма да пия по никакъв повод и никакви обстоятелства!!! И т.н. в този дух да се самонавивам всеки ден. Демек насилвам се да се самоубеждавам непрекъснато! Това не ми пречи на живота и задълженията ми, просто замества предишните ми мисли от сорта “какво да си пийна – водка или ракия… Ако ще правя салата, по-добре да си купя ракия, но пък защо да не си изпия една водка с тоник за релакс преди това, пък после ще реша какво ми се пие …“

Еми, колкото повечв чета как е станало със тебе,намирам общо с мене.
Бъди здрава и много щастлива и силна.
Аз успявам 3ти ден да непия.