4ernobil

той вършее сетивата й
в епилептичната трева
на косачка прилича ръката му
ампутира младостта
те двамата
деца на радиацията
сън в противогаз
устните в полуцелувка са
нежността съсирена
под цитопласт
те двамата
сенки на терминала
и лица от киселина
те двамата
сълзи по изкривени
от смърт огледала

nqkoi nqma li da me pohvali
ili samo radostno ekzistencialnata lirika na somebody uvajavate tuka hahhaha

добра си както винаги, много. Отдавна те чета но не пиша

хареса ми стиха
не знам какво да добавя, а ми се иска ...но навярно ще съсипя усещането в себе си ако го направя :)

blagodarq ti

ти била ли си на 300 км от Чернобил?
значи е излишно да ти казвам за качеството на творбата ти.
венеш - не венеш, това е.