ПОНИТА

Тук пишете мненията си по темата, която се разви малко офф в един от другите постинги. Мисля, че имаше и въпрос, на какъв кон бихме си качили децата. Е, аз подкрепям идеята, че едно по-голямо дете (12-13год) може да се справи с един голям кон. Но за някое мъничко, мънико може би едно ХАФЛИНГЕРЧЕ ще е просто перфектно... А ще може да си прави това:

Или това:

Или това:

Дори и това:

Или каквото си поиска. Като цяло са съцати кончета...

И за да не се отклони пък сега темата към хафлингерите, ще добавя и нещо за понитата... Аз съм имала контакт само с едно пони, Шотландско и мъжко. Ех, че злобна гадинка беше. Със всички останали коне в табуна искаше да се бие.
Тук една приятелка обаче, любимият и кон е една кобилка пони, която е била страхотна. миличка и дружелюбна...
А и се сещам, че Рени си е гледала пони у тях.... Тъй че сигурно много си зависи...

Аз можеэ би щях пък да отклоня темата в друга посока , ама Мая го каза много хубаво и нямам какво да добавя ...Преди време имахме много сериозен спор за това , но все едно мисля , че за да имаш СВОЙ кон , е добре да си на 18 - за да си истински отговорен за него - и в прекия , и в преносния смисъл ...Не се възхищавам на родители , които изпълняват всеки каприз на децата си - днес ще иска конче , пък утре - може и самолет !
Яздила съм хафлингери , абе и те са доста своенравни животинки - Галя , примерно , много ми разбираше и ме събаряше редовно - винаги на тръс , и горе - долу на едно и също място - на една отсечка по пистата в района на трибуните - спираше рзко и вкарваше глава между предните си крака - и гледаше как й прелитам над шията ...Не ме е газила , не ме е влачила , не съм се наранявала - за нея беше нещо от сорта на грубата шега да дръпнеш стола на някой , който тъкмо сяда...
А понито май само 3 - 4 пъти беше пробвало да ме събори - после станахме приятели ...Всъщност истината е , че се отнасях към него като към голям кон , не го слагах по - долу само заради ръста - и той го знаеше .
Научих го да се покланя на едно коляно и да дава крак , вкарвах го в къщи / по 5 стъпала / да яде торта ...Но си беше хаплив по принцип ...

О, ама то няма да е хафлингер, защото би било мило и нежно. Не ми беше това мисълта. По-скоро, че е като голям кон, но в малко по-малък размер, за да си пасната визуално.

А колкото до 18те години. Някои и на много повече не са готови да имат собствени коне. Не знам доколко е вярно, но някъде по нета някакво 14 годишно момиче се хвалеше как си има собствена ферма за развъждане, независимо от родителите си. Мненията й звучаха доста компетентно, та не знам, може и отчасти да е истина.

Аз си бях харесала едни сиви уелски понита - мааалееей , като кончето на Барби ! Не знам как са като характер , ама то характера е нещо относително ...
За годините си права , аз затова казаха ПОНЕ на 18 ...Колкото до компетентност ...Ами и ние сме били много " на ти " на тия години , но малко ме съмнява на 14 да имаш "своя " ферма - с кви пари , на тати и мама ли ? Защото какво работят децата на 14 , че чак ферма да имат , е голяма загадка !

Ех малки сладури са понитата, поне според мен. Вярно е че има някои с труден характер - хапят, ритат и така нататък, но нали и при хората е така?! Иначе мен специално са ми доста симпатични ;о))) Особено фалабела... На базата във Войводиново има две, едното е с кафеви, а другото с черни петна /едното сте го виждали от снимките които Милена беше пуснала/ Та исках да кажа, че двете са абсолютни противоположности: едното е любопитно, любвеобвилно и т.н. а другото не мога да го викна даже да дойде. Иначе са мили, сладки същества. Преди доста години, бях още малка, се возих на едно пони в един цирк. Беше незабравимо преживяване което сигурно цял живот ще помня: цялата зала пълна с хора, а аз на манежа правя кръгчета ;о))))

Живея за да се наслаждавам на живота

Само на мен ли ми направи впечатление,че този хафлингер скача около 140 или да...
А аз ако имам дете и то ако има желание да язди от малко,бих му купила ХАФЛИНГЕР отколкото пони,защото каквото и да си говорим,понитата са своенравни и инатести,а повечето хафлингери обичат децата...Поне този,който яздих аз..той слушаше едно 11 годишно момиче отколкото мен...нея не я дърпаше,а на мен ми скъсваше ръцете(понякога),но както и да е...

Понитата са понита,но преди всичко са коне.С конската психика и конските страхове и увреждания.Големите коне ги тормозят хора по-малки от тях,но издевателстваме ли над пони-ние сме по-големите на ръст.Мисля си,че за това са по-сприхави.Причина може да бъде и че конете от големите породи от векове са използвани за ежедневна езда или впряг,а понитата са били по-скоро полудиви кончета в услуга на хората.И повечето са били използвани предимно за впряг(в мините най-вече)
Изцяло мое мнение-не съм го чела някъде.При ограничените ми контакти с понита съм попадала все на кротички животинки.

за понито в табуна.Ако си голям и сърцат ти трябва малко да извоюваш своето място.Но представи си какво е да си малък и сърцат и да трябва да се биеш за това.

Абе аз май все на проклети съм случвала , пък доста съм виждала ...
Познавах само едно добричко пони - в зоопарка в Москва - стоеше там и го даваха за снимки срещу заплащане - беше алеста кобилка без бяло и се казваше Сенди ...

На мен вече не ми прави ! Още 2002 - а беше , ако не греша , Дид като беше снимала в Норвегия - хавлингери и понита от този тип - в смисъл , високи колкото хафлингер , скачаха 125 - 130 см паркури с деца ....Ми падна ми шапката , признавам си ! И вече не се впечатлявам , приемам го - колкото и да е странно ...

Невероятни симпатяги са тези хафлингерчета!!! Те са пълни с енергия!!! Съгласни сме, че са много добри за езда от деца на тази възраст.

Е,аз тия снимки май не съм ги виждала,затова пък сега ми падна шапката.....То наистина,тия тоя хафлингер е скочил над себе си май...
Вчера си приказвахме с Асьо (защото той скочи със ЗЕТОР 140 станционат от място и не шапката ми падна ами аз паднах...!),че когато е скачал на надскачването с Викинг (2001 или 2002 год.)от другата страна на сандъка нищо не се е виждали...и по едно време само малко от каската му и ХОП от другата страна....Много забавно...представяш ли си насочваш се към нещо,което е по-високо от теб и незнаеш даже какво има от друагат страна ..... не само за човека е притеснително,ами и за коня....

Хафлингерите не са много лесни за езда - поне това е моя опит. Имат много характер и не бих качила на тях съвсем начинаещи. Това дето Рени го описва с рязкото спиране и завиране на главата между краката и на мене ми се е случвало. Усещането е малко като че ли седиш на еластична бъчва - късо, дебело и пъргаво, като скрие главата надолу няма вече нищо пред тебе, където евентуално да се подпреш. И не са глупави, затова бързо научават разни номера. Познавах един дето като решеше, че иска да се прибира го правеше, спиране нямаше. Изправяше се на задни крака и се прибираше на два крака. Ако трябва го правеше и на заден ход. Иначе съм виждала много добре обучени, но от специалисти. Според мене не са типичните понита за малки деца.
Тука много използват исландски понита за децата (а възрастни ги яздат) и не съм чувала лоши неща.

Исландерите са много хрисими и са с много лека стъпка.И тука ги ползват доста,но само за любителска езда.Не съм виждала да скачат с исландери.
Една от многото мечти ми е да ида до Исландия и да пояздя такова конче на местна почва.И да видя Катла,разбира се

Аха , и ивайло беше така на едно надскачване с Гибсън , пък той е дребнимък - Гибсън де , мисля , че е по - дребен от Зетор и съвсем се губеше зад сандъка...

О , Галя беше кобилка един път - жалко , че тогава нямаше такива цифррови камери , та да ме наснима някой - голяма картинка бяхме ! Това , с главата , й беше коронния номер , при тоава я карах по 3 - 4 кръга тръс , след като първо правех един ходом - и никога , ама никога не ме събаряше нито на ходом , нито на първия кръг тръс - само на тръс - и то - към края ! После знаеше , че ще има още тръс , ходом , галоп и пак ходом - ама си избираше тръса , и една отсечка околбо 200 метра между трибуните и манежа - и все там ме наместваше ! От голям кон никога не сэъм падала така !
И колко конче беше - половин порция , но не беше научена на нищо , само по пистата да върви - първия път като влязохме в манежа , тесен ни се видя !
И за да не си мисли някой , че са едни добрички тумбита - доста се боричкахме , докато се навие да се събира , а за галопа на дясно - още повече ! Иинатче , вадила ме е от манежа - захапва единия повод - и си бяга навън ! Е , накрая на моята ставаше , разбира се , но пък и аз не съм начинаещ ездач...

Аз този Гибсън съм го чувала ама не мога да се сетя как изглеждаше точно...
А той и Зетор не е много голям...а Викинг е по-нисъм от него..

еееееееееееееееехххххххх... ако всичките коне скачаха като тоя хафлингер

Снимката със сандъка - втората в ляво
[линк]
[линк]