Точката ...

Точката … или краят на една връзка…

… разбираш…усещаш присъствието й … отлагаш … залъгваш се … докога? и защо? …
… трябва ли да ни разтресе катаклизъм за да я видим … за да я поставим там където й е мястото? …
… кое е по-непоносимо: агонията преди Точката или болката след нея?...

… дали обвинителния поглед и болката в отсрещните очи повече ни плашат или страха от натрупващата се вина в себе си … кое ни сковава да се изправим срещу Точката и да й кажем: „Добре дошла!”? …
… колко е голяма вината ни, когато не приемаме връзка по навик, връзка разминаваща се с душевния ни комфорт, връзка с повече питанки, отколкото отговори…?
… кои са правилните думи? … кой е правилния начин да кажем „До тук съм”?
… какво да отговорим когато ни попитат „Защо?”?

и т.н. и т.н. ….

пп. Питанки да искате …



ппп ... сори,ако съм разочаровала четата ... ама не става въпрос за Г-точката ...

Всеки за себе си и за конкретната връзка - отговори няма...може би най-важното е решението да е обмислено - да питаш сърцето си, душата си, разума си, вагината си,ако щеш.....и да вземеш решението съзнателно след всички За и Против...Иначе знам че емоцията е силно нещо, но в такива случаи е хубаво да не й даваме предимство...

Вина? Виновни няма....Това е булшит, който сами си набиваме в кратуните...И после си го изживяваме, особено ако отсреща ни я вменяват постоянно вината...Няма виновни за умирането на чувство, връзка, отношения...Естествено,че има вина по отношение на превенциите - дали гледах достатъчно, слушах внимателно, ебах качествено, купувах подаръци....дали се наведох, когато трябваше, дали затворих очи, когато искаха...Но всичко това е част от изречението. След точката вина няма.

Но е трудно да сложиш точка на всичко. Инак точка на секса може, точка на приятелството може, точка на бъдещите планове може...Но точка на всичко....труднико е. Колкото е по-дълга връзката, толкова е по-трудно...Но веднъж решила, че следва край на всико ( ВСИЧКО! ) - тогава слагай! Но нали се сещаш, че после хората обичат да се наебат още веднъж....да пият по едно кафе, обсъждайки миналото...да разискват чия е вината...Тогава стават многоточията...а там вече не се знае какво следва

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

според мен слагането на точката е лесното - трудното идва СЛЕД нея.

... как се слага лесно точка?...
... ами нали точно След-то е плашешото /или едно от отбора на страховете/...

Въпрос на точкуване)))
Не знам кое е лесното да сложиш край на дълга връзка...за мен това са многоточия....Край ( ама наистина край, а не да заплашваш, че ще си вземеш куфарите полуистерично ) се слага много, много трудно и е въпрос на дълго обмисляне...другото са сцени и заплахи...

Според мен поне...

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

Но нали се сещаш, че после хората обичат да се наебат още веднъж....

... тц ... аз не го обичам туй ... края си е край ... точката си е точка - баш за туй я толкоз много питам ...
... и знаеш ли кво ... после като почне едно преследване ала сетилсенашия... ама многомилипсашбезценна и дрън-дрън ...
... знам че се намира начина и той никога не е лесен /за никого/ ...

... абсолютно си права ... другото си е точкуване ...

Ами аз наистина мисля, че това, което следва е отчасти преживяно преди да сложиш точката!!!

Едва ли дълга връзка може да ти предложи някакви безкрайни изненади след нейното прекратяване. Ако те е бил, едва ли ще спре, ако се е чукал хубаво - 100% ще ти липсва сексуално, ако е бил най-добрия ти приятел, няма начин да не наквасиш възглавницата, като ти е тъжно...Затова казах сериозно мислене и обмисляне! Повечето хора обичат да казват: " Тоя път ще го зарежа! " ( и така поне 100 пъти - това не е край, а само моментен афект )...Както и обичат да вярват в приказки: " Може да се промени, нека опитаме пак! " Ако връзката е дълга наистина, няма начин да не сте разговаряли...ако за Н години не се е променил, трудно ще се промени точно след това...

Не знам кое е толкова страшното след това, ако вие сте взели решението. Значи сте решили, че е по-добре. А щом е по-добре, не може да е по-страшно отколкото във връзка, която така или иначе е умряла...Друг е въпроса, че много хора се разделят ей така...щото в момента ме дразни...щото не се чукаме трета седмица или щото не ми прави веселото той на мен...Една връзка се гради постоянно, има трудни моменти, има лоши периоди...Ако наистина всичко е мъртво...след това не е страшно. Страшното е да осъзнаеш, че е мъртво и да сложиш точката...

Май се омотах и аз)))

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

... не си се омотала - точно така си е ...
... за една дълга връзка е нужно всеобхватност на причините за да се сложи край...
Друг е въпроса, че много хора се разделят ей така...щото в момента ме дразни...щото не се чукаме трета седмица или щото не ми прави веселото той на мен...
...лимка, тук не иде реч за каприз що-не-изхвърли-кофате-бе-тъпанар ... а за разминаване на пластовете ...
... никой не трябва да се променя- не е и необходимо ...
... достатъчно е всеки да поеме по пътя си ...

Това отлагане и самозалъгване е ужасно...то накрая така или иначе щом има такова отлагане явно точка ще има...Набили са ми се в главата едни думи ...По новините гледах за мед.сестрите ни в Либия..и тогава адвоката каза.."Те са приели смъртната си присъда примирили са се ..това не ги притеснява...по скоро ги измъчва това безкрайно разтакаване на нещата..Искат веднъж за винаги да се свърши и това е "...Агонията след точката е по малка...Защото си готов на всичко когато нямаш нищо...така мисля...
Вината тук няма място...след като има такова натрупване от вина обърканост...навик..болка...липса на комфорт..липса на отговор...Че тя точката си е дошла...Само трябва да се приеме...

След, е както преди. Всяко чудо за 3 дни. Като си хванеш нов и се изчукате, тоя ще го забравиш за нула време . Ето така се слага точка ! Не мога да разбера защо мрънкате за всяко дребно влюбване, като се влюбвате през ден и от ден до пладне Вече отдавна трябва да сте претръпнали

Сладолед N=5

Точката винаги е най-точното и вярно нещо пред агонизиращото й повтаряне в многоточие и не би трябвало да се страхуваме, когато не върви, защото след любовта има пак любов и още по-силна. А на въпроса "защо ?" отговорът е винаги един и същ: минусите превъзхождат плюсовете, които, обаче определяш сам за себе си.

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

направила съм си едни изводи, не знам дали важат при другите обаче...за мен са верни:
-който повече се е раздал и разпилял-той повече страда, той е като изтърбушен, ако че е изрязъл тумор фактически и празното зее страшно...
-колкото повече продължава връзката , толкова по-вероятно е всичко да придобие най-уродливата възможна форма; колкото повече уродство е търпяно толкова повече ни боли-а това значи, че в болката след точката има повече егоизъм , отколкото си мислим...
-изтръпвам при мисълта другият какво си спомня и колко съжалява-а винаги съм се питала какво ли витае в неговата глава , когато го поразяват мълниите от общото ни съпреживяно минало в ежедневието-а това след точката ще да е напълно без значение, освен ако не сме готови да влезем в нови спирали на дисбаланс?!)
-случвало ми се е да точкувам една и съща връзка по един и същи начин два пъти, при еднакви условия, през едно и също астрономично време ,ако щете-даже съм си мислила, дали в другия няма някакви закдирани планове , свързани със сезона/месецът/ датите/ рожденните дни/-толкова е налудно чувството, все едно ....гледаш втори път един и същи филм, и даже го крещиш на другия:Аз този филм вече съм го гледалаааа!!!!...демек точка в дежавуто или дежаву в точкуването....

Поставям точката бързо и без излишни агонии. Събуждам се някоя сутрин и знам, че искам края. Точка.
Ако съм си спазила вътрешния толеранс на границите ми на търпимост; усилията да променя, запазя, оздравя, обичам; отношението и т.н. решението го взимам лесно.
Душата ми си свой има момент на противене, след който не мога да направя нищо повече освен да си поема пътя.
Не е емоционално решение, афектирана не казвам голяма дума, защото знам какво чудовище съм понякога.
Обаче като ми удари вътрешното, последното звънче, ставам и тръгвам.

Агонията преди!Мъчителна и ледена.
А преди да даваш отговори на другият трябва да ги дадеш на себе си.Конкретни и ясни.Затова си я нарекла и агония.
И,когато питанките са повече от отговорите,но има любов какво се прави?

Мина тук една злодейка,..
надращи бързо и...офейка

ми....знам ли...първото и второто...може би да...

Сега си помислих аз - Ако се опитвам да сложа точка с рев, сълзи, драми и скубане на коси....може би има живот още във връзката- въпрос на подходящ момент, тема, място...Не е ли точката съвсем безстрастна, уморена...знам ли....всеки си има лимити и бъдеща...знам само, че не е лесно изобщо....

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

kogato obichash i prashinkata ti se vijda nadejda,niama kak da slojish krai kolkoto i da go useshtash

Jivei taka che kato umresh i grobarite da plachat na groba ti

Когато връзката започва да носи повече негативи отколкото пасиви. Тогава идва и естественият край. Не е задължително да се казва, това което се вижда.

Цял живот жени с опит аз обичах и на тях накрая заприличах........

Ох......и аз имам големи проблеми със слагането на точки ! все ми се струва, че има още какво да се направи........

... въпросите възникват именно с това дали правилно си определил превъзходството на минусите ... дали собствените ти страхове и бариери, натрупани от минали преживявания не ти пречат на реалната преценка ...
... и агонията идва най-вече от търсенето на правилния отговор и лутането в собствената си душевност ...