Ето това е моят дом

"Счупи чашата-мислех си,-защото това е символичен жест.Опитай се да разбереш,че аз самата съм счупила вътре в себе си много по-важни неща от една чаша и поради това съм щастлива.Съсредоточи се върху собствената си вътрешна борба исчупи тази чаша!
Защото нашите родители са ни учили да пазим чашите,а също и телата си.Учили са ни,че детската любов не може да просъществува,че не трябва да отклоняваме мъжете от свещеническия сан,че хората не вършат чудеса и никой не предприема пътуване без да знае къде отива.
Счупи чашата,моля те, и ни освободи от всички тези предрасъдъци,от манията да обясняваме всичко и да правим само това,което другите одобряват."
"Край река Пиедра седнах и заплаках"-Паулу Коелю

Ето ме пак,хареса ли ви написаното?Това е темата ми за новия дом,какво счупихте и как?Кои неща в нас успяваме да "счупим" кои окови да разкъсаме?Успяваме ли да погледнем различно на стандартните неща,да се отърсим от "така се прави","това е редно,правилно"Какво от научените през годините неща успяхте да счупите в себе си и как сте сега?
Аз лично много чупя напоследък,цената е висока,но го правя с все по-голямо удоволствие.Ако искате можем да си споделяме за това кой как и какво е счупил?
А домът ми,е той е точно по мой вкус със стаи с лилави стени и такива на петна.Влиза се лесно допускам всеки,но все пак е желателно да носите клоунската шапчица и червеното носле.
Да ви предупредя,сяда се навсякъде,яде се и с ръце и ако някоя торта полети в лицето ви не се сърдете!
Добре сте ми дошли!

Здрасти!

Страхотен дом си имаш,харесва миРадвам се че напусна стария,тук е уюутно.
А за чашите...Аз чупя всеки ден,една по една,докато накрая наистина повярвам безрезервно,че животът е такъв какъвто си го направим,че любовта не е непременно болка,че света е прекрасен.Радвам се че и ти чупиш.Може би някой ще се опита занапред да ги подмени с нови чаши,счупи и тях,просто докато живееш чупи.Току виж един ден си получила крила...

Пожелавам ти го от все сърце.

Ти знаеш от кой

Животът е във всеки дъх,във всяка чаша чай...

Здравей! Хубава тема

Какво счупих и пречупих в себе си.... Още не съм се отърсила съвсем, но се опитвам - опитвам се да не хвърлям толкова усилия да убеждавам някого в "правотата си", да устоявам на порива да променям хората, да им налагам моите виждания, опитвам се да изслушвам без елемент на осъждане.... Това е една от най-здравите чаши в мен - почти диамантена - но всичко подлежи на обработка, дори диамантите

Мерси за поканата, вече влязох, настанявам се удобно на земята. Приятно е у вас

Не може то така:)))
... аз съм по опазването и защитата на там правата на тортите.
Предлагам компромис - ако тортите не летят, то да се ядат без ръце.
Правила ли си го?
Имам такива ученически спомени.
И състезание може(трябва даже) да се направи

Когато бях на 5 години, любимата ми приказка беше "Малахитовата чаша" за един майстор на име Данило. Отишъл дълбоко в Малахитовата планина и се оказал в плен на Господарката на планината в дълбокия си стремеж да създаде най-красивата чаша на света. Правил и чупил, правил и чупил, а единствената му мисъл през всичките години се променила и накрая осъзнал, че иска да се върне в света на хората, където всеки има място. Но цената била да създаде най-великолепното нещо на света, за да бъде свободен. Накрая като във всички приказки, силата на любовта победила и той се върнал у дома, честит и победил Господарката.
Нещо такова беше, къде ли се е загубила любимата ми книжка...
Прекрасно е, че излизаш от Пещерата.
Може ли да ти погостувам и аз? :))))

Добре си заварила ама къде ми е уискито?

И бадеми искам...

Защо да се ограничавате само с чупене на чаши?!



Тук се сещам за култовата фраза на един не толкова култов автор:

"СЪБОРЕТЕ ПОКРИВА, НЕКА ЗВЕЗДИТЕ ВЛЯЗАТ И ВЪВ ВАШИЯ ДОМ!"

Хм, не беше ли "Малахитовый цветок"?
Имаше някаква господарка на Медната /не малахитовата/ планина, но не се сещам за чаши...

От приказката ми остана фактът, че малахитът е зелен.

И на мен ( странно защо) това ми е най-яркия спомен от тази приказка - че малахитът е зелен.
А планината си беше Малахитова, в това съм сигурна, защото ми харесваше думата и си я повтарях често. " Малахитовата планина, Малахитовата планина"...Шашках децата в двора с нея.
Мдааа, хубава приказка.
Абе не ви ли се струва понякога, че приказките са нещо повече от приказни повествувания? Сега като чета приказки на децата си, много често се заслушвам и аз в тях и все откривам разни неща... там трябва да се преминат някакви определени препятствия, за да се добере юнакът до нещо, съкровището е скрито и трябва да го търсиш всеотдайно и истински, чистотата на сърцето е много важно условие, жертвоготовността е неуважавана, но води до някакви върхове, победителите притежават сила, скрита на тайно място и никой не трябва да знае за него, има условия при придобиването на скъпоценната вещ - Не поглеждай встрани, не си обръщай погледа към сирените, които ти пеят, не се страхувай от големите кучета, ами им хвърли месото, което си взел предварително, бягай без да се обръщаш... И куп такива неща, които са...Непреходни? Не знам как да ги нарека точно...
Много са...съкровищни тия приказки...

А на мен от приказките ми се е набило в съзнанието "погрешното желание". Героят си пожелава /избира/ нещо с цел да е добре, а в крайна сметка се оказва, че това му носи само беди и нещастие.

И още - в приказките печели Иванушка глупака. За разлика от живота.


Планината все пак мисля, че е Медна. Медная гора.

Може пък и Медна да е била наистина, не помня.
А за "погрешното желание" сега си мисля... Ами вярно, случват му се само беди и нещастия, но ако премине през тях, успява да постигне това, към което се стреми. Обикновено успява.
И задължително е Иванушка, разбира се, защото е безкористен и добрягата, който няма ценностната система на другите двама.
И живели дълго и честито...

Абе... приказки...

Хиперболизирането на понятията е удобен писателски похват,но колко хора познаваш на който им се е случвало нещо да се счупи така непоправимо/както когато се счупва чаша/ и след това да запазят своята безметежност.....
Илюзията,че умееш и си готов да чупиш е само за хора който не знаят истинското състояние на резултата от чупенето...



Във всяка десятка има нула

Чудесно предложение,може и така да се яде разбира се!
Наистина трябва състезание и мисля,че то вече е започнало,състезание по разказване и по най-интересно осмисляне на приказки и поуки от приказки!
Добре си ми дошла!

Ами май се поизлагам като домакиня,сега ги донасям!
Добре дошъл!

Нямам покрив,само небе и звезди имам!!!
Добре дошъл или дошла!?
ле-ле пак се изложих

Резултата го знам или поне се опитвам да го науча,но трябва малко време.
Свободата да приемеш нещо различно,нестандартно без страх!
Добра среща!

Страхотно си започнала давай нататък
Добре дошла!

Добре дошла приятелко,радвам се,че те познавам!

Страхотна приказка,накара ме доста да се поогледам за моята прекрасна чаша дето толкова години правих с много любов!Как сега да я счупя?!Трябва обаче да го направя,трябва!
Добре дошла!

Добре дошли и много благодаря,че уважихте дома ми!
Може би и аз да кажа малко за чашите.За тези,които ми казваха,че трябва да се пазят здрави,за тази единствена прекрасна чаша дето правех седем години и нищо друго не съществуваше за мен!
Какво счупих ли?Ами много и много болеше,но сега знам,че си струваше,дори само заради това,че сега сте ми на гости и нов дом си имам!
Счупих представата на хората,че някой с физическо увреждане трябва да стои само в къщи и да чака на държавата.Взех,че се изучих и дори се опитвам да работя.Дъщеря родих,разведох се,че и даже се влюбих,голямо престъпление извърших!От горе на всичко и казах на един мъж,че го обичам,а са ми казвали,че това е срам и унижение за една жена!Счупих представите на хората,че съм слабо,нещастно и крехко същество и трябва да ме щадят от всичко!Още много и много счупих,но ще ви разказвам още.
Сега и аз за една приказка искам да кажа.Малката русалка е приказката,която най-много харесвам,тази която едно време казвах на баба си,че ще е моя живот.Пораснах,нещата тръгнаха в друга посока и забравих моята приказка.Забравих я до деня в който срешнах принца и тогава разбрах,че ще я изживея.Само дето морската вещица не ми взе гласа та успях да му кажа какво чувствам.Сега той си избра принцеса от човешката раса а аз трябваше да се превърна в морска пяна от мъка,но нещо не успях.Сега съм тук на земята и се опитвам да живея като русалка сред хора,да пляскам смешно с опашка като се движа вместо грациозно да стъпвам с два хубави крака.Хората ми се чудят,стах ги е да ме доближат,не знаят как се общува с русалки,а на мен ми е самотно и се опитвам да се приспособя,да стана като тях,но няма да стана,няма!