Защо е така?

Защо, когато смъркам, винаги ми се отваря гадната уста и говоря глупости за себе си, а после съжалявам? Всеки път си мисля "да го кажа ли това или после ще ме е яд?", но винаги преценявам, че няма да ме е яд и плямпам, а след това се ядосвам Много е скапано това и незнам защо се получава, като дрогата не е екстази.

ами,спри да шмъркаш:))

това е изходът:))
започни да пушиш, поне глупостите,които ще дрънкаш,ще са оправдани!
баси гадните амфетамини!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
мразя ги

не всичко върви по мед и масло

ъф хр ;,дпртя ъфй р кд йе/ ие и.вя'.дф ицъфйф@

В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки

Ако смъркаш метамфетамин, за него е характерна емпатия, но по-слаба от XTC.

Определено първите пъти има емоция, наподобяваща тази на екса, макар и доста по-слаба. А по отношение на приказките доста хора се оплакват от този ефект. Аз по принцип не съм от най-приказливите. Като взема амфетамин ест ставам, но не ми се е случвало до сега да кажа нещо, за което да съжалявам. Но трябва да се има предвид, че мен като цяло ме правят освен по-мотивиран, ме правят и по-умен, по-концентриран. Освен ако не прекаля с дозата ставам изключително добър във всичко, а доста хора твърдят, че за тях има обратния ефект, т.е. правят и говорят глупости. Зависи си от човека. Ако чувстваш, че това е опасно за теб, не шмъркай. Аз лично от екса примерно не ставампо-приказлив, а точно обратното - искам да се излегна някъде и да се радвам на душевното си спокойствие. Като говоря с някого почва да ме гони параноята, защото осъзнавам, че го усещам твърде близък. По-близък от колкото изобщо възприемам някого. И това ме плаши. Чувствам се уязвим. Така че много си зависи от човека. Освен от амфи, ставам много приказлив от гъби, защото постоянно осъзнавам неща, които ми се струват гениални и искам бързо да ги споделя. Естествено малко хора могат да ме изтраят така.