искам да спра

Вече е крайно време. След безпаметното напиване в четвъртък, реших, че трябва да кажа край на алкохола. Още не мога да се съвзема. Треперя. Нищо не ми се прави. И ме е срам от хората, пред които се напих. Дори не са го очаквали от мен.
Имам нужда от вашата подкрепа.
Тук, където живея няма сбирки на Анонимни алкохолици.
А чувството на вина е по-силно дори от физическото неразположение. Кога ще отшуми това треперене?
И какви успокоителни да пия? Валериан и валидол достатъчни ли са?По-късно ще пиша пак...

една, ако не се лъжа, ти проследяваше нашите постинги към Еми. Погледни ги пак. За съжаление, точно аз не мога да ти дам отговор на въпросите, които задаваш в края на постинга си, но те подкрепям изцяло в желанието ти да спреш! Не искам да се чувстваш като в момента повече :)
Тъй като съм слушала доста за абстиненцията от хора, които са я преодоляли, мога да ти кажа със сигурност: можеш да се справиш не по-зле от тях!
Успех! Аз съм с тебе :)

Всичко чета, което се пише. И го препрочитам, но ми е много зле в момента. Имам чувството, че ще превъртя. Изпитвам такъв страх. Нямам думи...
Благодаря ти за това, че ми писа.Понякога си мисля - абе кой ще седне да ми пише и да ме подкрепя, сама се наливам до безпаметност, а после плача някой да ми помогне да спра. Факт е, че няма реални хора към които да се обърна и за това съм тук...

На първо време, т.е. веднага потърси някакъв транквилизатор - диазепам, лексотан, ксанакс, ривотрил, елениум, валиум, рудотел. Ако нямаш рецепта (защото те се изписват със специални зелени рецепти), трябва да търсиш роднина, познат или близък аптекар, тъй като едва ли през уикенда ще можеш да се свдържеш с джипито си да си поискаш рецепта. А до понеделник, ще ти е много гадно без някакъв такъв медикамент. Основната му функция в такива случаи е да премахва/силно намалява тревожността и чувството за вина, но също намалява физическите прояви на абстиненцията (тремор, чувство на разбитост и т.н.) А в понеделник директно заминаваш при джипито си, обясняваш какъв е проблемът и искаш рецепта за диазепам.

После ще ти пиша за други медикаменти, които да ти помогнат да изкараш детокса.

В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки

Миличка, мога само да ти кажа, че това отшумява за 2-3 дни.
Страхът е много лош враг.
Сигурно някой друг ще ти каже какво точно да пиеш/ в смисъл - лекарства/. Иначе - чай от дилянка, жълт кантарион, мента, маточина - все успокояват. А за прочистване - бял трън или овесена слама. Тези последните се запарват само поотделно/половин час кисне/ и имат чуден ефект след запой.
Погрижи се за себе си сякаш си по- малката си сестричка !

Имам ривотрил, преди 2 години ми го изписаха. Пих една -две седмици и го спрях. Така 4е са останали още хапчета. За страхова невроза ми го изписа психиатър, заедно със сероксат...
Не мога да кажа на джипито, че пия толкова много и че съм спряла и ми е зле...
Ще се справям сама с усещанията и ще пия ривотрил.

Ти имаш ли проблеми с алкохола? Или вече не пиеш?
Благодаря ти за разбирането...Искам да се измъкна от кашата, в която се забърках.
Алкохолът ми намаляваше напрежението, имах енергия да върша разни неща в къщи, успокоявах се и така докато стигнах до там да се напивам пред хора и да не помня как съм се прибрала....

Аз не пия, но мъжът ми пие и след запой го свестявам с чайчета. Знам че звучи несериозно, но той ги приема и спира да му се гади.
Не са му се случвали паник атаки, но пък сестра ми я сполетяваха много често / без да има проблеми с алкохола/ и знам колко е страшно. Пиеше успокоителни, мислеше че умира, трепереше, задушаваше се , чувстваше дупка в стомаха , не смееше да остава сама в къщи....
Това , което помагаше , беше или чаша вино / в твоя случай - табу/, или твърди убеждения от близките , че я обичат безрезервно. Затова ти казвам - обичай себе си , ти си най- доброто което имаш, своята най - добра приятелка.Сигурно има хора , които обичаш и на които прощаваш много повече , отколкото на себе си .Погледни на себе си отстрани и бъди снизходителна и опрощаваща.
Както е казал Тома Аквински , духът е неразрушим .Отвъд твоето тяло и твоя ум, блести безсмъртния ти дух , който е толкова силен и способен , колкото на всеки друг. Всичко , което ти се струпва сега е само изпитание и ти ще се справиш.
Не ме обвинявай в проповед, много пъти съм виждала малки чудеса, случвали са ми се ,и съм убедена, че ако си помогнеш сам , помага и Господ.
Ако си сама и си мислиш , че никой не те обича - обичай себе си. Ако не вярваш , че има Господ и той те обича, обичай себе си.

Здравей,

Вече не взимам участие, а освен това и нямам проблем. Минах дъното преди 8 години. Сега за тебе:
Вече си в процес на абстиненция. Страха, тремора, напрежението, самообвинението и тн. си е нормално. Ако можеш намери дизепам, като го взимаш по едно или две хапчета основно вечер, но не повече от една максимум до две седмици ! Втората през ден или наполовина доза !
Яж шоколад, както и някои успокояващи чайове с маточина и мащерка.
Почни да спортуваш, каквото и да е стига да ти ангажира времето и да те уморява физически.
Би следвало след седмица симтомите да почнат да отшумяват. Поглеждай се в огледалото и ще видиш първо как подпухналостта от алкохола започва да изчезва и заедно с това очите ти се проясняват. /поне аз при себе си забелязах най - напред това/
Но най - важното ! Повече не помисляй за алкохол ! Ще ти се припива най - много до три месеца. От тук нататък си налей в гравата, че за този живот си си изпила алкохола и той не съществува за теб. Ако успееш да направиш това, значи ще си изградиш психическата бариера, която в никакъв случай не се изкушавай по каквато и да е била причина, да я преминаваш.
Всички имаме и ще имаме тежки моменти в този живот, но алкохола не е решението !
След един месец започвам 9 - та година откакто минах всичко. Добре съм във всяко едно отношение !
Не взимам участие, защото нещата са казани, всичко е вярно, но волята за справяне са си в нас. Можеш цял живот да си ги четеш и какво от това, ако не спреш !
Успех !

И аз имам паник атаки. От 2 години особено силни и чести... И увеличих алкохола покрай тях. Уж да ги потискам...Сутрин преди да изляза от нас и вечер преди да си тръгна от офиса - паник атаки......И от обикновена луда станах алкохоличка.
За това ми изписаха лекарства. Без резултат. Сърцебиене, чувство, че се задушавам, треперене на ръце и крака, болки и спазми в корема, гадене, ....И така. Май от тия паники, алкохолът вече не беше за развлечение, а за самолечение вечер...

Здравей сестро! Спокойно, нема нужда от паника. Нали прие непреимливото си поведение да те е поставило в този хал, ами ся що има нужда да се тъпчеш с хапчета? Боляло, страх ме е, треперя, ....., те симптомите са "чок" с лопата да ги ринеш. Не мислиш ли, че има полза и от тях?
Аз например, ся ми се гади само да помисля за алкохол. Сигурен съм, че бях голям калпазан и се нуждаех от един-два готени боя, за да ми дойде акъла на място - ето че алкохола прави точно това
Години минаха от как бях опарен от тези симптоми, но всеки ден се моля, дори затуй редовно ходя на сбирки на АА, за да си напомням и не забравя разрушителната сила и мощ на алкохола.
Ами че по-време на една от мойте абстиненций, психически бях толкоз зле че се наложи да ме затворят в лудница. Имам много "лични истории с абстиненцията", дори сам забелязах и разпознавах прогреса и коварната им мош. Но никога не съм употребявал успокойтелни лекарства - незнам защо? Може би, защото знаех и знам за пристрастната ми натура, и колко лесно ставам зависим от вещества, дори хора, който ми дават добро чувство.

Най добрата и ефектна дитокса е с вода, ОК! Пий, колкото се може повече вода, по 2-3 литра на ден.

А за симптомите не се претеснявай толкова, след някой ден те ще исчезнат. Всъщност, постарай се да запомниш всяка една болчица, щот отказването на алкохола зависи от тез лоши спомени за алкохола.
Ами че, ако успееш да замажеш абстиненцията си с лекарства, сигурен съм че след известо време ще си кажеш; "Абе, то небеше чак толкоз зле", "много шум вдигнах за нищо". Вярвай ми, "те опарените" от каша си я духът!

Преди да забравя, исках да те попитам "от каде си"? Имам доста приятели из БГ, повечето сами и се нуждаят от група на АА, подобно на тези живи сбирки на АА в София. Ако ти е по-удобно да ми пишеш на личния, аз ще те запозная ако имам познат алкохолик във вашият град. ОК?

[email protected]

Успех!!!

Трети ден не пия. Не знам до кога ще издържа. От сутринта рева непрекъснато. Утре ме е срам да отида на работа. Детето ме ядосва страшно. Едва се овладявам да не я бия и да не крещя. Непрекъснато ми мрънка, а аз трябва да чистя и да готвя.
Само споделям.
Как другите се справят и с деца, и с работа, и със задължения в къщи без да пият? А аз искам да си притъпявам усещанията...
Един въпрос - имате ли моменти на безпаметност, когато пиете?

Имал съм моменти на безпаметност и то много. Това е класичски сипмтом за нередности с пиенето.
Освен да ти кажа ДРЪЖ СЕ ! друго не ми идва на ум в момента.
Щом плачеш, плачи си и не се насилвай да го потискаш. Може поне малко да ти олекне, иначе се трупа вътре в теб.

Да опитвам се да запомня всяко ужасно усещане. За сега пия само валериан. Имам ривотрил, но още не съм посегнала към него. Опитвам се да отлагам във времето бясното желание за 200водка. Надявам се да успея. Като ми стане много зле идвам да чета и да пиша тук. Продължавам да треперя и да се чувствам изтръпнала и ужасена как ще се срещна с хората в офиса...

Държа се, но ми е страшно трудно...Имам чувството, че няма да се справя...Благодаря ви на всички за подкрепата...Имам чувството, че сама ще почна да си пиша само и само да се самоуспокоявам...

Случайно те прочетох току що. Нека да се включа и аз тъй като като течета все едно чета за себе си тук. Първо не се отчайвай и не пий. Аз също не пия от два дни така че ако това ще те успокои не си сама. И аз в момента се държа трудно и ми минава през главата защо пък да не отскоча до магазина и да не си взема бутилка алкохол но НЯМА! Няма...Защото първо е приятно, отпуска те но след това идва момента в който започват цирковете... напълно те разбирам че те е срам да отидеш утре на работа...правила съм същото но пред приятели и въпреки че не са ми колеги усещането е същото мъчително и изгарящо не смееш да се покажеш пред тях, иска ти се да се скриеш къто къртица в дупката си...но ако можеш някак дръж се така сякаш нищо не се е случило знам трудно е, но какво друго??? миналозаминало. И аз си задавам въпроси как хората издържат дните си без да пият и домашните си задължения но...справят се явно. Ще ти пиша още стига да искаш и просто искам да знаеш - АЗ СЪМ С ТЕБ...почувствах те близка

Благодаря ти. Имам нужда някой да ми пише, за да не се чувствам поне толкова самотна. Да, не искам да излизам от в къщи. Дори ме е срам някой съсед или познат да не ме е видял как се прибирам...
Утре ще пиша как е било на работа. Още съм трезвена с голямо усилие.
На колко си години? Имаш ли деца? От кога пиеш и колко?
Направо се побърквам.

Здрасти пак)Наистина е ужасен срама когато знаеш, че са те видели в това състояние...досега четох темата на Еми, казано честно не бях чела тук досега а е хубав форума, случайно попаднах както казах. Пиши непременно как е било утре и пак ти казвам-просто се дръж все едно нищо не е станало, ако някой те попита нещо го обърни на шега ако е възможно кажи че всеки го стяга шапката по някой път и се отпуска, нещо такова..аз иначе мога да ти разкажа в общи линии моята история макар че не е нищо изключително, абсолютния шаблон..при мен почна от безсъние цялата работа преди около 4 години, първо чашка вино преди лягане и си заспивах ама после чашщките станаха 2 после 3 после бутилка а после виното стана концентрат и не средство за заспиване а средство за отпускане вечерта. И е точно същото както казва и Еми-като дръннеш малко пиене и ставаш чаровен, весел изобретателен идва ти вдъхновение за какво ли не, което на трезво никак няма да дойде. Обаче...става ти все по хубаво и по хубаво и искаш още и още и в един момент...трябва да ти кажа че ми се е случвало да заспивам в клеслото и да се будя посред нощ с дрехи пропити от джин или уиски защото съм обърнала вълху себе си остатъка от бутилката и тя си е текла така без да се усещам..гадост...в резултат от тия неща първо изгубих най добрия си приятел, той дълго се опитваше да ми влияе и вдигна ръце в един момент...после се опитвах да си го върна, но напразно категоричен е че не желае да общува с мен ...а ми беше като брат...и така за тия 4 години...за мой срам си прпизнавам, че най големия ми период без пиене е...четири дни. Затова сега много ме е страх втори ден ми е, и едва се удържам да не изляза и да си купя но ще се опитам да не го направя...значи аз съм на 30 години и нямам деца но имам до себе си мъж, който много обичам и той обича мен, но вече едва търпи това. Решила съм да спра заради него. Нервите ми са на границата то при нас чувствителните хора се получава тази склонност, можеш да си представиш тия дни и на мен какво ми е и аз изпадам в някакви плачове и самосъжаления, не ми е интересно да правя нищо и тн. Не мога да гарантирам изобщо дали утре няма да се напия пак като мотика, но едно знам че тази вечер няма да го направя. И аз ще пиша утре дали съм успяла. Ако не съм по тона ще ме познаеш)))Ще бъда 1000 пъти по забавна отсега...това е...

Радвам се, че ми писа. Ами още съм трезвена. Днес няма да пия. Утре ще видя...
И аз пиех по едно време само бира или вино, но от 1 година само концентрати...Треперя от страх за утре. Страх ме е да не припадна или да ми се случи нещо лошо, но едва ли ще е по-лошо от безпаметно напиване нали?

Сега се сетих да спомена нещо за което отново се подсетих четейки темата на Еми-вечерта на въздържание е много гадна но хубавото идва на сутринта, когато се будиш и се усещаш че не си пила миналата вечер, виждаш лицето си в огледалото без подпухналост и онази типична жълтеникавост…аз сега това мисля защото вече излудявам колкото повече се стъмва толкова по нервна ставам и едва не посегнах към автършейва в банята на приятеля си…шегувам се разбира се но ти е ясно…държа се като за сламка само за тая мисъл че утре на сутринта ще съм горда от себе си…Утре няма да припадаш не се самонавивай…вземай успокоителни ако смяташ че е добре и дръж фронта….