Болката ...

"...прекалено силно те усетих и прекалено много те заобичах, за да мога да се върна назад или да продължа напред с тази болка в себе си ..."
Това са думи на един мъж към една жена.
Е така, подхвърлени, по най-хулиганския начин.
А тя, уловила ги още във въздуха. В този въздух, който той й отне. Или пък й вкарваше едно известно време.
.........
Как, мамка му, тази жена да продължи да живее с тая болка - неговата и нейната си. Докога!?
Честно ли е!? Честно е. Недокоснати хора, коректност, даже май учтивост. Стараят се да се преодолеят. Най-добре да се забравят. И след време (времето като неотменима величина) ще кажат по друг повод - тази жена (мъж) не можа да ме събори. Спрях се навреме. Направо да повърнеш.
.........
Извинявайте, тук присъстващи хора, за този смахнат пост. Но трудно се живее с тази болка. Нещо като да си умрял и да те боли. И да трябва да се усмихваш, защото животът го налага. Както налага и да си жив - труп сред усмихнати, живи хора.
Днес е Гергьовден. Неговата сестричка има имен ден. Мойто детенце също. Нека да са живи и здрави. Св. Георги да ги закриля и да им помага. Не мога да се зарадвам на празника.
Нека поне вашият да е хубав.
Да не ви се налага да се чудите как да живеете с една такава болка; и някакво неясно чувство за вина - какво направих и какво не направих, за да не успея да задържа този мъж. Или пък го задържах прекалено много в себе си.
Какво означава - прекалено, в себе си ... !?
Аз просто го обичам, предполагам и той мен. Защо всичко трябва да е толкова сложно!? Когато става дума за простичкото нещо - обич, топлина ..

Нищо не правим, или по-точно - преодоляваме се, дължим го на близките си.
На едното свлачище и на другата зелена поляна.

Ама боли, бе. Адски.

Хулиганското беше за илюстрация, подсилване на ефект.

едно не мога да разбера- защо мъжът иска жената да живее И с неговата болка- тя си е негова. да си я носи сам и преживява сам, що товари с това и жената.


начинът не е хулигански а подъл и умишлен. причината е че мъж не иска да остава контрата у него и да е виновен- той всячески ще търси начин да прехвърли чувството за вина на жената .... а жени постоянно се вързват на този подъл номер , терзаят се и то за неща, за които нямат никаква вина

жената да си живее с нейната си болка, да се погрижи за собственото си душевно равновесие, за собственото си съвземане, а мъжтът да си решава нeговите проблеми без да ги прави проблем И на жената .

поредното доказателство как мъж няма да понесе САМ последствията за своят избор , действие и/или бездействие, а непременно иска И жената да носи последствията от това барабрар с него. повечето мъже много добре знаят че жените са склонни да поддават , в смисъл 'поемат' и да се занимава с проблемите на мъж. затова винаги търсят начин да 'прехвърлят топката' с вината и да избягат преди жената да се е осъзнала и да им я обратно. за повечето мъже терзанията, преживяванията, вината са женско занимание - тя е длъжна да поема негативите и нейните и неговите и да си замълчи- т.е. да носи последствията и за своите и за мъжките грешки сама, без да занимава с това мъжа .

по тази причина повечето мъже смятат че жена ако 'отговори на удара ' подобаващо / в смисъл успее да върне вината на мъжа, ако той е бил виновния / не се държи като жена .

с две думи - мъжка манипулация ' как да не се чувствам виновен '

Има много начини да живееш нормално или пък просто да живееш.
Също така може и много забавно да стане, без да му се мисли много-много.
(аз сега хич няма да търся художествени похвати, за разлика от теб, просто
защото нямам сили за това)

Обаче, понякога, нали знаеш, като те тупне нещо по главата, та хем се чудиш откъде ти е дошло, хем се стремиш с всички сили или безсилие да му се отдадеш. И нямаш време, мамка му, да оцениш, това илюзия ли е или Нещото истинското. Та, питайки се, то па земе, че си отиде. И с болката си другарувате, ама започваш да изпитваш онова сбъгнато чувство за вина - какво направих и какво не направих, та ...

Та затова така.

Ама, ти ми даде идея - обираме детелинките, а аз друга идея - впускаме се в перманентен майтап с животеца като такъв. И без туй обичам високите скорости, ще се надпреварваме с този жЕвотец, да видим - кой кого.

Ръкопис за сълзите на един шут

Ето ме и мен на детското игрище на смълчаните сърца.
Пропадам на люлките,
пропадам на въртележките,
там където целуна омагьосания принц,
а той се превърна във жаба...

Като древногръцки трагик играя ролята на мъченик,
изваян с изкривена усмивка,
oпитвам се от тази песен да изтръгна чувство,
свръх доза от чувства, гордост и поза.
Пиша епитафия за опрощение на мое блудство,
епитаф за един угаснал блян,
за да прогоня този вик смълчан,
вик от болката роден...

Не написах тази любовна песен,
просто думите не се изляха -
вместо венчило - кандило...

Глупакът, който избяга от рая,
ще се обърне и ще се разкае,
ще седне и за нарциси ще разсъждава
и ще се пита непрестанно -
защо порасваш и напускаш детското игрище на смълчаните сърца,
там където целуна омагьосания принц,
а той се превърна във жаба...

Можеш ли все още да кажеш, че ме обичаш...

"Tout comprendre, c'est tout pardonner"

тебе, патко шарена - -
каква ти e функцията в живота?

мъжете ни избива на поезия,

за да свалим жена в леглото...
или оттам да я изритаме...

с букет красиви думи -
един и същ подход

Хм...болката е ли толкова трагичен проблем??? Защото това, че изпитваш болка, означава, че все още си способен да изпитваш нещо => не си умрял душевно като повечето разхождащи се тела наоколо...просто за идейка!!!

Представи си как някакви незнайни, красиви и зловещи същества те разкъсват... парче по парче... усещаш невероятна, неописуема, незабравима болка и сякаш... искаш те да продължават... не можеш да си представиш света без тази свята болка, защото болката се е сляла в едно с теб и вече няма връщане назад... нито тя без теб, нито ти без нея... ти си болка и другите го усещат... всепоглъщаща, съживяваща, изпепеляваща болка... болка... болка... наслада... истинност... покой... болка... болка... болка... край на апатията... край на безчувствеността... болка... истина... живот... обич... болка... сякаш душата ти се слива с безкрая... болка... илюзия!