До Облака
До Облака
В отговор на:Много трудно се навих за това, което правя в момента, исках да го спестя, но ти се оказа устойчив. Обърквайки дружелюбието със себелюбие, в играта на обикновено или специално, а аз още се дивя на несъотвествието...
Ти каза просто твоята (си) истина:
"Защо шефовете на музиката в Радиото не се интересуват от изявите на подопечните си? И особено интересна е незаинтересоваността на диригента Росен Миланов, по чиято идея направен този концертен цикъл."
И още един път:
"Липсата на отношение към този концерт от страна на ръководителите на оркестъра (това, което теб не те интересува) има пряко, ама много пряко отношение към публиката. Защото ако концертът беше организиран и рекламиран по-добре (така масирано, както се прави за концертите на целия оркестър, или за съвместните инициативи на БНР с конкурентния оркестър на Класик ФМ) публиката можеше да бъде и повече."
Аз ти отговорих без никакви намеци:
" когато човек иска и може, става. Без да апелира за несъответствия по трасето.”
Имах предвид точно тази тема
Без извинение за начина на четене, Морков
Драги Облак,
ако си мислиш, че съм си го изпросил - не съм. Това, което искаше да кажеш, ми беше ясно още преди да задам въпросите си. Целта ми беше да те накарам да го напишеш. Ти го написа - и влезе в капана.
Разминаването между моите писания и твоя отговор се състои в следното: моят въпрос (а и коментарът ми по-нататък) се отнасяше до общ проблем, който би могъл да бъде дискутиран. И той е: политиката на ръководството на Радиото по отношение на музиката и музикантите от техния (на Радиото) оркестър. Това е тема, която носеше много линкове, защото посоката на активност в тази институция е много сходна, директно отражение на състоянието на музикалния ни живот в момента. И така нататък - няма да ти обяснявам повече, защото това очевидно не те интересува.
Ти ми отговори с лична нападка. Което е недопустимо, защото
а) си модератор на този клуб
б) като такъв ползваш предимството, че ти знаеш кой съм аз, а аз не знам кой си ти. И разчиташ на това, че не бих могъл да ти кажа всичко, което бих искал, без да издам кой съм.
Точно тази леко ехидна анонимна недоизказаност (която съм забелязвал и в други твои постинги) е меко казано смущаваща и прилича на злоупотреба с положение.
Както забелязваш, не коментирам музикалните ти вкусове и ценности, макар че за мен те са доста спорни и ако аз бях ти, не бих ги афиширал чак толкова. По-скоро ме притеснява начинът, по който се опитваш да ги защитиш, защото той е доста агресивен. Абсолютната ти увереност, че единствено ти си наясно коя музика е по-стойностна, би била нормална - всеки мисли така за себе си - ако не долавях чувството ти, че ти си публиката и имаш право да изразяваш нейното мнение.
Много внимавай, защото между това да правораздаваш от височината на критиката (както направи - и много те възмути - една музиковедка преди малко повече от година) и да правиш същото, идентифицирайки се с публиката, няма голяма разлика.
Не, всъщност има.
Въпросната музиковедка застана с името си зад това, което беше написала и пое всичките му негативи.
Ти си оставаш анонимен.
И накрая: от всички клубове, които следя в дира, този е най-неприятен. Мислех си, че просто музикантите ни са твърде измъчени и озлобени, че по принцип музикантите в България трудно защитават общи каузи.
Отново следейки разни клубове в дира, установих, че атмосферата, нивото и жизнеността на един клуб в немалка степен се определя от личността на модератора. Колкото и парадоксално да звучи. И това не е свързано с банването на този и онзи или триенето на смущаващи постинги. Нещо друго е. Ще ми позволиш пък аз тук да не се доизкажа. Но ако искаш да ме опровергаеш, най-добрият начин ще бъде появата на Раз-два отново в клуба.
Изнесох тази дискусия - ако изобщо стане такава - в нова тема, защото това е проблем, нямащ всъщност нищо общо с чудесното издание на Ивайло Христов, представянето му от Стефан Лазаров и, не се съмнявам изобщо, великолепното изпълнение на Марио.
Re: До Облака
Не знам дали си даваш сметка, че си написал писмо, което (според и особените му послания) най-добре би намерило място в редицата на лични такива. За това как чете дявола евангелието, не се обаждам. Защото ако трябва да отговарям публично пунктуално на твоите въпроси, загадки-намеци, полуистини и абсолютни спекулации, на някои хора може, но за теб не съм убеден, че ще ти хареса... И твоето клеймо на клуба като "най-неприятен" ще вземе да влезе в реални измерения. Ако държиш на този пожар, направи го, но не го искай от мен. Просто няма да стане
Казвам ти го и ще те оставя да се чудиш защо каруцата на нашите разговори с теб залита по разкаляни коловози.
Накрая имам един въпрос - все пак, четеш ли понякога (освен нечии случайни правописни грешки в клуба) това, което пишеш?
Не ми отговаряй, все още съм ти фен
пп
писах ти единствено от учтивост, да не помислиш друго
Re: До Облака
Признавам, че първият ми постинг беше остър и се извинявам за това.
Никакви, ама никакви въпроси и загадки-намеци няма в това, което съм написал. Що се отнася до спекулации и полуистини - една истина няма, това поне е сигурно.
Единствената ми цел да напиша горния си постинг - и да го пусна именно тук - е да ти покажа:
Първо, че при едно форумно (т.е. публично) общуване пренасянето на елементи от разговор в лични бележки не е добър вариант. Както и обратното - спор, който се е оформил във форума, е добре да бъде изяснен пак там. Иначе е като да си шепнеш със съседа в по-голяма компания - винаги остават някакви подозрения у някого и компанията се разваля.
Второ, че при публично писане е добре да се изразяваш ясно, за да се разбере от повече хора какво искаш да кажеш (защото иначе какъв е смисълът да го пишеш?). И ако не го правиш, не можеш да се сърдиш на никого, че те чете (да те цитирам) " като дявола евангелието". Ето например това:
ако трябва да отговарям публично пунктуално на твоите въпроси, загадки-намеци, полуистини и абсолютни спекулации, на някои хора може, но за теб не съм убеден, че ще ти хареса... И твоето клеймо на клуба като "най-неприятен" ще вземе да влезе в реални измерения. Ако държиш на този пожар, направи го, но не го искай от мен. Просто няма да стане.
може да се приеме и като заплаха, а не ми се вярва да е така.
Изобщо не се чудя защо каруцата на нашите разговори с теб залита по разкаляни коловози. Напълно е възможно да не те разбирам - или поради отбелязаното по-горе, или защото съм глупав. Но и в двата случая по-ясното писане ще е само от полза.
Освен, разбира се, ако не си в състояние да го направиш без да влезе в реални измерения клеймото на клуба като "най-неприятен".
Сигурен съм, че случаят не е такъв. Нали?
Re: До Облака
Няма начин да подмина факта, че за втори път ми пишеш тук лично, което намирам за проява на определен вкус...Някога, ти намекнах за "реципрочност" на доверието, ти го прие на шега и сега ме цитираш хем себично и поради това нелепо, хем в цвят, който дори не харесвам.))
По този повод констатирам, че за разлика от теб, аз си устоях на приказката. Опровергай ме
Толкова за първата част на писмото ти, която носи толкова абсурди, че и самият Крап би се зачудил коя му е точната последна лента
За да няма повече илюзии или алюзии, пиша ти конкретно.
Нищо, абсолютно нищо друго не съм имал предвид, говорейки за блестящата организация на вечерта, посветена на последните опуси на Панчо Владигеров. Освен това, че Ивайло си я организира САМ! Да ти казвам ли за това, че Марио Ангелов беше ошашавен и казваше "абе днес и вчера на такива интервюта трябваше да ходя, не разбрах защо се получи, ама пък как стана"
Ами стана, с усилията само на ЕДИН човек! Не само, и с амбицията за значимост. Знаеш ли колко ми е криво, че миналата година, след Русе, по абсолютно същия начин Ивайло направи отличен концерт на тромбониста от Англия (ако не се лъжа) и ние не го уважихме.
В същото време ти предлагаш дискусия за "факторите" и цитираш Росен Миланов, който го вее вятъра по Америка и ми се сърдиш, че го подминавам лекомислено. Е, как да ми дреме за Росенчо. Аз съм публика на концерта на солистите на Радиото, нямам никакво отношение към организацията, хубав концерт, вътре участват доста повече от ЕДИН човек и ме яде отвътре, че там има три лели и две баби роднински, намекнах ти за сравнението, ти се нацупи и взе да говориш, че институциите не си свършили работа и ме запокити в някакъв си твой капан. А, същата вечер едва ли не хвърлях чоп къде да отида...
Друга случка след няколко дни. Организирам цялата фамилия и я уведомявам, че отиваме в Пловдив на специален празничен концерт, и в последния момент научавам, че работата се провалила. Кой да питам за това, Морков? Кажи ми. И как да се оправдавам вкъщи пред навитите дечурлига, на които им обяснявам, че да отидем в Пловдив на ТОЗИ концерт си струва. Не попитах ли кой ще носи отговорност за това?
Или да се доверя и съглася с теб, че е по-ценно да става весело, когато по най-бунашкия не, а просташки начин плюем по колегите диригенти в стил "е какво толкова, има нужда от веселба и свежест" Ама да не е за наша сметка. Кой аршин да ползвам, Морков?
Индийския Мал Алан ли?
пп
да няма по-нататъшно объркване, тук, в този клуб, никога не е имало модератор, ако не знаеш питай
ппп
оценявам добронамерения тон на репликата ти, но BWV 68 ми е по-скъп, затова и го слушахме 10 клубара в кръчмата на един лаптоп онзи ден. Ела при нас и ти другия път, не сме толкова лоши
Re: До Облака
мисля, че достатъчно ясно обясних защо пиша тук, ще ти покажа още веднъж и по-долу.
Не мога да цитирам себично, цитирам само за да покажа на кое точно отговарям. За цвета извинявай, мислех си за бяло (предвид ника ти), но нямаше да се вижда
След като изложи какво си имал предвид всъщност, вече може да се коментира по-спокойно.
Двата концерта (вечерта на Панчо Владигеров и концертът на солистите на Радиото) не могат да бъдат сравнявани по отношение на организацията им. В единия случай Ивайло и Марио представят себе си и своята работа и разчитат за всичко на себе си.
В другия концертът е организиран от името на Радиото и нито един от участващите в него не е редно да има ангажименти към това. Духачите там свирят като солисти на Радиооркестъра и представят цялата институция, която би трябвало да стои зад гърба им. А тя не стои. И тъй като наистина не ми е ясно кой какви ангажименти има към подобни прояви, не мога да кажа кой не си е свършил работата. Защото съгласи се, че да дадеш идея за нещо, да изискваш изпълнението му от оркестрантите си и накрая дори да не отидеш да видиш какво се е получило - малко е странно.
Изобщо не съм си и помислял, че можеш да имаш ангажимент към този концерт или в нещо съм те упреквал. Реагирах ти не за друго, а защото от твоите мнения останах с впечатление, че според теб проблемът е не в организацията, а в самата музика - виж тук (извинявай за синьото, но това дирът го прави, не аз
Така. Сега обаче стигаме до пловдивското ти разочарование, точно то се появи твърде не на място в разговора (и заради него продължих този разговор тук, а не на лични бележки). За останалите, четящи тук, връзката е абсолютно неясна. И е ясна за мен, защото знам кой съм и знам, че ти знаеш кой съм. Макар че дори и при това положение не можах да разбера своята вина (имаше и такова нещо, да не давам линк).
Ако ме беше попитал на бележка щях да ти кажа, че разочарованието не е било само твое и на децата ти. Аз самият също замислях нещо по въпроса, но - това е положението. Когато каниш голям състав от друг град и не поемаш пътя, винаги рискуваш по стара българска традиция нещата в последния момент да не се получат.
И накрая
В отговор на:Или да се доверя и съглася с теб, че е по-ценно да става весело, когато по най-бунашкия не, а просташки начин плюем по колегите диригенти в стил "е какво толкова, има нужда от веселба и свежест" Ама да не е за наша сметка. Кой аршин да ползвам, Морков?
Или трябва да има ограничение и върху (всички) плюти, и върху (всички) плюещи (и тогава май клуб няма да има), или не трябва да се спира никой. Но след като така или иначе положението е неовладяемо...
П.П. Благодаря за поканата.
П.П.П. Бекет, Гаджибеков, Бах – „Also hat Gott die Welt geliebt”. Постмодерните палимпсести не са ми хоби. Друг един ги обича тези работи.
Re: До Облака
Редактирано от Ивo на
Re: До Облака
Наистина не знам какво е било в добрите стари времена.
Приемам упрека от името на професионалистите, щом това ще ви успокои.
Re: До Моркова и Облака
1. Никой, нямащ достойнството да застане поне зад ника си, ако не зад името си, няма право да говори за мен и не само за мен на малки имена!!! Който и да е той му обещавам, че дебелия му задник ще бъде наритан до синьо!!!
2.
В отговор на:Все си мислех, че представям Панчо Владигеров и чрез неговата музика, останала да тъне в прахта на времето от псевдокултуртрегерите на отминалите вече много десетилетия, българската музикална култура в най-изтънчения и чист от простотия аромат! А не себе си или своето си виждане по въпроса! "Своето си виждане" – да ти е познато, Морков!!!??? "Няма друг Моцарт, освен тоя, дето ми запотява очилата!" А!???В единия случай Ивайло и Марио представят себе си и своята работа и разчитат за всичко на себе си.
Тук да вметна, че – слава Богу – двамата с Марио Ангелов не разчитахме само и единствено на себе си нито по отношение на организацията на концерта, нито в работата си по Urtext изданията. Не сме чак толкова луди, но и все още се намират хора, имащи усет за ценностите без да ги мърсят със собственически интерпретационно-слабоумни блудства!
3. До Облака:
Драги Облак,
Няма ме в клуба от доста време. Нямам желание за общуване в този клуб, въпреки, че оставих тук неколцина приятели! Намирам твоето нежелание да забраниш анонимнато писане тук за глупаво и вредно! Нека си говорим като хора - лице в лице, за да няма изкушени от прикритото чрез анонимността достойнство! Това, което е сега е сцена, на която хора зад маски плюят лицата по афишите или други хора зад маски, а и лицата от афишите се подвизават с маски още по-горещо и надъхано плюещи! Не ми казвай, че се чувстваш добре така! Не ми казвай, че ти харесва!!!
Морков, прочети си пак и добре запомни второто изречение на точка 1!!!
Re: До Облака
Това, че си пишете лични бележки е чудесно, прекрасно, обогатяващо и признак на активно общуване, предполагам. Само че нечия артистична суетност май не издържа на анонимността. Защото хем боли, хем сърби. Хем искаме да кажем кой сме, хем пък да се скрием зад 1-2-3 или колкото там ника. Обаче другите от една страна трябва да проявят разбиране, а от друга ако има как така, да ги гложди въпросът за самоличността ти, да се чудят и маят кой ще да е този музикант, да се въртят безсънно по нощите и да оглеждат внимателно афишите, ха дано се сетят.
Разговорът ви (този тук) започна с лични намеци за некоректност и не знам си какво си и с обвинението, че някой, поради качеството си на модератор, знае кой си ти. Сериозно ли мислиш, че до IP-то ти с огнени букви е изписано твоето име? Дали пък ако той знае кой си, то не е защото ти си поискал той да знае? Всеки, който ползва интернета от известно време е наясно с това и, както видя, никой не реагира в началото, защото този разговор очевидно беше личен и имаше предистория ИЗВЪН клуба. Само че липсата на публика мъчи, нали? Не казвам, че артистичната суетност изобщо е лошо нещо, макар че й се нагледах до насита. Но когато тя се вихри по този начин е обидно за самия артист. Можеше да се изяви, примерно, в директна покана за концерт с истинското ти име и посещение на хората тук, което би осигурило присъствие и интерес към концерта. Ти си знаеш защо не си го направил и изборът си е твой. Както и избора открито да обявяваш за освежаващо и забавно плюенето на твой колега, стига бъзикът да не засяга теб.
Засега според правилата на клуба всеки има право да бъде анонимен, (което и аз не одобрявам), но трябва да избере какво го гложди отвътре - дали анонимността или публичността, поне ако иска да върви нормален разговор, а не два отделни монолога.
Re: До Облака
Единственото, което направих тук, беше че поставих някого в ситуация, в която - според мен - той поставя околните, съзнателно или несъзнателно. Или - сложих огледалото пред него. Ако сега, след като си написала това, се върнеш към първия ми постинг, ще видиш, че сме писали доста сходни неща, просто с различен адрес. И за анонимността, и за пренасянето на намеци от бележки във форума.
Както виждам, на сплотената компания това не й хареса. И просто не знам, ако това е поведението на елита, стожерите на клуба, какво се иска от "анонимниците".
Само уточнявам: никъде не съм писала, че плюенето на когото и да било би освежило клуба. Това е тълкуване на Облака, също пренесено от лични бележки и извадено от контекста му. Още повече, че сред плютите тук мои колеги практически няма.
В интерес на истината с удоволствие бих написала името си (да, жена съм, мъжкият род беше заради ника), но не виждам особен смисъл. Обадилите се по темата очевидно имат различно мнение за моята самоличност и това е най-неприятното в случая - анонимността и неанонимността всъщност нямат никакво значение. Те вече са решили кой (не коя) съм и негативите обирам не аз, а този, за когото ме мислят.
И накрая: ако многоуважаваният господин Ивайло Христов все още държи, как беше, да насини дебелия ми гъз, нека каже кога и къде да дойда. Не се притеснявам - може пък това да е начинът за разрешаване на спорове в този клуб. Знам ли...