Страхът от себе си

На средновековния немски мистик Майстер Екхард принадлежат следните думи:

“Никой съд не може да се напълни с две течности. Ако трябва да се напълни с вино, ние сме принудени да излеем водата; съдът трябва да се изпразни и освободи. Искаш ли да приемеш божествена радост и Господ, тогава трябва непременно да излееш всичко натрупано. Всичко, което трябва да бъде поемано и възприемано, трябва преди това да бъде изпразнено. Затова колкото изливаш, толкова ще се изпълваш”.

“Празнотата като предпоставка за пълнотата” както гласи преданието на мъдреците от далечния изток е за нас, модерните хора чуждо, дори е станало заплашително. “Horror vacui” – страхът от празнотата е типичен белег на нашето време. Ние виждаме това например в организирането на свободното време в обществото. След един изпълнен и дори често преизпълнен работен ден, продължаваме пак със стрес през свободното време. Едно пренасищане с активности трябва да накарат човека да забрави, че носи в себе си нещо безсмъртно, нещо което крие в себе си безкрайността; понякога наричано божествена искра, понякога семе, понякога пъпка на роза.

Защо е този страх ?

Това ли е страхът, че трябва да се откажем от нещо, без от това да спечелим?

Това ли е страхът от падането в “черната дупка”? Или дори от скуката?

Или нас, хората ни е страх от това да не изгубим контрола върху себе си или от това да не отстъпим самоопределението си на чужда сила, да не попаднем под влияние, което би ни изтръгнало греблото от ръцете?
Смисълът не е в това!

В нас съществува все пак един нежен глас, който непрестанно ни подканя да се впуснем в рискованото дело, да се откажем от себе си. Този глас ни подканва на дело да пуснем от ръцете си греблото на себеутвърждението и да се отдадем на божествените влияния. Той иска да възбуди нашето любопитство към “пълнотата на празнината”, към “музиката на тишината”. “Празнотата не е вакуум, не е нищо. Тя означава толкова много, колкото чистата откровеност, невъзпрепятствана и спонтанна ….”, така пише Кен Вилбер в своята книга “Смелост и милост”.


Празнотата означава: да бъдеш един изпразнен съд за “божествената радост”, както се казва в цитата на Майстер Екхарт. Празнотата означава: с радост да се откажеш от онази празнота, която изпълва безсмислието на нашето земно съществуване и да са отдадем на пълнотата на вечното съществуване.

Затова: “Колкото изливаш, толкова ще се изпълваш ….”

dei gloria intacta

А къде е смисълът? Всеки вижда света от своята кула И празнотата не е за всеки

Пример супер Да си чувал за течности с различна плътност? ПР. Тиа Мариа; Бейлис; Куантро - става В52 и е на 3 пласта които не са смесени

С риск да нараня чувственоста ти ще кажа - нас не ни е страх от себе си, страх ни е от другите. От това какво мислят те за нас, каква оценка ни дават, как ни приемат, дали ни обичат.....Какво да направим? Човека е стадно животно и трябва да се съобразява с обществото. Човек иска да е полезен и оценен. Че кой ще пожелае да е празен съд? И за да спечелиш вечно съществуване трябва ли да се откажеш от човешката природа? Прости ми, но не съм съгласна с теб, че имаш нещо дадено само за да се откажеш от него!

Ооо, Бейлис... ммммммммммм Хората се страхуват да погледнат в себе си и оттам идват проблемите

Да ама трябва ли да изперат душата си за да стане тя чиста и празна, както казва Валентинус? Аз казвам не!

Зависи какво разбираш под "изпиране на душата" Всичко зависи от гледната точка и използваната терминология - затова хората не се разбират едни други. И зависи кой път избираш

ОК, ОК
Сигурно е така

Не знам защо имам усещането, че казаното от теб се отнася само за о-съд-ените, сиреч за окултните ученици. За всички останали, чиято същност е да са членове на "животинското стадо" на човеците, тази мъдрост май не важи!

терминът не е "окултен"

dei gloria intacta

Има една много яка фраза на Led Zeppelin в Stairway to heaven:

Yes, there are two paths you can go by,
but in the long run there's stil time to change the road you are in.

Мисля че точно това се има пред вид под изпразване. Ако не си по божия път, този на вечността, трябва да изпразниш всичо от стария преди да можеш да продължиш по другия.

valentinus,аз разбирам за какво става дума.

имаш едно мнение на една дървена "фолософка",едно средно мнение и "гледни точки на "разногледи".


етоя и "дървената философия".


Пример супер Да си чувал за течности с различна плътност? ПР. Тиа Мариа; Бейлис; Куантро - става В52 и е на 3 пласта които не са смесени

С риск да нараня чувственоста ти ще кажа - нас не ни е страх от себе си, страх ни е от другите. От това какво мислят те за нас, каква оценка ни дават, как ни приемат, дали ни обичат.....Какво да направим? Човека е стадно животно и трябва да се съобразява с обществото. Човек иска да е полезен и оценен. Че кой ще пожелае да е празен съд? И за да спечелиш вечно съществуване трябва ли да се откажеш от човешката природа? Прости ми, но не съм съгласна с теб, че имаш нещо дадено само за да се откажеш от него!


ти ли ще направиш коментар,защото ти си първи,а аз втори.

като казах втори се сетих,как си играехме като деца.търчи ние към люлакат и всеки вика:аз съм първи.пак аз си дера гърлото да викам:аз съм втори.

тогава за първи път чук как една жена какза на мама:твоя син май не е наред с акъла.

от тогава до днес това "обществено мнение" остана.а,аз продължавам да съм втори.не знам защо,но това усмисли живота ми.да гледам как "първия" се радва и аз да се радвам с радостта му.за това и на опашките съм все последен.понякога има и за мене,но понякога - няма.

жената вика:ти си голям балък!как можах да се оженя за тебе!
пъка аз и викам:виж как се радват,че имат,че са спечелили - радвай се и ти.

викат ми: "марко тотев" други "гюро маихайлив". трети... ти знаеш вече.

давай,че си ти наред,а а после...

Моля ти се, бъди този път първи. Изобщо не ми се философства в този точно случай, нека да изчакам. Тук има писана фасада, кокетиране с Духа, големи учени думи, "варосани стени"... не е за мен, моля те!

dei gloria intacta

В другите можеш да видиш само това, което го има и в теб. А това което се бои са егото и суетата. Само те са застрашени от истината.

След толкова интересно предисловие защо не продължиш?

тука съм бе брате...



В другите можеш да видиш само това, което го има и в теб. А това което се бои са егото и суетата. Само те са застрашени от истината.


вече казaх ,че едно мнение "удри в десятката".визирах тебе.

1 Йоаново 2:16
16. Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света;



свързах отговора ти с този стих и мисля,че това е основния "стих" за темата.
след като вече имаме една опорна точка - можем да "повдихнем земята",поне така казва архимед.

- похотта на плътта
- пожеланието на очите
- тщеславието на живота

йоан кръстителя казва нещо много инересна на исус: - "не съм достоен да вържа сандалите ти."
а,на въпроса: - " ти ли си христос"? отговара: - "не.аз казва само проправям пътя за него."

да направиш "път" и другите да минат по него без да си спомнят за тебе означава ли нещо?

Мисля, че да.
Все пак гласът е в пустиня.

Е, та ние сме в пустиня. След като добре се огледаш, това е очевидно. Да проправиш пътя ня другия, истинския, това е "единственото благо" на Хермес Трисмегист...

dei gloria intacta