за разрешителните.....

Здравейте, напоследък често става въпрос за разрешителните издавани от гранична полиция за изкачване на върхове по нашите гранични зони. Доста неща съм чувал по процедурата за издаването им, но все противоречиви. Едни казват, че трябва да пуснеш молба месец преди да тръгнеш, че отговорът на молбата ти въобще може и да не пристигне, че полицай върви с тебе по време на изкачването и т.н....Други казват, че такова нещо няма и че разрешителното се вади много лесно, просто трябва да се напише молба. Трети ме съветват въобще да не си вадя разрешително и да си ходя все едно съм си на Витоша. Затова и пускам тази отделна тема с няколко питания:
1. Как се вади разрешително?
2. Къде е хубаво да не се рискува (имам в предвид планина)
3. Къде може да мина метър
4. Къде е задължително да има разрешително?
Знам, че всеки има различно мнение по въпроса, но затова и питам. Защото ако наистина се вади много трудно това прословуто разрешително, то аз едва ли ще тръгна да вадя такова и определено ще рискувам. Ако пък се вади лесно, но ти пратят полицай да ходи с тебе, то пак няма да си извадя. Точно затова ви питам за рисковете в съответните планини.
Благодаря ви!!!!

преди три години ваденето на разрешително беше следното:

подаваш молба в Гранична полиция в София на Мария Луиза, край Орлов мост.
обясняваш подробно кои хора сте с ЕГН, адреси и лични карти и къде мислите да ходите.
след известно време (в различните случаи различно, около месец) посоченият от теб ръководител на групата получава писмо, че му се разрешава.
като пристигнеш намясто, те чакат гранични полицаи, които се мотат известно време, преди да ти зачислят хора, които вървят с теб и като цяло се съобразяваш с тях.

с една дума - много е досадно и безсмислено.

затова съм искал разрешително само веднъж и повече не.

по този повод веднъж са ме ловили в с. Горни Лом, че съм ходил на Миджур без разрешение, понеже аз добродушно си признах. съставиха ми протокол за полицейско предупреждение, но не и акт с глоба, защото бях далеееч от границата.

веднъж са ме хващали на повече от 300 метра от границата на палатка в Малешевска планина, след като местните ни бяха изтропали на граничарите, като си оставихме колата на площада в с. Сушица. тогава граничарите се качиха на билото с Лендровъра, записаха ни данните и си тръгнаха, защото не бяхме нарушили никакви закони пред тях.

като цяло - ако те засекат на повече от 300 метра от границата, нямаш проблем. ако те засекат по-близо без разрешение - акт с глоба.

най-важното - никога не си признавай къде си бил, ако те засекат в района на границата, но не твърде близо до нея.

______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.

На въпроса как се вади разрешително не бих могла да отговоря, но мога да споделя моя опит с катеренето на гранични върхове. Все пак досега не съм имала провал, но признавам, че съм имала доста късмет.
През лятото на 2005 г. качих връх Руен в Осоговска планина - нямаше никакви срещи с гранични и съответно никакви проблеми, но и по принцип мисля, че за качването на този връх няма пречки.
За Беласица определено се изисква разрешително, за да се разхождаш по билото и определено има постоянно патрулиращи граничари. Но все пак можеш да имаш и невероятния късмет да те пропуснат, както се случи с нас при изкачването на връх Радомир, но може би не особено приятното време /лека мъгла и дъждец/ ни помогна в този случай.
При Славянка нещата стояха малко по-различно, там определено не бяхме нелегални. Направихме изкачване на Гоцев връх с изходен пункт с.Парил. Рано сутринта се отбихме при граничарите в с.Нова Ловча, където ни записаха личните данните и после на връщане отново минахме да се обадим, но нямахме никакви проблеми и всичко ни отне не повече от 5 минути.
И последно за Руй, която посетихме наскоро. Качихме се от село Ломница до връх Руй. Бях чела, че се изискват разрешителни или поне сигурен местен водач, каквито ние нямахме. Но отново бяхме с късмет и не срещнахме гранични, все пак беше Великден и всъщност не срещнахме никакви хора.

Толкова от мен, за повече ще следя темата с интерес, ако някой може да помогне, защото Миджур ни зове, а късметът рано или късно свършва

ami hora dokolkoto sam obikalqla po planinite okolo gorni lom moga da kaja 4e ne sam imala razre6itelno. sre6tahme malko hora no bqha predimno gorski ili lovci. nikoi ne ni napravi nikakuv problem, horata bqha mnogo mili pomagaha ni s mar6ryta i nikoi ne obeli nito dyma za razre6iteno. ako 6te se hodi ot gorni lom kum mijur moje da se mine metur kato se zaobikoli grani4niq punkt ot po dale4e i se gleda da e po nikoe vreme ili prosto se mine ot drygade. grani4nite gi murzi mnogo mnogo da 6tykat po gorata i proverqvat samo po markiranata puteka koi minava. .. i az 6te hodq na mijur tva lqto.. nikvo razre6iteno nqma da si vadq!!!

Aide da se sbereme narod za Midjur tova liato? Praznika na Balkana v 4uprene tova liato e na 12 avgust, taka 4e moje da gi su4etaeme i dvete. Ako ima entusiasti za ekoputeka Berkovica - Belograd4ik da kazvat ;)

Звучи добре Колко дълъг е този маршрут?

Почти един ден път с камила - около 77 км.

Значи без камила.

Преди около 5 години изкачих за последно Миджур.Записване в БТС-Видин за да ни изкарат разрешителни за изкачването, но аз се записах след като бяха пратили списъка.Тръгването сутринта над Горни Лом от хижата бе съпроводено с преброяване на "дивите зайци" което е доста унизително и предупреждения и дори заплахи при евентуални нарушения от охраняващият ни военен старши офицер.Тръгнахме в група като стадо.При първият дик двама трима се измъкнахме в суматохата от въоръжения екскорт от униформени и цивилни които се задъхваха.Направихме се че не ги чухме и вече в клека бяхме извън обсега на виковете им.Настигнахме група от местни 10-12 като единият бе военен лекар дошъл да си припомни младостта и да покаже на децата си планината където е израсъл.Разказите им бяха интересни, а и темпото им бе добро.Човека бе с ютията на кръста,но и това не помотна след като стигнахме до браздата на билото.Там ни чакаше въоръжен войник на когото му бе заповядано да ни спре.Всички чакахме около час групата.Добре че бяха боровинките.Под строй и въоръжена охрана стигнахме групово върха.Слизането бе директно през изворите на река Лом вече индивидуално,а групата обратно.Вече долу офицера най старшия ни отмяташе кой се връща по списъка.Направих си кефа и го накарах да ме търси и му се похвалих че с мен населението на Б-я се увеличаваПопитах го смята ли че бих направил тази денивелация за да мина границата когато през Брегово или Кула ще ми е по-лесно и удобно?
Накрая повече никога няма да участвам в подобни прояви.Това бе първият ми случай.Ако на някой му харесва подобни изпълнения за мен са доста унизителни и тъпи,а да си отишъл в Балкана и да дишаш миризмата на пот и прахоляка на стадото туристи и да те охраняват с автоматиНещата не са се променили,но мерси без мен.Пожелавам ви успех.

Da wee 70 kilometra 4ushki 200 kilometra e i minava po bila i prese4eni tereni! Niama da e osobeno lesno, zatova priatelite me misliat 4e sam prevurtial s tazi moia ideika Eto pove4e informacia i karta na marshruta:
[линк]

Погледнах я картосхемата на препратката. Доста первезно определение е да се нарича "екопътека", не видях някъде да го използват, още повече, че се споменава минаване покрай завод "Миджур".
Става въпрос за черни пътища, движещи се предимно успоредно на Балкана, долу в ниското, по гористи и полски терени, като изкачванията в най-тежкия случай ще се състоят в преодоляване на някое ребро-разклонение, идващо от високото. Трудно ще чукне 200 км. и сигурно би било не лош вариант за тридневен колопоход.
Истината за мен си е в билото на Стара планина през Берковска и Чипровска планини. Има и още по-нататък, но бая зор с растителността ...