Труден момент...

18 отговора 514 прегледа
#1

Труден момент...

Прибрах се след 21 ч. Ядосана.
Труден момент, но трябва да се справя. Майка ми и дъщеря ми са в нас и се карат за нещо! Гледат БТВ, а от там кънти:
“Поръчай ми воодкааааа
Поръчвай ми ощееееее……………”
Влязох в хола и смених канала без обяснения.
Ужас! Така ми се наби тая водка в главата, че за каквото и да мисля, не мога да си я избия…
А както съм се ядосала, не искам и да знам в момента за какво се карат двете. Трябва да издържа да съм ТРЕЗВА! А сега нито 24 ЧАСА, нито СТЪПКИ са ми в главата, а само алкохолен глад………….

Вече почнах да крещя по детето. То пък за какво ми е виновно?! Върти се около мен и се опитва да види какво пиша, а аз се крия с друг файл, също както правя в офиса, като мине някой….

HELP ME, Please…


Отговор
в отговор на Eми_ #2

Re: Труден момент...

Мда, всеки може да остави пиенето - симпъл, колку му е, но е трудно да се живее без него (алкохола). Ся съм сигурен че почна да разбираш за кво става въпрос - алкохола е в ботилки, но болеста алкохолизъм е в нас, ОК!!!
Необяснимият гняв е характерен симптом на не-лекуван алкохолизъм. Често, този гняв взима форма на опасен уриган - горко на всеки, близки и непознати, който са в диаметара на тази наша стихия.
Алкохоликът лекува симптомите на болеста (алкохолизъм) с алкохол. Всъщност кво се получава? Аз мисля, че ние алкохолиците плискаме бензин в огъня. Моето желание е, да помогна на страдащите приятели от алкохолизмът да разберат с кого имат работа; защото противникът е коварен, объркващ и всемогъщ.
Предлагам да се съсредоточим в лечението на проблема, а не да търсим патерици за симптомите на алкохолизмът, ОК!

Спонсор съм на много алкохолици (членове на АА), и чрез внимателна обзервация от тях разбрах за дяволската работа на болеста, която има уникална способност да заблуждава болния че не съществува. Поради тази причина алкохоликът отрича болеста си без да си даде шанс на възможността че страда от нея.
Покрай мен имам приятели, който подобно на Спас, вярват че правим пре-много шум за нищо. Тяхната единствена цел е преодоляването на непреодолимото желание за пиене, и ако някой кът Спас успее, почнат себецентрирано да се чукат в гърдите и да се подсмиват с другите, дори с мен, че се увличам в духовното си развитие и че съм превърнал 12-те Стъпки на литургиия
Абе - викам си аз - дай време на времето, то не лъже, времето изобличава и показва истината. И така, един по-един те изчезват; след време с упашката между краката си, почват същата музика - без никакво съмнение в себе си обвиняват почти-всеки за собствените си грешки. Въпреки, че животът поне-материално се подобрил, те страдат от симтомите на болеста, защото пренебрегнали лечението и, ОК!
Затуй мила сестро, ще те помоля да не обръщаш внимание на подобни изказвания, но да се съсредоточиш в себе си, и своето лечение на болеста - те, полувинчовите работи не важат за нищо.

А пък за туй че си ядосана, хич да не се претесняваш, то си е кът кърлеж от който трудно се отхвърля, ще ти мине - винаги минава!!!

Когато ме чепне нещо си повтарям молитвата на АА "Господи, дай ми сила да променя нещата които мога да променя, да приема нещата които не мога и ми дай мъдрост, да правя винаги разликата между двете"

Пожелавам ти приятен сух ден!

Йоско

Отговор
в отговор на aлkи #3

Re: Труден момент...

Мина и тази нощ... пак беше ужасна. Лягам, ставам, като муха без глава съм. НО СЪМ ТРЕЗВА !

За малко да отскоча до денонощния отсреща... на една ръка разстояние от водката, колко му е - за 3 минути и хоп бутилката щеше да е в мен и сега още щях да спя, а може би нямаше да мога да стана за работа.....

Много е трудно, но лесно няма!

Казваш ми да се съсредоточа в себе си, и своето лечение на болеста - "те, полувинчовите работи не важат за нищо. "
Знам че е така - въпросът е ИЛИ ИЛИ. Няма средно положение. Но днес е петък, довечера пътувам - 3 дни ще бъда на място, където ще се пие до зори..... Как ме виждаш, в това състояние което съм - нестабилно, как да издържа?
Не мога да не отида, трябва да бъда там! Но трябва да не пия! И трябва да дам някакво обяснние, че не пия (ако някой забележи де) И най-важното - да се справя добре - да съм сред пиещите и да съм адекватна, да се забавлявам без алкохол, да не ми личи че ми се пие та две невиждам.......


Отговор
в отговор на Eми_ #4

Re: Труден момент...

Още по-трудно става… Всички в офиса са въодушевени от предстоящото пътуване и ми се усмихват сякаш ми казват – “Готови ли сме за довечера?”
Демек как ще се напием… Аз пред колегите не съм се напивала, но съм пила винаги по разни поводи и като ми дойде музата си тръгвам с първите (усещайки, че напредвам с алкохола) и тичам да си купя още за из път да не губя темпото…
Но сега това са 3 дни. И по-специално утре вечер ще е тържествената част. Всичко ще ти е сервирано – няма пиеш не пиеш. Имаш чаша пред теб и то пълна, е вярно с 50 гр. само, но бутилките стоят пред очите ти и изборът е богат.
Ако само вдигам чашата за “На здраве” дали е добра идея? Без да близвам въобще, после ще го излея някъде незабелязано… Уффф, не знам…

От както спрях да пия – вече 4 дни, почти не съм спала… мисля си, че имам измъчен и изморен вид, а това явно не е така. Няколко души ми казват, че изглеждам много свежо, те не знаят за проблема.

Имам някакви странни усещания, че всички ме наблюдават, че ме дебнат и ме гледат особено…
Гледам да си ги избия тези мисли от главата, сигурно си въобразявам…
Спокойствие във всичко! Пак почвам да се самонавивам. Сега молитвата:
"Господи, дай ми сила да променя нещата които мога да променя,

да приема нещата които не мога

и ми дай мъдрост да правя винаги разликата между двете"


Още не мога да я науча наизуст… Само първото изречение ми влиза в главата…
Толкова ли е сложно?



Отговор
в отговор на Eми_ #5

Re: Труден момент...

Eми, nekoi веднъж ти писа нещо в смисъл: сега, по този повод и с идеята да спреш да пиеш, са позволени почти всички лъжи - не ми е добре, пия антибиотик (или друго лекарство), на диета съм, днес нещо не ми се пие. По-добре и по-лесно е да обявиш в началото на събирането спокойно (наистина в началото е по-лесно да си спокойна), че няма да пиеш, да си кажеш убедено правдоподобната причина и да помолиш - докато са още трезви, да не те карат да пиеш, защото може и да се съгласиш, а това ще ти навреди.
За детето и за нервността: неизбежно е да си "малко" нервна сега :), но би могла да разкажеш на дъщеря си, че си разбрала, че алкохолът е много опасно нещо, а ти - както и тя самата знае, си пиела до сега. Тъй като искаш двете да живеете добре и да се разбирате, си решила да спреш да пиеш, но това не е лесно, точно защото алкохолът е толкова опасен. Ти познаваш най-добре детето си и можеш да решиш дали да го помолиш за търпение, или да кажеш, че трябва да бъде търпелива с теб няколко дни. Така детето ще е по-спокойно, няма да се чуди защо си нервна и дали тя самата не е виновна за това.

Поздравявам те за това, че и вчера си издържала! Днес ще се справиш още по-добре - сама писа, че този път е по-лесно от преди :)

Отговор
в отговор на 3иc,шeв #6

Re: Труден момент...

Дано, дано да се справя. Уплашена съм, губя почва под краката си. Ето, сега например вместо да работя, чета и пиша тук като удавник за сламка…
Немога да спра потока от мисли, които напират…, то пък едни мисли……
Явно превъртам!
Спирам, стягам се и почвам работа!!!

Лек ден на всички!
Чао


Отговор
в отговор на Eми_ #7

Re: Труден момент...

Неотложно е това пътуване! Аз ако почна да отлагам, до къде ще стигна? Сега е моментът да превъзмогна всичките си страхове от себе си /алкохола.
То пак ще има поводи, празници и други, където ще се пие, но аз НЕ трябва да го правя повече. Така че дали сега ще се престраша или ще отлагам, то пак ще му дойде време да го мисля!
Няма да пия там и толкова, каквото и да ми ковства това! Точка.

Отговор
в отговор на Eми_ #8

Re: Труден момент...

Пожелавам ти го от сърце. Мисли позитивно. Надъхай се че можеш да минеш без пиячката. Ако усетиш че ти се изплъзва положението на купона извини се и иди си легни...........махни се от там и не пий!

Отговор
в отговор на Eми_ #9

Re: Труден момент...

Не е добра идея в началото да участваш в събирания, където се пие, дори да влизаш в заведения, където се сервира алкохол. След няколко месеца това няма да ти прави впечатление, но в началото е опасно. Познавам хора, които влизат в снек-бар, за да изпият по една кола, но някак бе да разберат, казват "Една бира!". За момента алкохолът е все още по-силен от тебе и една воля няма да е достатъчна, за да се удържиш.

Отговор
в отговор на Hoвaroдин #10

Re: Труден момент...

Знам, че в началото е желателно да се избягват подобни ситуации, случвало ми се е и преди да се подхлъзна … ужким всичко е под контрол, но вместо кола без да искам взема, че си поръчам и водка, бира, джин с тоник, без дори да го осъзнавам докато го изричам, става някак си машинално… а после 99% от случаите продължавам още и още…
За това ми трябва точна и ясна програма, по-специално за утре вечер – от 19 до 04 –05 сутринта… До тогава пряко сили мисля, че ще успея да владея положението. Добре е да съкратя престоя в заведението, където ще бъда и да си легна към 12 –01 часа. Да кажа че не ми е добре, имам температура, нещо подобно?

Отговор
в отговор на Eми_ #11

Re: Труден момент...

Продължавам да трезвея, но ми става все по-трудно! Ако не е тоя Форум да ме държи пред монитора, не знам как щях да удържа...
Ето, вече сама си пиша на себе си ако почна и да си говоря сама

Къде сте, милички?

Отговор
в отговор на Eми_ #12

Re: Труден момент...

Аз съм тук и чета цял ден. Видях, че още някой е влизал с ник "една" и те е окуражавала днес. Май ще си измисля, име с което да влизам, за да не се дублираме.
Опитвам се да изтрезнея след вчерашното си напиване. Напих се и пред хора на всичкото отгоре и не помня как съм се държала дори, нито как съм се прибрала. Направо ме е срам от себе си.
В къщи съм била страшна картинка. Повръщала съм дори, а не си спомням...
Мъжът ми ми каза, че ще ме снима следващия път, за да се видя на какво приличам...
Сега ми е зле, треперя, лошо ми е...
От днес спирам алкохола.
А ти продължавай да не пиеш.

Отговор
в отговор на Eми_ #13

Re: Труден момент...

Еми, писах ти и сутринта, но явно съм била на другата клавиатура известно време :), съжалявам за което... Пък после бях заета в дейност, която не позволява използване на компютър едновременно с нея.
Всичко, което МОЖЕ да мине в момента като оправдание, можеш да използваш, за да НЕ пиеш. Давай смело, само да звучи категорично :)
Поздрави за успеха ти до този момент!
"Каrata" е много прав - сега избирай какво ти върши работа от това, което чуваш и четеш и си го адаптирай за себе си. Едва ли всяко нещо, което ти казваме, ще ти е полезно за твоята ситуация, но тъй като не те позаваме, ти казваме всичко, което БИ МОГЛО да ти помогне или е помогнало на нас. Нищо от него не е задължително ;) да проработи при теб, но пък може и да проработи :) Или да ти даде идея :)

Отговор
в отговор на Eми_ #14

Re: Труден момент...

Здравей Еми,

Не знам дали преди година писах на тебе или на някой друг.
Аз вече не взимам участие в клуба от доста отдавна, но от време на време хвърлям око. Имам особено мнение за АА, сигурно на някои е помогнал, но само и единствено, ако имаш волята, ината ако щеш, или мотивацията да спреш наистина. Другото е рев във публичното пространсто или избиване на комплекси. Продължавам да смятам, че всеки има в себе си силата да спре при това без да търси съчувствие, помощ или висша намеса !
Е дано успееш !

Отговор
в отговор на Пpиятeл #15

Re: Труден момент...

Тъкмо се чудех къде ли е Приятел и видях постинга

Охх, мъка, мъка... Колегите си тръгнаха да се приготвят за довечера, а аз си седя и хич не ми се ходи никъде. Кофти тръпка - петък е, работния ден свърши, а аз няма къде да отида ... не че няма, но не трябва. Изключих си телефона, не искам да ми се обажда никой, защото ако се видиме и може да не издържа, а ТРЯБВА да не пия!!!

До къде го докарах…Пак четох стъпките, доколкото съм в състояние да вникна в тях… сега имам друг поглед и по-сериозно отношение, от колкото преди 5-6 дни когато ги четох пиейки….

Стъпка Първа изсква да се признае, че животът ми е станал неуправляем.
Днес, в този момент мога да потвърдя това.

Признавам, че съм безпомощна пред алкохола и животът ми е станал неуправляем.

Всеки естествен инстинкт се опълчва срещу мисълта за личната ми безпомощност.

Очевидно е необходимо да се разкрие дъното, до което достигнах, така че то да ме разтърси.

Връщайки се към собственото си пиянско минало, мога да кажа, че години преди да го осъзная, вече съм била извън контрол, че моето пиене дори тогава не е било обикновен навик, че то е било само началото на фатална прогресия.

Решена съм да направя всичко, което би ме освободило от безпощадното ми пристрастие към алкохола.


Отговор
в отговор на Eми_ #16

Благодаря на Приятел!

Благодаря ти, че се срещнахме и ме заведе на сбирка!

Ако не бях отишла на втора сбирка, до сега щях да съм на 200 гр. водка!

ТРЕЗВА СЪМ !

Mного ми е объркано всичко! Но нали така трябва - да се активизирам. Ми аз така се впрегнах, че не си давам секунда покой! До кога ли ще издържа?

Втората сбирка не беше като първата... както се казва "и аз бях там и аз приказвах"

Взех, че си разказах всичко, което ми идваше на ум, без да му мисля много и ми олекна /временно/

После като размислих ми се прокрадна мисълта, че май нямам сериозен проблем с алкохола, така де, вдигам много шум за нищо. Ми не съм лежала по психиатрии, не съм имала запои в продължение на 15 дни, ходя на работа /понякога не ходя, ако няма нещо спешно/ не почвам от сутринта и нямам нужда да го правя и други там страшни неща не съм правила...

Та май съм на етап - Всичко е под контрол. Утре вечер може и да пийна малко, какво пък чак толкова ще стане?
Там няма да имам Интернет, освен ако не намеря клуб наблизо, но как да притичвам от ресторанта в клуба цяла нощ?

Сега сериозно. Ако трябва да открия Висша сила за да стане работата, то този Форум се превръща в такава!

Благодаря на всички за подкрепата! Факт е, че съм трезва от 4 дни.
Това, че ми се мени настроението през 5 минути е явно от абстиненцията...

Желая ви весел и ТРЕЗВ празник утре!

Редактирано от Eми_ на

Отговор
в отговор на 3иc,шeв #17

Re: Труден момент...


Чак сега разбрах, какво имаш предвид, като си писала с другата клавиатура.
Вместо на фонетична си писала на БДС
никнейма ти се чете Зис,шев вместо Приятел.

Незнам дали успях да ти благодаря на живо, за това, че ме чака цели 45 минути на мястото на срещата, преди да отидем на сбирката! Не всеки би го направил, още повече непознат... Да си отложиш ангажиментите заради мен и да ми подадеш ръка в този труден момент, това наистина е велико!


Хайде със здраве! Аз потеглям! Стискайте ми палци

Редактирано от Eми_ на

Отговор
в отговор на Eми_ #18

Re: Труден момент...

Браво, Еми. Справила си се.
Мисля , няма човек в клуба, който в този момент да не се радва за теб :)


"Целият СМИСЪЛ може да се събере в едно едничко дихание"- ..
Отговор
в отговор на Eми_ #19

Re: Благодаря на Приятел!

Мила, не съм направила нищо изключително, непосилно или непонятно :) Не съм имала никакви специални планове за вечерта. Видях се с теб по една-единствена причина: не искам да пиеш - така, както искам аз да не пия. И защото "предавам нататък" :) Аз самата получих помощ, когато така много се нуждаех от нея. С това, че се опитвам да ти бъда полезна, мислълта, че съм задължена на моя наставник, не става по-малко актуална, ако на някого изобщо може да му хрумне такава идея :) Ще му бъда благодарна винаги, докато не пия - ние, хората, сме много странни същества: Понякога сме твърде горди, за да кажем "благодаря", след като сме били не чак толкова горди да признаем, че имаме нужда от помощ и сме я приели :)
Разбрах, че няма да четеш това днес, но няма значение кога ще го четеш.
Малко ме смущава идеята ти, че "Утре вечер може и да пийна малко, какво пък чак толкова ще стане?" Ти си знаеш за себе си (малко преди това говориш за Първа стъпка и че признаваш безсилието си пред алкохола), аз за себе си знам, че ако започна отново, това ще бъде краят ми. И аз не съм била в болници, не съм се лекувала при психиатри, даже като спрях да пия не съм имала абстиненция - но абсолютно ясно осъзнавам, че ако започна пак, ще ме сполетят всички тези неща и това НАИСТИНА ЩЕ БЪДЕ краят ми. Не, че не си мисля шпонякога, когато гледам как хората са седнали навън и пият по бира "Дали пък не мога да си позволя и аз една?" Ама знам, че не мога. И не си я позволявам :)
Ясно е, че може и да не стане изведнъж и веднага "спирането" при теб. Не се отчайвай, ако се получи така! Имаш още много дни пред себе си, в които да направиш своите крачки за борбата с алкохола. Само да не ти стане навик :) Някои успяват веднага, с първия си опит, други се нуждаят от повече от един, всеки си има свое темпо.
Да взема да свършвам, че ще стане много дълго :)
Пиши пак, когато се върнеш! - и аз като Дихание мисля, че всички във форума ти се радват на успеха досега:)

Отговор